Направо към съдържанието

Веселин Христофоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Веселин Христофоров
български юрист
Роден
1914 г.
Починал
2001 г.

Учил вСофийски университет
Право
ОбластТърговско право
Финансово право
Учил приКонстантин Кацаров
Йосиф Фаденхехт
Работил вУниверситет за национално и световно стопанство

Веселин Георгиев Христофоров е български учен – юрист и университетски преподавател.

Веселин Христофоров е роден в град Пловдив, през 1914 година[1]. Дядо му е бил мирови съдия в Пловдив, а баща му – чиновник в местния клон на Българска народна банка. През 1917 г., когато е само тригодишен остава без баща, а по-късно майка му се жени повторно за негов роднина – Гавраил Христофоров. Семейството му живее известно време в Берлин, след което се връщат в България. Има по-голям брат (Асен Христофоров[2]), който е известен български икономист и сестра на име Адриана, която е съпруга на български дипломат в Египет и Куба[3].

Образование и работа

[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Христофоров завършва висшето си юридическо образование в Софийския университет през 1937 г. След завършването сиработил като съдия в гр. Пловдив. През 1945 г. е назначен на работа в Министерството на информацията и пропагандата. През есента на 1946 г. е избран за редовен доцент по административно право в Държавното висше училище за финансови и административни науки (сега УНСС), а след трансформирането му във ВИИ „Карл Маркс“ е преназначен в Стопанския факултет. През 1970 г. получава научното звание професор към катедра Правни науки[4].

Проф. Христофоров е учен с разностранни научни интереси. Работил е в областта на четири клона на правната наука: административно право, гражданско право, търговско право и финансово право.

С оглед нуждите на специалност Международни икономически отношения, проф. Христофоров се специализира в областта на гражданското и търговското право на капиталистическите държави и правното регулиране на външноикономическата дейност. В тази област той е издал за първи път в България учебникът „Гражданско и търговско право на капиталистическите държави“[5].

Водил е лекционни курсове на студентите по административно право, финансово право, търговско право и др.

Бил е заместник-декан на Отраслово-икономическия факултет в УНСС и член на Арбитражния съд при БТПП. Проф. Христофоров се отличавал и като учен-полиглот, владял е френски, италиански, немски, английски и руски.

Научното творчество на проф. В. Христофоров включва десетки публикации. Някои от тях са следните:[6].

  • „Нарушение на закон или наредба като повод за отмяна на административни актове“;
  • „Законодателството след 9. IХ. 1944 г. и административното право“;
  • „Контролът за законосъобразност над управлението в Народна република България“;
  • „Понятието обществен имот“;
  • „Държавно управление и бюрокрация“;
  • „Заместник-председателите и пълномощниците на общинските народни съвети в населените места на съставните общини“;
  • „Към въпроса за същността на държавния орган“;
  • „Държавните учреждения – правна същност и административноправен режим“
  • „Правни основи и управление на бюджетно-финансовата система на НР България“;
  • „Към въпроса за финансовоправната защита на социалистическата собственост в НР България“;
  • „Правно естество и значение на ревизионния акт за начет“;
  • „Правни въпроси на вътрешните държавни заеми“;
  • „Отчетноправният режим на материалните ценности в държавните предприятия“
  • „Държавният монопол на външната търговия в НРБ“;
  • „Задължения на купувача“;
  • „Договорът за специализация и коопериране на производството между организации на страните-членки на СИВ“;
  • „Правен режим на външнотърговските организации в НР България“;
  • „Правна уредба на несъстоятелността“;
  • „Отговорност на страните по договора за международен автомобилен транспорт на товари“;
  • „Международната продажба на стоки по правото на развитите капиталистически страни“ (в съавторство с Александър Дичев)
  • „Курс по търговско право“ (в съавторство с Емил Златарев)
  1. Алманах на УНСС. „Стопанство“, София 2005 г.
  2. kultura.bg
  3. liternet.bg
  4. Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции ЮФ при УНСС. „Стопанство“, София, 2005 г.
  5. Христофоров, В. Гражданско и търговско право на капиталистическите държави. Наука и изкуство. С. 1979
  6. ibidem