Направо към съдържанието

Пантелей Зарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пантелей Зарев
Пантелей Пантев
литературен критик и историк
Роден
Починал
София, България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСофийски университет
Институт за литература при БАН
Политика
ПартияБКП
Депутат
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
ДецаВладимир Зарев

Пантелей Йорданов Пантев (от 1953 г. Зарев[1]) е български литературен критик, академик, ректор на Софийския университет (1968 – 1972), председател на Съюза на българските писатели (1972 – 1979), народен деятел на културата.

Баща на писателя Владимир Зарев (р. 1947 г.) и на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Пантелей Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като служител в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 – 1936 г.

Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1941 г. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво.

След 9 септември 1944 г. развива бърза научна кариера и ускорено се изкачва обществената стълбица. Редактор е на в. „Народна армия“ и в сп. „Ново време“. Става доцент през 1947 г. и професор през 1950 г., ръководител е на Катедрата по теория на литературата в СУ през периода 1947 – 1978 г. Избран е за ректор на СУ (1968 – 1972).[2] В Института за литература през 1951 – 1968 г. е: ръководител на секция (1948 – 1970), зам.-директор (1951 – 1962). Назначен е за главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1957 – 1990). Става член-кореспондент на БАН през 1951 г., академик – през 1967 г., първи зам.-председател на БАН – 1968 – 1990 г.[3]

През 1953 г. с решение на Софийския народен съд приема фамилията Зарев.[1]

Избран е за председател на Съюза на българските писатели от 1972 до 1979 г. Член е на Държавния съвет от 1979 до 1989 г. и депутат от VI до IX народно събрание през периода 1971 – 1990 г.[4] От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.

Творчеството му започва с белетристика: „По крайбрежието“ (разкази, 1938 г.), „Боян партизанинът“ (разкази, 1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата.[5]

Той е един от най-плодовитите литературни критици, автор на цяла една панорама на българската литература и литературна критика. Неговото име стои на челно място в списъка на онези творци, които прекроиха българското литературознание в задължителните класово-партийни одежди.

Зарев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на другаря Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[6] Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[7] Автор е на статия за „творчеството“ на Живков в „Речник на българската литература“ (т. 2, 1977 г.), където той е представен в светлината на деец на литературата.[8] Още приживе е величан като „корифей на социалистическия реализъм“.[5]

Личният му архив се съхранява във фонд 1307 в Държавен архив – Видин. Той се състои от 64 архивни единици от периода 1922 – 2010 г.[1]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Зарев е автор на множество публикации, изследвания, монографии, книги, учебници, участник е в редица съставителски екипи.[3]

  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Българското възраждане: Характер и особености. София: Христо Чолчев, 1945, 1. изд. 1939 под загл.: Характер на Възраждането.
  • Литературата като познание. София: Нариздат, 1945.
  • Проблеми на развитието на българската литература. София: Наука и изкуство, 1949.
  • Българската литература: Проблеми на развитието ѝ. София: Наука и изкуство, 1950.
  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Иван Вазов – народен писател. София: Наука и изкуство, 1950.
  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Естетическите възгледи на Маркс-Енгелс. София: Наука и изкуство, 1952.
  • Стил и художественост. София: Бълг. писател, 1958.
  • Богатството на литературния процес и социалистическият реализъм. София: Наука и изкуство, 1960.
  • (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Класика и съвременност: Избрани студии и статии. София: Бълг. писател, 1961.
  • Христо Ботев: Лит.-крит. очерк. София: Бълг. писател, 1963.
  • Преобразена литература: Сб. лит.-крит. Статии / Пантелей Зарев, Елисавета Багряна, Илия Бешков. София: Бълг. писател, 1969.
    • За Ел. Багряна, Ст. Загорчинов, Н. Фурнаджиев, Л. Стоянов, Д. Димов, Ем. Станев, Г. Караславов, Д. Талев, А. Гуляшки, К. Калчев, Б. Райнов, Й. Радичков, В. Ханчев, Б. Божилов, П. Матев, Бл. Димитрова, Ил. Бешков, Ат. Далчев.
  • Структурализъм, литературознание и естетически идеал. София: Бълг. писател, 1969.
  • Димитър Димов [Лит.-крит. студия]. София: Бълг. писател, 1972.
  • Георги Караславов. Изследване. София: Наука и изкуство, 1973.
  • Емилият Станев. Изследване. София: Бълг. писател, 1973.
  • Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Богомил Райнов. София: Бълг. писател, 1974.
  • П. К. Яворов. Изследване. София: Нар. просвета, 1974.
  • Народопсихология и литература: Аспекти на стила [Изследване]. [2. разш. изд.]. София: Бълг. писател, 1976.
  • Христо Ботев. Богатството на гения. Изследване. София: ОФ, 1977.
  • Панорама на българската литература в 5 т. – 1. издание 1966 – 1967., 3. прераб. и доп. изд. – София: Бълг. писател, 1977 – 1979.
  • Съвременност и наследство [Теоретически и лит.-крит. очерци]. София: Бълг. писател, 1977.
  • Теория на литературата в 2 т. София: Наука и изкуство, 1979 – 1981.
  • Съчинения в 3 т. София: Бълг. писател, 1981.
  • Българска класика в 2 т. София: Наука и изкуство, 1986 – 1987.
  • Българска народопсихология и художествена литература. София: Наука и изкуство, 1983.
  • Теория, психология и техника на стила. София: Бълг. писател, 1984.
  • Съвременна чувствителност. Критика. София: Нар. младеж, 1986.
  • Логиката на литературно-историческия процес. Логика и психология на литературното творчество. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987.
  • История на българската литературна критика в 3 т. София: Бълг. писател, 1989 – 1996.
  • Спомени и размисли. София: УИ Св. Климент Охридски, 1995.
  • „По въпроса за основните направления в литературната наука и естетиката“. // Философска мисъл, 1947.
  • „Литературно-историческите позиции на Никола Вапцаров“. // Септември, 1952.
  • „Карл Маркс – основател на социалистическата естетика“. // Известия на Института за българска литература, 1954.
  • „Тенденции в съвременния литературен процес“. // Съвременната тема и литературния процес. София, 1976.
  • „Идеал. Съвременност. Световен литературен контекст“. // Септември, 1977.
  • „Проблеми и достижения на младата литература“. // Литературен фронт.
  • „Литературата като словесно-образно претворяване“. // Литературна мисъл, 1979.
  • „Възприемане (рецепция) на художествената литература“. // Литературна мисъл, 1981.
  • „Литературната критика и литературната история като литературна рецепция“. // Литературна мисъл, 1981.
  • „Тодор Живков и художествената литература“. // Обзор, 1982.
  • „Национално и универсално значение на българската литература“. // Септември, 1985.
  • „Поет на съвременността и бъдещето – Любомир Левчев“. // Септември, 1985.
  • „Априлският пленум и литературната критика“. // Септември, 1986.
  • „Философската подоснова на литературната критика и на естетиката в края на ХІХ век“. // Литературна мисъл, 1990.
  1. а б в Зарев, Пантелей Йорданов (Пантелей Йорданов Пантев) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 7 октомври 2018 г.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 342
  3. а б в г БАН: Институт за литература – Зарев, Пантелей // Архивиран от оригинала на 2013-06-29. Посетен на 2013-06-29.
  4. Календар: Академик Пантелей Зарев // Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 2013-06-28.
  5. а б In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев
  6. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  7. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  8. Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 29 – 32
  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48 – 52.