Димитър Осинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Николов Попов
Псевдоним Димитър Осинин
Роден 10 февруари 1891
Починал 18 април 1981
Националност българин
Жанр фолклор, поезия
Тема народа и неговите творби (песни)

Димитър Осинин, псевдоним на Димитър Николов Попов, е български писател и поет.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Осинин е роден на 10 февруари 1891 г. в с. Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Духовна семинария в София през 1911 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1926 г. В периода 1911-1916 г. е учител в с. Горна Бела речка и в с. Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на южния фронт при Вардар и Дойран. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина.

През 1923 г. Д. Осинин взема участие в Септемврийския селски бунт, а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. На следващата година се завръща в България. От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище на Гара Черепиш, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. и в продължение на 10 години – като учител в Първа мъжка гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на една година. Член е на Сьюза на българските писатели и сътрудничи с периодичния печат и специализираните издания.

Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Той събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.

Умира на 18 април 1981 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Димитър Осинин на фасадата на дома, в който живее от 1956 до 1981 г.
Домът му на бул. „Дондуков“ 5В
  • „Морски ветрила“ (1933 г.),
  • „Тихи пристанища“ (1933 г.),
  • „Душата на българина“ (битови народни песни) (1943 г.),
  • „Срещу Огоста. Пътни скици“ (1952 г.),
  • „По хайдушки сборища“ (1957 г.),
  • „През тиха бяла Дунава“ (1959 г.; 1976 г.),
  • „Спомени за Николай Хрелков“ (1960 г.),
  • „От лехичка стръкче. Народни песни“ (1961 г.),
  • „По пътя на вождовете на въстанието 1923“ (1963 г.),
  • „Каменна приказка“ (1965 г.),
  • „През родна земя“ (1967 г.),
  • „Земя ненагледна“ (1971 г.),
  • „В огледалото на народните песни“ (1973 г.),
  • „Литературни въпроси“ (1976 г.),
  • „Житата пътуват. Пътеписи“ (1978 г.),
  • „Избрани произведения“, в 2 т. (1981 г.) и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]