Почетно звание „Народен“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Почетно звание „Народен“
Медал на званието „Народен“.jpg
Знак на почетното звание „Народен“.
Информация
Присъждан от Държавния съвет на НРБ България
Тип почетно звание
Избираемост Български граждани
Присъждан за „изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването“
Кампания За духовното стимулиране в Народна република България. (указ №1094 на Държавния съвет)
Статус От 30 декември 1987 г. награждаването е преустановено.
Дескрипция Знакът на почетното звание има форма на правилен кръг с диаметър 26 мм, изработва се от жълт метал.
Пластинки няма
Статистика
Учредено С указ от Президиума на VI Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г.
Първо присъждан на Стефан Македонски 1948 г.
Последно присъждан 1987 г.
Общо присъждан на 705 души
Положение в стълбицата на отличията
По-високо „Герой на социалистическия труд“
По-ниско Почетно звание „Заслужил“

Почетно звание „Народен“ е третото по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Учредено е с указ №960 от Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Правно е регламентирано с указ на Държавния съвет №1094 за духовното стимулиране в НРБ (1974), с правилник за прилагане на указа (1975) и с отделен статут. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание, а след 1971 г. званието се присъжда от Държавния съвет на НРБ на български граждани. С почетното звание „Народен“ се награждават удостоени вече със званието „Заслужил“ дейци на изкуството и културата, научни работници, учители и лекари за техните „изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването“.

Удостоените със званието „Народен“ получават грамота от Държавния съвет на НРБ, знака на званието и добавка към месечната заплата или пенсия от 100 лева, а удостоените с това звание преди 17 май 1966 – 140 лева. Дейците на науката, изкуството, културата и просветата се удостояват със званието „Народен“ в чест на 24 май, а останалите категории – в чест на 1 май или в деня на професионалните им празници. С указ №3520 на Държавния съвет на НРБ от 30 декември 1987 г. двете почетни звания „Заслужил“ и „Народен“ са отменени. Със почетното звание „Народен“ са удостоени 705 души.

Категории[редактиране | редактиране на кода]

Обособени са общо 14 вида почетни звания:

Лауреати[редактиране | редактиране на кода]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Знакът на почетното звание има форма на правилен кръг с диаметър 26 мм, изработен от жълт метал. В медальон в средата на знака е изобразен факел, околовръст са две лаврови клончета, а отгоре – миниатюрна петолъчка. В основата е изписано наименованието на почетното звание (НАРОДЕН). Отличието се носи на петоъгълен носач, върху който с емайл е нанесен националният трикольор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Каталог Български ордени и медали“. 2001 Веселин Денков
  • „Българските ордени и медали“. 2002 Тодор Петров
  • „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
  • „10 ноември превратът 1989“. 1999 Боян Георгиев Трайков
  • „Българска Енциклопедия от А-Я“. 2005 Авторски колектив към БАН
  • „България 20 век“. 1999 Авторски колектив

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българските ордени и медали“. 2002 Тодор Петров / ISBN 9545092408
  • „Енциклопедия България 1978 – 1996“ Издателство на БАН/Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. Ред. Вл. Георгиев и др

]