Димитър Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За българския писател вижте Димитър Киров (писател).

Димитър Киров – ДиКиро
български художник
български художник
Роден
20 май 1935 г.(1935-05-20)
Починал
23 октомври 2008 г. (на 73 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Богданов
Направление живопис
Награди „Владимир Димитров-Майстора“ (1981)
Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1983)
Уебсайт dikiro.eu

Димитър Николов Киров, известен още като ДиКиро, е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 20 май 1935 г. в Истанбул, Турция. През 1959 г. завършва „Монументална и декоративна живопис“ при проф. Георги Богданов в Художествената академия. Работите на Киров са в областта на живописта и монументалното изкуство – стенопис (фрески, секо), мозайка, сграфито[1].

Обществена дейност:

  • 1973 – 1975 – председател на Градския съвет за изкуство и култура, Пловдив
  • 1968 – 1985 – член на ръководството на Съюза на българските художници (СБХ)
  • 1970 – 1976 и 1986 – 1989 – секретар по творческите въпроси на Пловдивския отдел на СБХ
  • 1987 – председател на държавната комисия по изобразително изкуство

Почетен член е на японските художници Ника-Кай. Съпричастен е към събитията, които засягат пряко не само художническото съсловие, но и неговите съграждани. На 23 март 1983 година става съучредител на новото читалище към етнографския център „Възраждане“.

Димитър Киров – ДиКиро е инициатор на идеята за бъдещия изложбен център за съвременно изкуство, който се развива в насипа, оформящ дворното пространство на съществуващата Пловдивска градска художествена галерия на ул. Съборна 14 в Пловдив. Основополагащата идея на проекта е създаване на постоянно действащ изложбен център, който по естествен начин да представя творбите на съвременните художници. Проектът е подкрепен лично от Президента на България Георги Първанов.[2]

Димитър Киров умира на 23 октомври 2008 г. в Пловдив.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1989 Димитър Киров участва в общи художествени изложби (ОХИ) и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив (1964,1967,1968, 1985), Париж (1969), Окаяма (1975), Токио (1977), София (1973, 1980).

Музейни и частни сбирки

Творби на ДиКиро се намират в музеи и частни сбирки, както в България, така и по целия свят:

Монументали и декоративни творби[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 – Наградата на София
  • 1967 – Голямата награда „Пловдив“
  • 1970 – I-ва награда за Фреска – Концертна зала в Партиен дом Пловдив,
  • 1972 – I-ва награда на Дружество на художниците от Южна България
  • 1974 – Държавно звание Заслужил художник
  • 1976 – I-ва награда на Дружество на художниците от Южна България
  • 1981 – I-ва награда „Владимир Димитров-Майстора“ за цикъла „Войните на Самуил“
  • 1982 – I-ва награда на Спортната Федерация БСФС
  • 1983 – I-ва награда за портрет – Национална награда за живопис „Захари Зограф“
  • 1984 – удостоен със званието Почетен гражданин на Пловдив
  • 1985 – Втора награда на Националната изложба, България
  • 1985 – Държавно звание Народен художник
  • 1986 – Голямата награда „Златю Бояджиев“, България
  • 1987 – Наградата на Плевен
  • 1987 – Вписан в Brockhaus Enzyklopädie, почетен член на Ника-Кай художниците, Япония
  • 1997 – Кавалер на почетния легион на Франция за култура (? няма )
  • 2000 – удостоен със званието Почетен гражданин на Плевен
  • 2000 – Сребърен медал от Папа Йоан Павел II
  • 2005 – с Указ № 196 от 19.05.2005 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие[2]
  • 2008 – Кавалер на Почетния сребърен кръст на галерия „Кавалет“ (посмъртно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  2. а б Официален уебсайт на Димитър Киров – ДиКиро
  • „Дикиро – Душата на твореца е самотен воин“, Антонов, Павел Спасов. „Бунтът на душите“. Кн. 2. Душата на твореца е самотен воин : Т. 2. Дикиро : Ч. 3. Признание . – Е.А. Елан, [2007].
  • „Светът ДиКиро“ – документален Филм, продукция на Телевизионен център Пловдив (БНТ Пловдив), сценарий Пепа Славчева, режисьор Варта Марукян, оператор Николай Пенчев.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]