Кирил Кръстев (оперен певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Кръстев
български певец

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Музикална кариера
Глас Баритон
Направление опера
Активност 1945 – 1989
Семейство
Съпруга Цветанка Кръстева.
Дарина Куюмджиева
Деца Антон Апостолов,
Емил Кръстев

Кирил Кръстев е български оперен певец. Типичен оперен артист от средиземноморски тип с италианска школа, изпълняващ и музика от славянски и френски автори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 май 1921 година в Петрич, детските му години минават в Свети Врач. Той е третото дете в семейство с пет момчета. През 1930 г. семейството се преселва в София. През 1940 година пристъпва към осъществяването на мечтата си да стане професионален певец. През 1943 година е мобилизиран, изпратен е в Вардарска Македония, която по това време е под българско управление. В Скопие го ангажират в Българския народен театър, но не като оперен, а като драматичен стажант артист. След като го демобилизират се връща в София и диригентът Илия Темков го насочва към Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. До началото на 1949 г. е солист там. През 1949 г. е приет за солист в Русенската опера. От 1981 г. е солист във Варненската опера. На 13 февруари 1989 г. е последната му поява на сцената на Варненската опера, четири месеца преди смъртта му, когато вече е поразен от болестта и жизнените му сили са намалели, но прекрасният му баритон е все така свеж.[1] Последното му изпълнение е на 27 април 1989 г. на концерта с Варненската опера в Шумен.

През 1940 година участва на конкурсните изпити за Музикалната академия в столицата и е приет в средния отдел. Започва да учи при известната наша педагожка Елена Ангелова-Орукин, но тя определя гласа му като теноров и цяла година го подготвя като тенор. На следващата година започва частни уроци при друг известен педагог – Събчо Събев, който веднага открива в него баритона. Звезден миг за него е срещата му с преподавателя в Музикалната академия Иван Хр. Попов. Учил в Милано при Марио Самарко и Елвино Вентура, певец и педагог в академията, Ив. Хр. Попов владее италианската школа, която преподава с голямо умение на своите ученици. Наученото се запечатва дълбоко в младия певец ­ постановката на гласа му става толкова качествена, трайна и солидна, че това му позволява да пее интензивно и пълноценно цели четири десетилетия и то в доста обширен репертоарен диапазон. През 60-те години специализира при именития румънски певец и вокален педагог проф. Октав Енигареску.

През пролетта на 1949 г. в Русе е открит държавен оперен театър. Кирил Кръстев участва на конкурс и на 8 април 1949 г. е назначен в Русенската опера. „Травиата“ от Джузепе Верди е първата постановка на новородената опера. В ролята на бащата, Жорж Жермон, е 28-годишният Кирил Кръстев. Първите пет представления са закрити, първото минава като изпитно (8.11.1949). На 27 ноември е официалната премиера. От този ден нататък, в продължение на 30 години, е част от настоящето, бъдещето, а след това и на историята на този музикален институт. Зареждат се роля след роля: Шарплес от „Мадам Бътерфлай“, доктор Малатеста от „Дон Паскуале“, Крушина от „Продадена невеста“. През 50-те и 60-те години изпълнява партии предимно от по-лиричния репертоар. Избягва драматичните, за да не форсира гласа си и да съкрати певческия си живот. Американският консул Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ е една от най-често изпълняваните роли през тези 40 години. Постановката на „Дон Паскуале“ с Кръстев в ролята на доктор Малатеста се играе близо сто пъти в препълнени салони. Още в началото на кариерата си посяга към две от най-проблемните партии, писани за баритон от Росини и Верди: ­ Фигаро от „Севилският бръснар“ и Риголето от едноименната опера.

През 1956 г. се открива новата оперна сграда в Русе. В премиерите на „Евгений Онегин“ и „Мазепа“ от Чайковски главните роли са поверени на Кирил Кръстев.[2]

През 1958 г. идват още две постановки: „Кармен“ от Жорж Бизе и „Манон“ на Жул Масне. През същата година прави още една голяма роля, сред най-проблемните от италианския репертоар – Барнаба от „Джоконда“ на Понкиели. Веристичните автори Пучини, Леонкавало и Маскани също „лягат“ на певеца. Още като Марсел в първата постановка на „Бохеми“ (1951) усвоява белезите на този нелек стил. Към Скарпия от „Тоска“ посяга доста по-късно, след двегодишния си престой като гост-солист и вокален педагог в операта в Хавана, Куба. През 1960 г. прави още една от големите си роли ­ – Амонастро от "Аида“ на Верди. След Амонастро се превъплъщава и в образа на маркиз Поза от „Дон Карлос“ (1963). „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе (1950) е друг връх в кариерата на артиста. Своя творчески апогей отбелязва с две роли от Верди – Симон Боканегра и Макбет. В зрелите си години Кирил Кръстев посяга към една дълго мечтана роля – Карло Жерар от „Андре Шение“ на Умберто Джордано. Сериозни негови постижения са още: Папагено от „Вълшебната флейта“, Граф Ди Луна от „Трубадур“, Ренато от „Бал с маски“, Валентин от „Фауст“ на Гуно, Силвио от „Палячо“ на Леонкавало, Алфио от „Селска чест“ на Маскани, Шчелкалов от „Борис Годунов“ на Мусоргски и много други. Общо 47 роли, немалка част от тях реализирани по два пъти в Русе и Варна.

През периода 1966 – 1968 г. работи като вокален педагог, гост солист и консултант в Националната опера в Хавана. „Попаднах в една изключителна страна на таланти,­ певци и балетни артисти. Мисля, че кубинците са просто родени да пеят и да танцуват. Бяха жадни да учат, да работят, да се усъвършенстват...“

Във Варна отива през 1981 г. Там повтаря част от изпълняваните дотогава роли: Амонасро, Риголето, Жермон, Макбет, Симон Боканегра, някои от тях изгражда по нов начин. Разучава и нови партии: Себастиано от „в долината“ от Ойген д'Албер, Калоян от „Йоанис Рекс“ на Парашкев Хаджиев, Дьо Бретини в „Манон“ от Масне. С Варненската опера гостува нееднократно в Гърция и Испания.

Отделно внимание заслужава поредицата от български роли на артиста: Нягул от „Албена“, Симеон от “Лето 893", Калоян от „Йоанис Рекс“, и трите от Парашкев Хаджиев, Цар Калоян от едноименната опера на Панчо Владигеров, Царят на дяволите от „Ян Бибиян“ на Найден Геров и особено Събо от „Момчил“ на Любомир Пипков.

Пее в почти всички румънски оперни театри. Години наред го канят като почетен гост-солист на оперния фестивал в Констанца. Името му влиза и в една румънска музикална енциклопедия. Гостува в СССР, Румъния, Чехословакия, Югославия, ГДР, Куба, Полша, Унгария, Монголия. Голям е и броят на концертните му участия у нас и в чужбина. В повечето случаи с откъси из оперни ­ арии, дуети и ансамбли.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Звания „Заслужил артист“ и „Народен артист“, ордени, почетни знаци, „почетен гражданин“ на Русе. На Националния преглед на българските музикални театри в Стара Загора през 1978 г. получава първа награда за ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини. През 1984 година получава отново първа награда на Националния преглед на оперните театри в Стара Загора за ролята на Симон Боканегра.

Барелеф „Звездната тройка“ пред сградата на Русенската опера – сопраното Пенка Маринова, баритонът Кирил Кръстев и тенорът Николай Здравков


Роли[редактиране | редактиране на кода]

По реда на изпълненията им и броя на представленията:

  • Жорж Жермон (180 представления), „Травиата“ от Джузепе Верди: 8 ноември 1949 г. – първо представление на Русенската опера, 27 ноември 1949 г. – официална премиера. 12 април 1970 г. – ­ юбилейна премиера, 20 години Русенска опера
  • Маркиз Д’Обини (36 представления), „Травиата“ от Джузепе Верди: 12 декември 1949 г. ­първо участие
  • Консулът Шарплес (128 представления), „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини: първо участие 25 март 1950 г., премиера, 13 февруари 1989 г. ­ последно представление, Варненска опера
  • Д-р Малатеста (54 представления), „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети: първо участие 8 ноември 1950 г., премиера; 11 ноември 1965 г. втора постановка
  • Крушина (15 представления), „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана: първо участие 12 февруари 1951 г., премиера
  • Марсел (83 представления), „Бохеми“ от Джакомо Пучини: първо участие 12 октомври 1951 г., премиера
  • Риголето (105 представления), „Риголето“ от Джузепе Верди: първо участие 21 април 1952 г., премиера; 19 декември 1986 г. ­премиера във Варна
  • Фигаро (89 представления), „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини: първо участие 30 януари 1953 г., премиера
  • Бранко (33 представления), „Волният вятър“ от Исак Дунаевски: първо участие 1 юни 1953 г., премиера
  • Цезар Гал (4 представления), „Волният вятър“ от Исак Дунаевски: първо участие 10 април 1954 г. ­
  • Силвио (24 представления), „Палячо“ от Руджеро Леонкавало: първо участие 28 октомври 1953 г., премиера
  • Зурга (69 представления), „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе: първо участие 30 март 1955 г., премиера
  • Онегин (38 представления), „Евгений Онегин“ от Пьотър Илич Чайковски: първо участие 4 февруари 1956 г., премиера, Откриване на новата оперна сграда в Русе
  • Мазепа (14 представления), „Мазепа“ от Пьотър Илич Чайковски: първо участие 30 май 1956 г., премиера
  • Граф ди Луна (50 представления), „Трубадур“ от Джузепе Верди: първо участие 14 ноември 1956 г. премиера; втора постановка 2 юли 1977 г., премиера
  • Ескамилио (97 представления), „Кармен“ от Жорж Бизе: първо участие 16 януари 1958 г.­, премиера, втора постановка 24януари 1974 г. ­
  • Барнаба (10 представления), „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели: първо участи 17 юли 1958 г. ­, премиера
  • Киро (9 представления), „Запустялата воденица“ от Маестро Георги Атанасов: първо участие 28 април 1959 г., премиера
  • Леско (4 представления), „Манон“ от Жул Масне: първо участие 20 октомври 1960 г. ­
  • Амонасро (25 представления), „Аида“ от Джузепе Верди: първо участие15 ноември 1960 г., втора постановка 20 ноември 1980 г., трета постановка 6 юли 1988 г., премиера, „Варненско лято“
  • Рустем (21 представления), „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 24 ноември 1960 г. ­, премиера
  • Валентин (19 представления), „Фауст“ от Шарл Гуно: първо участие 20 април 1961 г., премиера
  • Фредерик (6 представления), „Лакме“ от Лео Делиб: първо участие 28 декември 1961 г.,
  • Цар Калоян (9 представления), „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров: първо участие 5 април 1962 г., премиера, „Мартенски музикални дни“.
  • Джек (3 представления), „Момичето от Запад“ от Джакомо Пучини: първо участие 17 май 1962 г. ­
  • Маркиз Родриго Поза (37 представления), „Дон Карлос“ от Джузепе Верди: първо участие 27 януари 1963 г., премиера
  • Пинг (1 представление), „Турандот“ от Джакомо Пучини: 16 февруари 1965 г.
  • Сър Хенри Астън (25 представления), „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети: първо участие 12 декември 1965 г.­, премиера
  • Барон Скарпия (53 представления), „Тоска“ от Джакомо Пучини: първо участие 28 април 1966 г. ­ 19 март 1979 г. – 1100-ен спектакъл на артиста!
  • Алфио (14 представления), „Селска чест“ от Пиетро Маскани: първо участие 28 ноември 1968 г., премиера
  • Папагено (18 представления), „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт: първо участие 16 септември 1969 г., премиера
  • Царят на дяволите (7 представления), „Ян Бибиян“ от Найден Геров: първо участие 10 октомври 1969 г., премиера
  • Ренато (13 представления), „Бал с маски“ от Джузепе Верди: първо участие 3 февруари 1970 г., премиера
  • Нягул (6 представления), „Албена“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 12 октомври 1969 г., предпремиера
  • Княз Игор (16 представления), „Княз Игор“ от Александър Бородин: първо участие 6 април 1971 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Симеон (4 представления), „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 26 март 1973 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Симон (44 представления), „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди: първо участие 7 октомври 1973 г., премиера; 27 декември 1981 г. ­ втора постановка във Варненската опера; 29 ноември 1984 г. ­ на фестивала в Стара Загора – 1.награда
  • Събо (11 представления), „Момчил“ от Любомир Пипков: първо участие 3 април 1974 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Карло Жерар (12 представления), „Андре Шение“ от Умберто Джордано: първо участие 4 март 1976 г., премиера, „Мартенски музи¬кални дни“
  • Макбет (16 представления), „Макбет“ от Джузепе Верди: първо участие 27 април 1975 г.; ­ втора постановка 6 юли 1985 г., „Варненско лято“; 13 октомври 1988 г., ­ фестивал на о. Корфу, Гърция
  • Шчелкалов (7 представления), „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски: първо участие 29 март 1979 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Калоян (4 представления), „Йоанис Рекс“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 28 юни 1981 г., премиера, „Варненско лято“
  • Радослав (2 представления), „Хан Аспарух“ от Александър Райчев: първо участие 27 май 1982 г., Русенската опера на турне в Кишинев
  • Дьо Бретини (4 представления), „Манон“ от Жул Масне: първо участие 28 февруари 1982 г., премиера, Варна
  • Себастиано (4 представления), „В долината“ от Ойген д’Албер: първо участие 23 юни 1983 г., премиера, „Варненско лято“
  • Микеле (2 представления), „Мантията“ от Джакомо Пучини: първо участие 8 февруари 1987 г.­, Русенската опера

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на българската музикална култура. Издателство на БАН, 1967 г.
  • Розалия Бикс, Анели Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич. Български музикален театър – том IV. София, 2015 г., изд. Гея-Либрис, стр. 42, стр. 74, стр. 92. ISBN 978-954-300-149-1
  • Огнян Стамболиев. Кирил Кръстев. София, изд. Гея-Либрис, 2000 г., ISBN 954-9550-43-5.
  • Анкета “Хоризонт. „И заедно с него да тъгува, да мечтае“. В. „Хоризонт“ брой 1,1987 г., Варна.
  • Анкета „Хоризонт“. Творци и публика: диалог извън залата. В. „Хоризонти“, бр. 6, 1987 г.
  • Кирил Аспарухов. На сцената живея. В. „Вяра“, приложение на в. „Пиринско дело“, 19.04.1986 г.
  • Огнян Стамболиев. Кирил Кръстев на 60 години – не! „Музикални хоризонти“, май 1981 г.
  • Вера Грозева. Срещи с три поколения оперни певци. София, 1981 г.
  • Огнян Стамболиев. Златното време на таланта. В. „Дунавска правда“, бр. 102, 24.05.1978 г.
  • Стефан Тинтеров. Един странен оперен спектакъл. Музикални хоризонти, 1977 г., № 8, стр. 40 – 42.
  • Незавършена ария няма. В. „Работническо дело“, София, 18.03.1976 г.
  • Димитър Кръстев. Щастието, което носи оперната магия. В. Дунавска правда, 25.12.1975 г.
  • Народният артист Кирил Кръстев. В. „Дунавска правда“, 8.09.1974 г.
  • Катя Тодорова. Да забравиш себе си, да гориш за другите. „Пиринско дело“, 8.11.1972 г.
  • Пенчо Неделчев. Дейци на изкуството, в. „Дунавска правда“, 18.11.1971 г.
  • Никола Боздуганов. „Дон Карлос“. Българска музика, 1963,№ 3, стр. 46 – 48.
  • Пенчо Неделчев. За стотен път в ролята на Жермон. В. „Дунавска правда“, 23.10.1960 г.
  • Цената на вдъхновението – По повод 10-годишнината на Русенската опера. 27.11.1959 г.
  • Венелин Кръстев. Към самостоятелни творчески търсения. Българска музика, 1954 г., стр. 21 – 25.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония