Пантелей Зарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пантелей Зарев
литературен критик и историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Институт за литература при БАН
Политика
Депутат VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Пантелей Йорданов Пантев (11 ноември 191118 февруари 1997), с псевдоним Пантелей Зарев, е български литературен критик, академик, бивш председател на Съюза на българските писатели, народен деятел на културата.

Баща на писателя Владимир Зарев (р. 1947 г.) и на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като служител в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 – 1936 г.

Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1941 г. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво.

След 9 септември 1944 г. развива бърза научна кариера и ускорено се изкачва обществената стълбица. Редактор е на в. „Народна армия“ и в сп. „Ново време“. Става доцент през 1947 г. и професор през 1950 г., ръководител е на Катедрата по теория на литературата в СУ през периода 1947 – 1978 г. Избран е за ректор на СУ (1968 – 1972).[1] В Института за литература през 1951 – 1968 г. е: ръководител на секция (1948 – 1970), зам.-директор (1951 – 1962). Назначен е за главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1957 – 1990). Става член-кореспондент на БАН през 1951 г., академик – през 1967 г., първи зам.-председател на БАН – 1968 – 1990 г. [2]

Избран е за председател на Съюза на българските писатели от 1972 до 1979 г. Член е на Държавния съвет от 1979 до 1989 г. и депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание през периода 1971 – 1990 г.[3] От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.

Творчеството му започва с белетристика: „По крайбрежието“ (разкази, 1938 г.), „Боян партизанинът“ (разкази, 1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата.[4]

Той е един от най-плодовитите литературни критици, автор на цяла една панорама на българската литература и литературна критика. Неговото име стои на челно място в списъка на онези творци, които прекроиха българското литературознание в задължителните класово-партийни одежди.

Зарев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[5] Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[6] Автор е на статия за „творчеството“ на Живков в „Речник на българската литература“ (т. 2, 1977 г.), където той е представен в светлината на деец на литературата.[7] Още приживе е величан като „корифей на социалистическия реализъм“.[4]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Зарев е автор на множество публикации, изследвания, монографии, книги, учебници, участник е в редица съставителски екипи.[2]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Българското възраждане: Характер и особености. София: Христо Чолчев, 1945, 1. изд. 1939 под загл.: Характер на Възраждането.
  • Литературата като познание. София: Нариздат, 1945.
  • Проблеми на развитието на българската литература. София: Наука и изкуство, 1949.
  • Българската литература: Проблеми на развитието ѝ. София: Наука и изкуство, 1950.
  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Иван Вазов – народен писател. София: Наука и изкуство, 1950.
  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Естетическите възгледи на Маркс-Енгелс. София: Наука и изкуство, 1952.
  • Стил и художественост. София: Бълг. писател, 1958.
  • Богатството на литературния процес и социалистическият реализъм. София: Наука и изкуство, 1960.
  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Класика и съвременност : Избрани студии и статии. София: Бълг. писател, 1961.
  • Христо Ботев: Лит.-крит. очерк. София: Бълг. писател, 1963.
  • Преобразена литература: Сб. лит.-крит. Статии / Пантелей Зарев, Елисавета Багряна, Илия Бешков. София : Бълг. писател, 1969.
    • За Ел. Багряна, Ст. Загорчинов, Н. Фурнаджиев, Л. Стоянов, Д. Димов, Ем. Станев, Г. Караславов, Д. Талев, А. Гуляшки, К. Калчев, Б. Райнов, Й. Радичков, В. Ханчев, Б. Божилов, П. Матев, Бл. Димитрова, Ил. Бешков, Ат. Далчев.
  • Структурализъм, литературознание и естетически идеал. София: Бълг. писател, 1969.
  • Димитър Димов [Лит.-крит. студия]. София: Бълг. писател, 1972.
  • Георги Караславов. Изследване. София: Наука и изкуство, 1973.
  • Емилият Станев. Изследване. София: Бълг. писател, 1973.
  • Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Богомил Райнов. София: Бълг. писател, 1974.
  • П. К. Яворов. Изследване. София: Нар. просвета, 1974.
  • Народопсихология и литература: Аспекти на стила [Изследване]. [2. разш. изд.]. София: Бълг. писател, 1976.
  • Христо Ботев. Богатството на гения. Изследване. София: ОФ, 1977.
  • Панорама на българската литература в 5 т. – 1. издание 1966 – 1967., 3. прераб. и доп. изд. – София: Бълг. писател, 1977 – 1979.
  • Съвременност и наследство [Теоретически и лит.-крит. очерци]. София: Бълг. писател, 1977.
  • Теория на литературата в 2 т. София: Наука и изкуство, 1979 – 1981.
  • Съчинения в 3 т. София: Бълг. писател, 1981.
  • Българска класика в 2 т. София: Наука и изкуство, 1986 – 1987.
  • Българска народопсихология и художествена литература. София: Наука и изкуство, 1983.
  • Теория, психология и техника на стила. София: Бълг. писател, 1984.
  • Съвременна чувствителност. Критика. София: Нар. младеж, 1986.
  • Логиката на литературно-историческия процес. Логика и психология на литературното творчество. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987.
  • История на българската литературна критика в 3 т. София: Бълг. писател, 1989 – 1996.
  • Спомени и размисли. София: УИ Св. Климент Охридски, 1995.

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „По въпроса за основните направления в литературната наука и естетиката“. // Философска мисъл, 1947.
  • „Литературно-историческите позиции на Никола Вапцаров“. // Септември, 1952.
  • „Карл Маркс – основател на социалистическата естетика“. // Известия на Института за българска литература, 1954.
  • „Тенденции в съвременния литературен процес“. // Съвременната тема и литературния процес. София, 1976.
  • „Идеал. Съвременност. Световен литературен контекст“. // Септември, 1977.
  • „Проблеми и достижения на младата литература“. // Литературен фронт.
  • „Литературата като словесно-образно претворяване“. // Литературна мисъл, 1979.
  • „Възприемане (рецепция) на художествената литература“. // Литературна мисъл, 1981.
  • „Литературната критика и литературната история като литературна рецепция“. // Литературна мисъл, 1981.
  • „Тодор Живков и художествената литература“. // Обзор, 1982.
  • „Национално и универсално значение на българската литература“. // Септември, 1985.
  • „Поет на съвременността и бъдещето – Любомир Левчев“. // Септември, 1985.
  • „Априлският пленум и литературната критика“. // Септември, 1986.
  • „Философската подоснова на литературната критика и на естетиката в края на ХІХ век“. // Литературна мисъл, 1990.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 342
  2. а б в г БАН: Институт за литература – Зарев, Пантелей
  3. Календар: Академик Пантелей Зарев
  4. а б In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев
  5. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  6. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  7. Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 29-32
  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48-52.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]