Георги Наджаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Наджаков
български физик

Роден
Починал
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Физически институт при БАН
Народен представител в:
I НС   

Георги Стефанов Наджаков (род. 26 декември 1896 в Дупница, поч. 24 февруари 1981 в София) е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Наджаков е роден в град Дупница[1]. На кръщелното му свидетелство е записана датата 26 декември 1896 година по стар стил (новият стил е въведен в България през 1916 година). В Европа по това време датата е била 7 януари 1897 година.

На 16 години остава сирак и поема издръжката на семейство. През 1915 г. завършва с пълно отличие Трета софийска мъжка гимназия и постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война. В края на първия семестър Георги Наджаков е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Завършва като отличник на випуска, но категорично отказва кариерата на кадрови офицер. През следващите три години е бил на добруджанския и на югозападния фронт. След края на войната (1918) се връща в университета и тъй като на студентите се признават по един семестър за всяка година на фронта, Георги Наджаков завършва след двугодишно обучение, готвейки се по записките на свои колежки.

През 1920 г. завършва физика и математика. През следващата година работи като стажант-учител, явява се на държавен изпит по математика и получава диплома за учител по математика. Избран е за асистент по физика през 1921 година и така започва научната си кариера. През 1937 година оглавява катедрата по опитна физика в същия факултет.

Георги Наджаков е бил ректор на Софийския университет (1947 – 1951) и депутат в първото народно събрание 1949 – 1953[2]

Той е един от основателите и член на Пъгуошкото движение на учените (1958) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970 – 1980).

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където работи с Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. В лабораторията на Пол Ланжвен Г. Наджаков провежда първото си научно изследване, посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. Поставя си задачата да изследва фотоелектричните свойства на някои от тях – сяра, шеллак, парафин. Резултатите от тези свои изследвания Г. Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в Годишниците на Софийския университет за 1925 – 1926 и 1926 – 1927 г. Въз основа на тях той е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика.

Десет години след завръщането си от Франция, в трудни, както сам ги нарича, „фарадеевски условия“ Г. Наджаков продължава своите изследвания на фотоелектричните процеси, започнати при Пол Ланжвен. Подробните изследвания на фотопроводимостта на сярата са в основата не само на откриването на фотоелектретното състояние, но и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект (наречен по-късно ефект на Наджаков и Андрейчин).

През 1937 г. Наджаков прави първото си голямо откритие[3] – създава ново стабилно състояние – при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток[4]. Веществата, при които това явление се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети[5].

Втората световна война и голямата обществена и организационна ангажираност на Георги Наджаков му попречват да продължи изследванията си върху фотоелектретното състояние. Той отново се връща към тях в края на 40-те години. В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признава приоритетът на Георги Наджаков.

Признато му е откритието на фотоелектретите, което представлява откритие № 1 на български учен. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Публикувал е повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на физиката на твърдото тяло: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници, контактно-потенциалния фотоволтаичен ефект, известен като ефект на Наджаков – Андрейчин, перманентна фотоелектрична поляризация – фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Хронология на научните му звания:

  • доцент (1927)
  • извънреден професор по физика (1932)
  • ръководител на катедра „Опитна физика“ (1937 – 1962) (бившата Експериментална физика)
  • декан на Физико-математическия факултет на СУ (1939 – 1940, 1944 – 1947)
  • академик (1945)
  • ректор на Софийския университет (1947 – 1951)
  • член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940)
  • Чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958)
  • член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965)

