Иван Нешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иван Стефанов Нешев
български скулптор

Роден
Починал
28 юни 1987 г. (60 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители Любомир Далчев
Направление скулптура

Уебсайт ivanneshev.com

[1]Иван Стефанов Нешев е изявен български скулптор; преподавател, професор; един от основателите на специалността „Дизайн“ в НХА.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 май 1927 година в София. Следва в Художествената академия в София -- декоративно-монументална скулптура (1947 – 1953) под ръководството на проф. Любомир Далчев . Непосредствено след завършването си започва активно да участва в Общите художествени изложби (ОХИ) и в Общите изложби на приложно изкуство. Работи на свободна практика, като художник аранжор и като учител по рисуване. Чувството за конструктивно изграждане на формата привлича вниманието към младия скулптор и след няколко награди на СБХ, през 1956 той е приет за негов член. През 1964 постъпва във ВИИИ Н. Павлович (Художествената академия) като хоноруван преподавател към новооткритата в 1963/64 учебна година специалност Промишлени форми. След конкурс през 1966 става редовен преподавател по дисциплината Моделиране и пластичен етюд. От 1972 е старши преподавател в катедрата, през 1980 е избран за доцент и през 1986 -- за професор. През 1983 – 1986 е заместник- ректор. От 1969 е преизбиран четири мандата за член на Управителния съвет на СБХ . Удостоен е с почетните звания заслужил художник (1976) и народен художник (1985). Като един от основателите на специалността Дизайн, той създава специална методика за обучението по пластика на новия за времето тип художник на предметната и пространствената среда. Успоредно с това, скулпторът развива творческата си дейност, и в наследство оставя множество кавалетни творби, малки пластики, скулптурни портрети, декоративна пластика към архитектурна среда, фигури за парково и градско пространство, монументи и мемориали.

Мемориали и монументи [редактиране | редактиране на кода]

  • 1962 – на загиналите антифашисти – с. Бутан, Врачанско
  • 1968 – на ятака – с. Асеновци, Плевенско
  • 1969 – на съпротивата – с. Пелово, Плевенско
  • 1970 – на Никола Парапунов – Разлог. Арх. Ал. Баров
  • 1972 – „Ден първи“ – Петрохан
  • 1974 – входен знак на Стара Загора
  • 1976 – на Априлци – Ново село, Великотърновско. Арх. проф. Ал. Доросиев
  • 1979 – на Кольо Фичето – Велико Търново. Арх. Ив. Касъров
  • 1980 – на Захари Стоянов – с. Медвен, Сливенско. Арх. Р. Грънчарова
  • 1983 – Симеон и книжовниците – Велики Преслав. Арх. В. Коларова
  • 1987 – входен знак на Благоевград 

Декоративни пластики към архитектурна среда[редактиране | редактиране на кода]

  • Каменен релеф на фасадата на хотел „Соколица“ в Смолян
  • Каменна релефна пластика в посолството на България в Москва
  • Пластично декоративна стена в хотел „Поморие“ в Слънчев бряг
  • Бронзова врата за мавзолея на Георги Димитров (в колектив)
  • Декоративно пано от мед с емайл, каменна пластика на лъв, метална пластика и пластика от дърво за хотел „София“ в столицата (в колектив)
  • Декоративно скулптурно оформление на сградата за договори в резиденция „Бояна“ (в колектив)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награди на СБХ за отделни творби:

  • 1959 – „Награденият“
  • 1962 – „Младост“
  • 1969 – „Ден първи“
  • 1971 – диплом от Биеналето на малката пластика в Будапеща

Награди за монументална скулптура „Иван Лазаров“ на СБХ:

  • 1975 – за релефите на входния монумент на Стара Загора
  • 1980 – за паметниците на Захари Стоянов и Кольо Фичето
  • 1988 – за входния монумент на Благоевград – посмъртно

Ордени и медали:

  • 1977 – орден „Кирил и Методий“ – I степен
  • 1981, 1982, 1984 – юбилейни медали
  • 1982 – орден „Народна република България“ – I степен

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Участва редовно в ОХИ в столицата и страната, както и в представителни експозиции на българското изкуство във Франция, Германия (ГДР и ФРГ), Съветския съюз, Чехословакия, Австрия, Унгария, Сирия. 

  • Юбилейна самостоятелна изложба – 1988, галерия „Шипка“ 6 (посмъртна)
  • Ретроспективна изложба – 1997, галерия „Шипка“ 6.
  • Ретроспективна изложба „Иван Нешев. 1927 –1987“, посветена на 90- годишнината от рождението – април – май 2017, галерия „Академия“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ivanneshev.com
  • Архив на Общите художествени изложби на СБХ, 1956 – 1987.
  • Архив НХА – протоколи на Академичния съвет и на заседания на Факултета по приложни изкуства; рецензии, административни актове, 1963 – 1987.
  • Личен архив на художника, 1960-те – 1987.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. II, 1988. С. 218.
  • Съвременно българско изобразително изкуство. Живопис, графика, скулптура. Албум. Изд. „Български художник“ и „Септември“, 1982. Репродукции № 453, 454,455.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986. Изд. „П. Берон“, София,1986. С. 61,261; репродукции: с. 41,45,46,69.
  • Иван Нешев. Въведение от Стоян Николов. Изд. „Български художник“, 1972; библиотека „Съвременни български художници“.
  • „Иван Нешев (1927 – 1987). Изложба скулптура“. Каталог. Въведение от Светлин Русев. Изд. „Български художник“, 1988.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]