Иво Хаджимишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иво Хаджимишев
български фотограф художник
Роден
Семейство
Баща Михаил Хаджимишев
Съпруга Бояна Петрова[1]

Иво Михайлов Хаджимишев (Ivo Hadjimishev) е български художник-фотограф и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иво Хаджимишев е роден в София на 12 септември 1950 г. в семейството на потомствени интелектуалци. Син е на оперния режисьор Михаил Хаджимишев и сценографа Ани Хаджимишева. Неговият дядо – дипломатът Панчо Хаджимишев, 17 години е пълномощен министър в Лондон, Рим и Атина,[2]. В Париж той се е запознал с Панзи Браун, дъщеря на американския индустриалец Томас Браун[3], която имала трайни художествени интереси.[4]

От 1969 г. Иво Хаджимишев се занимава професионално с фотография, като 1973 г. е художник-фотограф към Комитета за изкуство и култура. През 1975 г. завършва Колеж по изкуствата „Bournemouth and Pool College of Arts“, Великобритания със специалност фотография. Същата година става член на британската Кралска фотографска асоциация.

През периода 1975-1989 г. Хаджимишиев работи като фоторедактор в сп. „Отечество“, а след промените става сътрудник на Асошиейтед Прес. През 1991 г. е съосновател на „Фомус“ ООД – официален дистрибутор на Кодак за България и консултант „Професионални продукти“ във фирмата. През 1995 г. е съосновател на в. „Сега“, където е билдредактор до 1999 г. и политически коментатор до 2000 г.[5] През периода 1999-2003 г. е фоторедактор на сп. „Жената днес“ и сп. „Наш дом“. През 1996 г. става съучредител на Българско фотографско сдружение (БФС). От 2000 г. е председател на Сдружението и член на журито в ежегодния конкурс „Канон – снимка на годината“. От 2003 г. Хаджимишев завежда отдел „Артистична фотография“ в Национална художествена галерия.[6]

Иво Хаджимишев е съпруг на българската преводачка, редакторка и създателка на книжарница „Нисим“ Бояна Петрова (1948-2017), дъщеря на писателя Валери Петров.

Принадлежност към Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

С решение на Комисия по досиетата от 25.10.2016 г. Хаджимишиев е разкрит като секретен сътрудник - агент на Държавна сигурност (ДС) в периода 1975-? г., известен под псевдонима „Невена“.[5] Сътрудничеството е осъществявано към ВГУ-ІІ-ІV на ДС. Работното му дело е от 8 тома, като комисията е установила собственоръчно написани от него агентурни сведения. През 1990 година има писмо с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент „Невена“. В качеството си на агент, Хаджимишиев е събирал и давал сведения за писателя Георги Марков, за византолога, историк и дипломат Стивън Рънсиман и за Петър Увалиев. В информациите му предавани на ДС се срещат още имената на Валери Петров, Николай Хайтов, Невена Коканова, Миряна Башева, Людмила Живкова, Александър Фол, Любомир Левчев, Пантелей Зарев, Ст. Ц. Даскалов, Ангел Балевски, Тома Томов, Робърт Максуел и др. Сред споменаваните в неговите донесения, освен родителите му и тъстът му, присъства и собствената му съпруга Бояна Петрова.[7][8]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Иво Хаджимишев е автор на над 20 самостоятелни колекции от фотографии и фотоесета, представени предимно в чужбина: Англия, Австрия, Холандия, Франция, Италия, Литва, Полша, Нигерия, Унгария, Мексико, САЩ. Подарил е свои авторски колекции на университетите в Лийдс (Великобритания); Лайден (Холандия); Пиза (Италия) и на Музея на фотографията в Литва.

Първата му изложба е показана през 1974 г. в залите на Кралската фотографска асоциация, Великобритания. През 2000 г. нарежда серия портрети в изложба, наречена „България – земя на мир и толерантност“.[9] През 2009 г. се открива изложбата му „Светлописи от Ирландия – Аранските острови“. Експозицията представя фотографии и художествени текстове, вдъхновени от Инишман, Инишмор, Инишир – трите „магически“ острова на запад от бреговете на Ирландия.[10] През 2010 г. във фоайето на Народния театър и на фестивала „Аполония“ показва изложбата „Образи незаличими“ – снимки от началото до средата на 20 век, които Хаджимишев намира в сградата на театъра.

