Георги Брадистилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Брадистилов
български математик

Роден
Починал
18 юни 1977 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Математика
Георги Брадистилов в Общомедия

Професор Георги Делчев Брадистилов e български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, член-кореспондент на БАН.[1]

Образование и професионален стаж[редактиране | редактиране на кода]

Георги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. [2] През 1931 – 1932 специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937 – 1938 – в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 защитава докторат в Мюнхенския университет, а през 1958 защитава в СУ дисертация за звание „доктор на математическите науки“.

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Софийски университет „Климент Охридски“: редовен асистент, частен доцент (1940) по диференциално и интегрално смятане.

Постъпва в Държавната политехника през 1943 като извънреден професор и ръководител на Катедра „Приложна математика“, редовен професор по „Висша математика“ (1945).

След разделянето на Държавната политехника остава в Машинно-електротехническия институт като ръководител на Катедра „Висша математика“ (1953 – 1971).

Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.

Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:

  • „Матрично смятане“,
  • „Операционно смятане“.

Награди: орден „Кирил и Методий“ I степен (1957, 1963), орден „Червено знаме на труда“ (1959), орден „Народна република България“ (1964), звание „Народен деятел на науката“ (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975).

Гробът на Георги Брадистилов и на неговата съпруга художничката Добрина Брадистилова на Софийските централни гробища. (42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. / 42.713133° с. ш. 23.334617° и. д.)

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 – 1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947 – 1948 е неин ректор.

През 1962 – 1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1963, том 1, стр. 283.
  2. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 349 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Алекси Квартирников ректор на Държавната политехника (1947 – 1948) Алекси Квартирников