Атанас Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Агура
български архитект
Роден
Починал

Националност Флаг на България България

Атанас Агура е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 януари 1926 г. в София, Царство България.[1] Потомък е на бесарабския български род Агура, произхождащ от шуменския край. Син е на инж. Димитър Агура, първият председател на Инженерно-архитектурната камара.[2]

Като дете обича да рисува.[3] През 1957 г. се дипломира в катедра „Градоустройство“ на Държавната политехника.[1] През 1969 г. става главен архитект на София.[2] През 1978 г. преустроява софийската Градска градина.[4] Автор е на околното пространство на Националния дворец на културата. Работи с арх. Никола Николов по курортния комплекс „Слънчев бряг“. Проектира различни обществени сгради.[2] Работи по градоустройствени планове на български градове. Негово дело са пешеходни пространства в София, Шумен, Търговище и централни градски части или устройствени планове на Благоевград, Бургас, Велико Търново, Пазарджик и София. В своята работа се стреми към запазване на историята и традициите.[1]

Освен с архитектура, Атанас Агура се занимава с автомобилизъм. От 1961 до 1969 г. участва в автомобилни състезания, през по-голямата част от този период с брат си Константин. Редовно се състезава в Обиколката на България, откъдето има републикански титли. Записва участия в международни състезания, включително валидни за европейския шампионат. Записва стартове за Балканския шампионат. Победител е в класа си от състезанието „София-Синая“. Два пъти се състезава в рали „Донау Кастрол“. През 1969 г. стартира, но не завършва в рали „Монте Карло“. През годините негови партньори са Йордан Топлодолски, Константин Агура, Атанас Тасков, Борис Грозев и Илия Чубриков. През 1964 г. е обявен за майстор на спорта по автомобилизъм. Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските автомобилисти.[3]

През 2001 г. е обявен за почетен гражданин на София.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодорова, Цвета, Жана Вълчанова, Константин Агура - съставители. Архитект Атанас Агура - човекът и творецът. Гера Арт оод, 2010.
  1. а б в Напусна ни арх. Атанас Агура. // Посетен на 25 януари 2015.
  2. а б в Григор Николов. Агура са прочути архитекти и автомобилисти. // Сега. Посетен на 25 януари 2015.
  3. а б Атанас Агура: Силата на българския автомобилизъм. // Авто мото свят. 24 февруари 1993. Посетен на 25 януари 2015.
  4. Ковачев, Атанас. Зелената система на София. стр. 125
  5. 85 години от рождението на Атанас Агура. // Посетен на 25 януари 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]