Работният кабинет на Георги Наджаков е обявен за исторически обект на Европейското физическо дружество на 23 май 2014 година.[6] Намира се в сградата ИФФТ-2 на Института по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките, който носи неговото име.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 г. – златен медал на мира Фредерик Жолио-Кюри.
  • 1977 г. – орден „Георги Димитров“ „по случай 80-годишнината от рождението му и за неговата научна и обществена дейност“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. Иванов, П. Лазарова, Очерк за Георги Наджаков, София, Унив. изд (1989)
  2. С. Иванов, Академик Георги Наджаков, сп. Физика (1988) кн. 1, с. 29 – 34
  3. С. Иванов, Академик Георги Наджаков – научна преподавателска и обществена дейност (По случай 90 години от рождението му), Списание на БАН (1987) кн. 1, с. 71 – 75
  4. С. Иванов, Академик Георги Наджаков на 70 години, Списание на Физико-математическото дружество (1967) с. 163 – 170
  5. С. Иванов (ред), Академик Георги Наджаков. Юбилеен сборник. Т. 1, Обществена дейност, Изд. БАН, София (1959)
  6. П. Лазарова, Изложба „90 години от рождението на акад. Г. Наджаков“, Бюлетин на ДФБ (1988) кн. 2, с. 23 – 25
  7. П. Лазарова, А. Ваврек, Европейските корени на българската физика, Наука (2003) кн. 2, с. 3 – 10.
  8. П. Лазарова, Академик Георги Наджаков – строител на съвременната българска физика, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 111 – 120
  9. П. Лазарова, Академик Георги Наджаков – патриарх на българската физика, сп. Наука (2006) кн. 6
  10. А. Ваврек, Сто години от рождението на академик Георги Наджаков, Списание на БАН (1996) кн. 6, с. 58 – 62
  11. А. Ваврек, Тържествено събрание по случай 90 годишнината от рождението на акад. Георги Наджаков, Физико-математическо списание (1987) кн. 3, с. 219 – 222
  12. А. Ваврек, Половин век от откриването на фотоелектретите, Бюлетин на Дружеството на физиците в България (1986) кн. 4, с. 36 – 40
  13. А. Апостолов, Георги Наджаков, сп. Физика (1987) кн. 2, с. 22 – 25
  14. Н. Кашукеев, Фотоелектрети и фотоелектретно състояние (за Г. Наджаков), Физика (1987) кн. 2, с. 25 – 28
  15. Н. Кашукеев, Делото на Академик Георги Стефанов Наджаков (По случай 90 години от рождението му), Природа (1987) кн. 3, с. 88 – 91
  16. С. Габраков, Един век от откриването на фотоефекта, Бюлетин на Дружеството на физиците в България (1987) кн. 1, с. 33 – 38
  17. Из приветствието на академик Георги Наджаков по случай 90 годишнината на Софийския университет, 6 декември 1978, Бюлетин на Дружеството на физиците в България (1986) кн. 4, с. 34 – 36
  18. В. Рельовска, Р. Казанджиева, Г. Клисарски, К. Илиев, Първият български откривател. – В: Български откриватели и изобретатели. София, Техника (1986) с. 13 – 19<br /
  19. Г. Сесслер, Очерк по истории исследовании электретов, – В: Электреты. Москва, Мир (1983) с. 13–17
  20. М. Борисов, А. Ваврек, Виден български учен. Деветдесет години от рождението на академик Георги Наджаков виден български учен, в. Вечерни новини, бр. 25 (30.I.1987) с. 1
  21. М. Борисов, В. Кусев, А. Ваврек, Георги Наджаков и българската физика, Списание на БАН (1982) кн. 3, с. 80 – 87
  22. М. Борисов, А. Ваврек, В трудни фарадеевски условия (за Г. Наджаков), в. АБВ (октомври 1981)
  23. М. Борисов, Академик Георги Стефанов Наджаков (26.12.1896 – 24.02.1981), Физика (1981) кн. 3, с. 9 – 10
  24. М. Борисов, А. Ваврек, Георги Стефанов Наджаков (1897 – 1981). – В: Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) с. 51 – 102
  25. М. Борисов, Академик Георги Наджаков на 80 години, Физико-математическо списание (1977) кн. 4, с. 351 – 356
  26. М. Борисов, Академик Георги Наджаков и българската физика, Физика (1977) кн. 2, с. 1 – 8
