Димитър Осинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Николов Попов
Псевдоним Димитър Осинин
Роден 10 февруари 1891 г.
Починал 18 април 1981 г. (90 г.)
Националност българин
Жанр фолклор, поезия
Тема народът и неговите песни
Димитър Николов Попов в Общомедия
Паметна плоча за Димитър Осинин на дома му в София
Домът му (1956 – 1981) в София на бул. „Дондуков“ 5, вх. В
Гробът му в Централните софийски гробища

Димитър Николов Попов, широко известен с литературния си псевдоним Димитър Осинин, е български писател (поет, пътеписец, очеркист), фолклорист и учител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Долна Бела речка, Вършецко на 10 февруари 1891 г. Завършва Софийската духовна семинария в София (1911) и „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1926).

В периода 1911 – 1916 г. е учител в селата Горна Бела речка и Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина.

Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Следващата година се завръща в България.

От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище при Черепишкия манастир, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. В продължение на 10 години е учител в Първа мъжка гимназия в София.

След 9 септември 1944 г. е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на година.

Удостоен е с почетното звание „Заслужил деятел на културата“. Умира в София на 18 април 1981 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.

Сътрудничи на периодичния печат и специализираните издания. Член е на Съюза на българските писатели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Морски ветрила“ (1933 г.)
  • „Тихи пристанища“ (1933 г.)
  • „Душата на българина. Битови народни песни“ (1943 г.)
  • „Срещу Огоста. Пътни скици“ (1952 г.)
  • „По хайдушки сборища“ (1957 г.)
  • „През тиха бяла Дунава“ (1959 г.; 1976 г.)
  • „Спомени за Николай Хрелков“ (1960 г.)
  • „От лехичка стръкче. Народни песни“ (1961 г.)
  • „По пътя на вождовете на въстанието 1923“ (1963 г.)
  • „Каменна приказка“ (1965 г.)
  • „През родна земя“ (1967 г.)
  • „Земя ненагледна“ (1971 г.)
  • „В огледалото на народните песни“ (1973 г.)
  • „Литературни въпроси“ (1976 г.)
  • „Житата пътуват. Пътеписи“ (1978 г.)
  • „Избрани произведения“, в 2 т. (1981 г.) и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]