Веселин Христофоров
Веселин Христофоров | |
български юрист | |
Роден |
1914 г.
|
---|---|
Починал | 2001 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Право | |
Област | Търговско право Финансово право |
Учил при | Константин Кацаров Йосиф Фаденхехт |
Работил в | Университет за национално и световно стопанство |
Веселин Георгиев Христофоров е български учен – юрист и университетски преподавател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Веселин Христофоров е роден в град Пловдив, през 1914 година[1]. Дядо му е бил мирови съдия в Пловдив, а баща му – чиновник в местния клон на Българска народна банка. През 1917 г., когато е само тригодишен остава без баща, а по-късно майка му се жени повторно за негов роднина – Гавраил Христофоров. Семейството му живее известно време в Берлин, след което се връщат в България. Има по-голям брат (Асен Христофоров[2]), който е известен български икономист и сестра на име Адриана, която е съпруга на български дипломат в Египет и Куба[3].
Образование и работа
[редактиране | редактиране на кода]Веселин Христофоров завършва висшето си юридическо образование в Софийския университет през 1937 г. След завършването сиработил като съдия в гр. Пловдив. През 1945 г. е назначен на работа в Министерството на информацията и пропагандата. През есента на 1946 г. е избран за редовен доцент по административно право в Държавното висше училище за финансови и административни науки (сега УНСС), а след трансформирането му във ВИИ „Карл Маркс“ е преназначен в Стопанския факултет. През 1970 г. получава научното звание професор към катедра Правни науки[4].
Проф. Христофоров е учен с разностранни научни интереси. Работил е в областта на четири клона на правната наука: административно право, гражданско право, търговско право и финансово право.
С оглед нуждите на специалност Международни икономически отношения, проф. Христофоров се специализира в областта на гражданското и търговското право на капиталистическите държави и правното регулиране на външноикономическата дейност. В тази област той е издал за първи път в България учебникът „Гражданско и търговско право на капиталистическите държави“[5].
Водил е лекционни курсове на студентите по административно право, финансово право, търговско право и др.
Бил е заместник-декан на Отраслово-икономическия факултет в УНСС и член на Арбитражния съд при БТПП. Проф. Христофоров се отличавал и като учен-полиглот, владял е френски, италиански, немски, английски и руски.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Научното творчество на проф. В. Христофоров включва десетки публикации. Някои от тях са следните:[6].
- „Нарушение на закон или наредба като повод за отмяна на административни актове“;
- „Законодателството след 9. IХ. 1944 г. и административното право“;
- „Контролът за законосъобразност над управлението в Народна република България“;
- „Понятието обществен имот“;
- „Държавно управление и бюрокрация“;
- „Заместник-председателите и пълномощниците на общинските народни съвети в населените места на съставните общини“;
- „Към въпроса за същността на държавния орган“;
- „Държавните учреждения – правна същност и административноправен режим“
- „Правни основи и управление на бюджетно-финансовата система на НР България“;
- „Към въпроса за финансовоправната защита на социалистическата собственост в НР България“;
- „Правно естество и значение на ревизионния акт за начет“;
- „Правни въпроси на вътрешните държавни заеми“;
- „Отчетноправният режим на материалните ценности в държавните предприятия“
- „Държавният монопол на външната търговия в НРБ“;
- „Задължения на купувача“;
- „Договорът за специализация и коопериране на производството между организации на страните-членки на СИВ“;
- „Правен режим на външнотърговските организации в НР България“;
- „Правна уредба на несъстоятелността“;
- „Отговорност на страните по договора за международен автомобилен транспорт на товари“;
- „Международната продажба на стоки по правото на развитите капиталистически страни“ (в съавторство с Александър Дичев)
- „Курс по търговско право“ (в съавторство с Емил Златарев)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на УНСС. „Стопанство“, София 2005 г.
- ↑ kultura.bg
- ↑ liternet.bg
- ↑ Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции ЮФ при УНСС. „Стопанство“, София, 2005 г.
- ↑ Христофоров, В. Гражданско и търговско право на капиталистическите държави. Наука и изкуство. С. 1979
- ↑ ibidem