Владимир Зарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Зарев
Роден 5 октомври 1947 г. (70 г.)
Професия редактор в списание „Съвременник
Националност Флаг на България България
Жанр роман
Съпруга Мирела Иванова
Уебсайт Страница в IMDb

Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[1] [2] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“

Главен редактор е на списание Съвременник. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[1].

През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[3]. На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[4]

Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери[2].

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 15 книги[1].

Романи
  • „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
  • „Процесът“ (1984)
  • „Хрътката“ (1987)
  • „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
  • „Лето 1850“ (1988)
  • „Разруха“ (2003)
  • „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
  • „Светове“ (2008)
Трилогия
  • Битието“ (1978)
  • „Изходът“ (1983)
  • „Законът“ (2012)
Други
  • „Ако това е времето“, стихове (1969)
  • „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
  • „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
  • „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
  • „Дунавски новели“ (1974)
  • „Изборът“ (1985)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]