Направо към съдържанието

Иван Кирков (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Кирков)
Иван Кирков
български художник
Роден
Починал
Националност България
Стилживопис, илюстрация, плакат, сценография
АкадемияНХА
УчителиКирил Цонев
Илия Петров
Иван Кирков в Общомедия

Иван Николов Кирков е български художникживописец, илюстратор и сценограф.

Иван Николов Кирков е роден на 1 януари 1932 г. в Станимака (сега Асеновград). През 1955 г. завършва Художествената академия (ВИИИ „Н. Павлович“), специалност живопис като възпитаник на проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. От 1957 г. участва в общи художествени изложби. През 1961 г. на Първата младежка изложба картината му „До морето“ се превръща в един от акцентите на широка обществена полемика, а името му става синоним на неконформизъм и дързост.

Репутацията му на принципен противник на рутината и визуалната пошлост се утвърждава и с първата му самостоятелна изложба през 1969 г. Изумителната творческа активност на Иван Кирков, склонността му към експериментиране в различни области и жанрове, щастливото съчетание между интуиция и интелект в творбите му го правят един от най-дискутираните съвременни художници.

Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – доцент (1974), професор (1985). Сред учениците му са художниците Чавдар Маринов, Дарина Цурева, Ива Владимирова, Атанас Парушев, Динко Стоев, Веско Велев, Веско Начев, Долорес Дилова, Мариана Маринова, Атанас Ташев, Людмил Лазаров, Светослав Цеков, Марта Левчева, Петранка Карастоянова, Златина Дертлиева, Красимир Цанов, Александър Станчев, Пенчо Клисуров и Петко Петков.[1][2]

С повече от 40 години творческа и преподавателска дейност, Иван Кирков се налага като един от най-неординерните български живописци и педагози, израства в съзнанието на съвременниците си като явление, фокусиращо в едно дързостта и патоса, възторзите и разочарованията, премереният компромис и предизвикателният риск на едно от най-активните и дискусионни поколения български творци и интелектуалци с неоспоримо място и принос в българската съвременност.

Умира през 2010 г. на 78-годишна възраст.

Колекция „Иван Кирков“ е част от постоянната експозиция на галерията на Нов български университет УниАрт

Работи в различни области и жанрове – живопис, плакат, сценография, монументално изкуство. Рисува множество портрети, сред които на Йордан Радичков и Любен Зидаров.

Изявява и като илюстратор в художественото оформление на книги на Цанко Церковски, Елин Пелин, Камен Калчев, Ран Босилек, Имре Мадач, Иван Тургенев и други.

През 1965 – 67 г. работи като сценограф за Сатиричния театър. Автор е на декорите за спектакли като:

Като сценограф работи и в Общински театър „Възраждане“.

През 1983 г. е сценограф на постановката „Норма“ в Националната Опера.

Като художник в киното дебютира през 1961 г. с филма Инспекторът и нощта.[4]

Монументални и декоративни творби[3][5]

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Кирков е носител на множество награди, сред които:

  • 1959 – бронзов медал за живопис на СБХ,
  • 1969 – първа награда за илюстрация,
  • 1976 – наградата на София. [3]

Удостоен е с държавното звание Заслужил художник.

На Иван Кирков е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

„Иван Кирков или да се спасиш в спомена“ е документален филм от 2009 г. за художника. Сценарист и режисьор на филма е Атанас Киряков, а оператор Антон Бакарски. [6][7]

  1. Филип Зидаров, „Иван Кирков и ученици – 20 години след началото“, в-к „Култура“, бр. 20 (2415), 26 май 2006.
  2. Иван Кирков и ученици Архив на оригинала от 2018-04-30 в Wayback Machine., urban-mag.com, 20 септември 2015 г.
  3. а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980
  4. Биографична информация и картини на Иван Кирков, сайт на галерия „Ракурси“.
  5. а б Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986.
  6. „БНТ: Иван Кирков или да се спасиш в спомена“, bnt.bg.
  7. Геновева Димитрова, „Неукротима интензивност“, рец. във в-к „Култура“, бр. 12 (2539), 27 март 2009.