  27. М. Борисов, Акад. Георги Наджаков на 75 години, Физико-математическо списание (1971) кн. 1, с. 75 – 77
  28. М. Борисов, Българската физическа класика 100 години от рождението на акад. Г. Наджаков Светът на физиката (1997) кн. 1, с. 40 – 47
  29. М. Борисов, Признателност за моя учител, Зора, бр. 41 (1 февруари 1994)
  30. В. Врански, Академик Георги Наджаков – бележит български физик. – В: Проблеми на висшето образование, г. 16 (1978) кн. 4, с. 50
  31. Хр. Я. Христов, Академик Георги Наджаков на 75 години, Известия на Физическия институт с АНЕБ, т. 24 (1973) с. 5 – 12
  32. Х. Христов, Виден физик и общественик. Академик Георги Наджаков на 75 години, в. Работническо дело, бр. 259 (23 декември 1971)
  33. Георги Стефанов Наджаков. – В: Сто години Българска Академия на Науките 1869 – 1969. т. 1. Академици и член-кореспонденти. София (1969) с. 453 – 457
  34. Академик Георги Наджаков – Герой на социалистическия труд, Сп. БАН (1967) кн. 1, с. 100
  35. К. Братанов, Г.Наджаков, в. Работническо дело (08.01.1967)
  36. Честване на академик Георги Наджаков в Дубна, Сп. БАН (1967) кн. 1, с. 101
  37. 70-годишен юбилей на академик Георги Наджаков, Сп. БАН (1967) кн. 1, с. 100 – 101
  38. Прощаване с академик Георги Наджаков, в. Вечерни новини, бр. 41 (26 февр. 1981) с. 2
  39. В. М. Фридкин, И. С. Желудев, Фотоэлектреты и электрографический процесс, Москва, Изд. АН СССР (1960)
  40. Е. Джаков, Академик Георги Наджаков и неговата научна дейност. – В: Академик Георги Наджаков. Юбилеен сборник. Т. 2, София (1959) с. 5 – 16
  41. Е. Джаков (ред), Академик Георги Наджаков. Юбилеен сборник. Т. 2. Научна дейност. Изд. БАН, София (1959)
  42. Акад. проф. Георги Стефанов Наджаков. – В: Лауреати на Димитровски награди в областта на науката 1950 – 1953, Биобиблиографски справочник, София, Изд. БАН (1955) с. 30 – 32
  43. И. Азманов, Един ден с професор Наджаков, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 135 – 138
  44. И. Азманов, Професор Г. С. Наджаков и Софийският университет, Сп. БАН, т. 33 (1987) кн. 4, с. 66 – 76
  45. Н. Балабанов, Ролята на академик Георги Наджаков в създаването на пловдивската университетска физика, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 121 – 124
  46. С. Балабанов, Електрометрични методи, развивани от акад. Г. Наджаков и сътрудници за изследване на физиката на повърхността на метали, полупроводници и диелектрици, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 125 – 129
  47. Г. Камишева, Извори за Георги Наджаков в Музея по история на физическите науки в България, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 139 – 143
  48. К. Коленцов, Откривателски и изобретателски приноси на академик Георги Наджаков – бележит учен и организатор на българската физика през 20 век, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 130 – 134
  49. М. Стаменов, Акад. Наджаков – авторът на откритието, от което се роди фотокопирната машина, в. Сега (9.11.2005)
  50. Г. Димитрова, Наджаков нощ и ден работеше с Мария Кюри, в. Нощен труд, (април 2004) с. 9.
  51. Е. Петров, Бащата на копирната машина, в. Труд (18 март 2004) с. 17
  52. В. Фридкин, Първият ксерокс, Светът на физиката (2003) кн. 1, с. 43 – 50, превод Е. Наджакова (Наука и жизнь, 2002, кн. 10, с. 111 – 115)
  53. К. Коленцов, Професор Георги Стефанов Наджаков – бележит учен и откривател, Интелектуална собственост (2002) кн. 9, с. 28 – 29
  54. Н. Балабанов, 100 години от рождението на българския физик Георги Стефанов Наджаков (26.12.1896 – 24.02.1981), Светът на физиката (1995) кн. 4, с. 44
  55. К. Момчев, Плодовете на моя труд бяха добри: Първото българско откритие: фотоелектретното състояние на веществата. Автор Георги Наджаков, Вечерни новини, бр. 98 (1992)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]