Проекти и обществени инициативи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 Установява трайни контакти с Катедрата по фотожурналистика в Колумбийския университет в Мисури.
  • 1991,92,93,94 Инициатор на поредица от семинари в България на тема професионална фотожурналистика с лектори от „National Geographic“, „Time“, „Life“, „Washington Post“, „Star Tribune“, „US News and World Report“ и др.
  • 1992, 93, 2003 С негово активно участие за пръв път в България гостуват изданията на фондация „World Press Photo“, чиито експозиции са представени в Националния Дворец на Културата.
  • 1994 Участник в създаването на Първата българска фотографска колекция към Националната художествена галерия (Дарение).
  • 1996 Участник в колекцията „Портретът в българската фотография“ – Национална художествена галерия.
  • 2000 Реализиран българо-холандски проект „Българите – идентичност и толерантност“ – Евро-български културен център, Министерство на културата, София; 2002 Европалия, Белгия.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982 „България“, албум, 100 цветни и черно-бели илюстрации
  • 1986 „Рилски манастир“
  • 1996 „Рогозенското съкровище“
  • 1998 „Тракийската култура по българските земи“, каталог-албум, 500 стр.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Сво-бо-да-та!. 20 юли 1993 г., 12.20-13.30 ч., програма „Христо Ботев“ на Българско радио – разговор с Николай Колев-Босия, Вежди Рашидов, Иво Хаджимишев. „Литературен вестник“, III, N 30, 2-8 август 1993.
  • За фотожурналистиката. „Българско медиазнание“, 1, 1996.
  • Фотографско бягане на дълги разстояния. Разговор между Иво Хаджимишев и доц. Георги Лозанов по случай десетгодишнината на „ФОМУС“ ООД. „Фото око“, 2001, N 2.
  • „Къщите, лятото, морето... една идея за ваканционно селище“. „Ек“, XII, 2005, N 6. (По повод едноименната изложба на скулптора Павел Койчев, представена в столицата)
  • Възход и упадък на фотографското изображение. „Проблеми на изкуството“, XXXIX, 2006, N 4.
  • 20 години без Михаил Хаджимишев. „Култура“, LI, N 44, 21 декември 2007.

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2009 Награда Аполон Токсофорос [11]
  • 2010 Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост [12]

Иво Хаджимишев за своята работа[редактиране | редактиране на кода]

Сега, като погледна в архива си, виждам галерия от образи на незнайни и невидими българи, които обаче съществуват и за които политиците се сещат само при избори. Но те са канавата, те са хората, които правят нацията. Много съм щастлив, че имах възможност на най-различни места из България да се докосна до тях.

— [13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Бутовски, Иво Хаджимишев за най-съковените мигове с Бояна Петрова, в. „168 часа“, 30 март 2017 г.
  2. Мариана Първанова, Ирландска лула е кадемът на Иво Хаджимишев, в. „Монитор“, 29 август 2009 г. (архивирано от оригинала)
  3. Мариана Първанова, Фотографът аристократ, в. „Политика“, 4 септември 2009 г.
  4. Нейни рисунки и картини са показани на широката публика през 2015 г. вж.Първите български художнички получават признание
  5. а б Решение № 2-743/25.10.2016 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА
  6. Иво Хаджимишев. Творческа биография, Hadjimishev.com.
  7. Емил Георгиев, Иво Хаджимишев, живот в кавичките на ДС – I част, в. „Площад Славейков“, 28.11.2016
  8. Емил Георгиев, Иво Хаджимишев, живот в кавичките на ДС – II част, в. „Площад Славейков“, 30.11.2016
  9. Лицата на България в обектива на Иво Хаджимишев, „Сега“, 14 декември 2000 г.
  10. Иво Хаджимишев: „Не обичам да крада образите“, интервю на Нели Томова, e-vestnik.bg, 2 април 2009 г.
  11. Иво Хаджимишев е новият лауреат на Аполон Токсофорос, Vesti.bg, 29 юли 2009 г.
  12. Иво Хаджимишев – Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост, Ip Bulgaria, 14 февруари 2010 г.
  13. Иво Хаджимишев: „Известността е опасно нещо“, Българи.bg.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Тодор Хаджимишев
 
Ана Хаджизафирова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Панчо Хаджимишев
(1874 – 1957)
 
Патси Браун
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антоанета Балан
 
 
Михаил Хаджимишев
(1914 – 1987)
 
 
Теодора Атанасова
(1912 – 2002)
 
 
Маргарита Алексиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иво Хаджимишев
(р. 1950)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]