Константин Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Кацаров
български юрист
Роден
Починал
Право
Членува в Международна правна асоциация
Словашка академия на науките

Константин Иванов Кацаров е виден български юрист. Завършва право в Берн, Швейцария. Преподава търговско право до 1947 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор по търговско и международно право.

В периода 1921 – 1950 г. е член на Висшата законодателна комисия. Съден от комунистическия режим – лежи във варненския затвор. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана България от властта през 50-те години на XX век, успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и преподавател.

Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица университети. Член на Международната правна асоциация, Словашката академия на науките и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад желязната завеса, не му е безразлична. През 1969 г. основава Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.[1]

През 1974 г. дарява на Народна библиотека 1500 тома лична колекция от книги на немски, френски, руски и английски език в областта на международното публично и частно право.

През 2016 г. посмъртно е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • 60 години живяна история
  • Светът отблизо
  • Проиграната победа
  • Поданството на юридическите лица, София, 1925 г.
  • Материална основа и правна природа на индустриалната собственост, София, 1929 г.
  • Систематичен курс по българско търговско право, София, 1943 г.
  • Теория на национализацията, Женева, 1960 г. (на френски език), София, 2011 г. (превод на български език)
  • специализирана правна литература по търговско и авторско право, право на индустриалната собственост и т.н.

Библиографски източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Костов, Алекс. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3 – 18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. – Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3 – 18.

Източници[редактиране | редактиране на кода]