Александър Баров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Баров
български архитект
Роден
Починал
9 ноември 1999 г. (68 г.)

Националност  България
Архитектура
Известни творби зала „Универсиада“ (1961)
резиденция „Бояна“ (1974)
сградата на българското посолство в Москва (1977)
Национален дворец на културата (1978)

Александър Георгиев Баров е известен български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1931 година в Разлог. Завършва архитектура във Висшия инженерно-строителен институт през 1954 г. Член е на Българската комунистическа партия от 1954 г. Работи в Българския съюз за физкултура и спорт (1954 – 1956 г.) и в „Главпроект“ (1956 – 1966 г.). През 1966 – 1970 г. е началник на управление при Министерството на архитектурата и благоустройството, през 1970 – 1972 г. е директор на „Главпроект“, през 1973 – 1976 г. е в Министерството на строежите и архитектурата, а от 1976 г. е ръководител на творческо ателие в „Софпроект“.

Проектирал е зала „Универсиада“ (1961 г.), Олимпийския спортен комплекс в Акра, Гана (1961 г.), сградата на българското посолство в Москва (1977 г.), резиденция „Бояна“ (1974 г.), много възпоменателни комплекси.

Най-значимата му творба е Националният дворец на културата (1978 г.), като архитект Баров проектира сградата, а архитект Атанас Агура – околното пространство.[1]

На 28 юли 2017 година е обявен посмъртно за почетен гражданин на Благоевград.[2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „България“, т. 1, София, 1978, стр. 216.
  2. Списък Почетен гражданин на Благоевград. // Община Благоевград. Посетен на 27 януари 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония