Цар Калоян (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
Композитор Панчо Владигеров
Либретист Николай Лилиев
Фани Попова-Мутафова
Основа "Солунския чудотворец" от Фани Попова-Мутафова
Действия три действия (шест картини)
Премиера 20 май 1936 г. София
Действащи лица

Калоян – български цар (баритон)

  • Царица Мария – негова жена, куманка (сопран)
  • Балдуин – император на латините, пленник в Търново (тенор)
  • Деспот Борил (тенор)
  • Зоя – придворна дама (мецосопран)
  • Каля – куманка, прислужница на царицата (алт)
  • Бързоходец (тенор)
  • Тълмач (тенор)
  • Български архиепископ (бас)
  • Прислужник (бас)
  • Монах (бас)
  • Вестител (бас)
  • Боляри, болярки, народ, прислужници, стражи, кумански девойки, войници, кръстоносци, свещеници, монаси и др.
По-важни представления
30 януари 1937 г., Братислава

Цар Калоян е опера на видния български композитор Панчо Владигеров, завършена през 1936 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

В годините на създаването на операта в България има само един държавен музикално-изпълнителен институт – Софийската народна опера. По това време не съществуват нито държавен симфоничен оркестър, нито хор, нито какъвто и да е друг изпълнителски състав. Всички други музикални колективи освен операта са на самадейни начала. В оперния ни театър се играят предимно класически произведения, а българският репертоар е застъпен главно в лицето на творбите на първото поколение български композитори. Панчо Владигеров като най-виден представител на българските композитори решава да направи своя принос и в този жанр. Той започва да търси подходящ сюжет и се спира на популярния роман „Солунския чудотворец“ от Фани Попова-Мутафова. Авторката се съгласява да напише, заедно с големия български поет Николай Лилиев, оперното либрето. Двамата създават текста на операта само въз основа на романа и събитията са предадени малко свободно. На фона на победата на Калоян над кръстоносците и пленяването на Балдуин е изградена силна човешка драма.

Панчо Владигеров започва работата над музиката в началото на 1935 г., и за една година успява да завърши напълно партитурата. „Цар Калоян“ е изнесена за първи път на 20 май 1936 г., под диригентството на Асен Найденов и режисурата на Христо Попов. Операта е посрещната добре от публиката, но само след няколко представления е свалена по внушение на двореца, тъй като отрицателния образ на куманката царица Мария можел да даде повод за уронване престижа на тогавашната царица Йоанна. Само няколко месеца след софийската премиера „Цар Калоян“ е поставена с голям успех в Братиславската опера (30 януари 1937), а малко по-ксъно и в Любляна. Втората постановка на операта в България е осъществена през 1962 г., в Русенската народна опера, под диригентството на Ромео Райчев и режисурата на Евгени Немиров. През 1975 г., „Цар Калоян“ отнова е поставена в София. Диригент е Александър Владигеров (синът на композитора), а режисьор – Михаил Хаджимишев.

През 1998 г. по случай 100 години от рождението на композитора, „Цар Калоян“ е поставена под открито небе на площад Александър Батенберг в София. Мавзолеят е използван като основа за декора. Режисьор е Пламен Карталов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976