Георги Брадистилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Брадистилов
български математик

Роден
Починал
18 юни 1977 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Математика
Георги Брадистилов в Общомедия

Професор Георги Делчев Брадистилов e български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, член-кореспондент на БАН.[1]

Образование и професионален стаж[редактиране | редактиране на кода]

Георги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. [2][3] През 1931 – 1932 специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937 – 1938 – в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 защитава докторат в Мюнхенския университет, а през 1958 защитава в СУ дисертация за звание „доктор на математическите науки“.



Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Софийски университет „Климент Охридски“: редовен асистент, частен доцент (1940) по диференциално и интегрално смятане.

Постъпва в Държавната политехника през 1943 като извънреден професор и ръководител на Катедра „Приложна математика“, редовен професор по „Висша математика“ (1945).

След разделянето на Държавната политехника остава в Машинно-електротехническия институт като ръководител на Катедра „Висша математика“ (1953 – 1971).

Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.[4]

Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:

  • „Матрично смятане“,
  • „Операционно смятане“.

Награди: орден „Кирил и Методий“ I степен (1957, 1963), орден „Червено знаме на труда“ (1959), орден „Народна република България“ (1964), звание „Народен деятел на науката“ (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975).

Гробът на Георги Брадистилов и на неговата съпруга художничката Добрина Брадистилова на Софийските централни гробища. (42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. / 42.713133° с. ш. 23.334617° и. д.)

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 – 1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947 – 1948 е неин ректор.

През 1962 – 1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1963, том 1, стр. 283.
  2. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 349 
  3. Гемиджиев, Георги (2009), „История на Панагюрище (1878-1944)“, София: Богианна стр. 537, ISBN 978-954-676-081-4 
  4. Бояджиев, Георги Н., Божидар Ив. Чешанков (2004), "Научното дело на Георги Брадистилов", „Mathematics and Education in Mathematics, Proceedings of the Thirty Third Spring Conference of the Union of Bulgarian Mathematicians, Borovetz, April 1-4, 2004“, p. 9-21 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Алекси Квартирников ректор на Държавната политехника (1947 – 1948) Алекси Квартирников