Лудвиг фон Мизес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг фон Мизес
австрийски икономист

Роден
Починал
Научна дейност
Област Икономика
Школа Австрийска икономическа школа
Известен с Праксиология, проблем на икономическото изчисление, методологичен дуализъм
Повлиян Менгер, Бьом-Баверк, Брентано, Сей, Бастиа, Тюрго, Вебер
Повлиял Хайек, Ротбард, Кирзнер, Хоппе, Шумпетер, Фридман, Бюканън, Робинс, Хюлсман, Але, Ландж, Саймънс, Хикс, Лахман, Хут, Ранд, Рокуел, Хезлит, Салерно, Райзман, Бауер, Пол, Андерсън, Смит, Райко, Сенхолц
Лудвиг фон Мизес в Общомедия

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (на немски: Ludwig Heinrich Edler von Mises, произнася се [ˈluːtvɪç fɔn ˈmiːzəs]) (29 септември 188110 октомври 1973) е австрийски, а по-късно и американски икономист, философ, писател и либерал, оказал силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение. Първоначално учи във Виена, а по-късно, до 1940 – в Женева. Произхождащ от еврейско семейство в Галиция (Украйна), той попада в черния списък на нацистите и избягва в САЩ. През периода 1945-1969 е преподавател в Нюйоркския университет. Получава американско гражданство през 1946; почива в Ню Йорк през 1973.

Той е един от най-значимите автори на Австрийската икономическа школа, защитаваща капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.

Името му се свързва и с теоретична критика на социализма, който Мизес счита за безвъзвратно обречен на провал поради липсата на механизма на свободния пазар за фиксация на цените. Фридрих Хайек, Мъри Ротбард и Израел Кирцнър са сред най-бележитите му ученици.


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг Хейнрих Едлер фон Мизес е роден в Лемберг, Австро-Унгария (днес Лвов, Украйна) на 29 септември 1881, в еврейско семейство на търговци германофони, което същата година, след дълги поколения на пребиваване в Галиция, Украйна, се сдобива с благородническа титла. Баща му, Артур фон Мизес, е инженер по поддръжка на градоустройствения план, а майка му, Адел, го отглежда заедно с брат му — Ричард, роден 1883, по професия - математик. Има и трети брат – Карл, който умира като дете. Пре 90-те години се местят във Виена. Тогава Австро-Унгария е втората по големина империя в Европа и представлява мозайка от различни народи и култури.

През 1892, той е приет в „Akademische Gymnasium”, Виена, където е учи с Ханс Келзен. През периода 1900-1906 следва във Виенския университет, от който излиза доктор по църковно и римско право. Тогава икономика се изучава само в правните университети.

В образованието, което получава във Виена, доминират идеите на историцизма, особено в лекциите на Карл Грюнберг. Причината да отхвърли тази школа се корени в първите му студентски години, когато е привърженик на държавния интервенционизъм. Самият той пише: „Когато влязох в университета, аз също бях върл етатист.” През 1903-1904 той се сближава с теоретиците на Австрийската икономическа школа, от които: Карл Менгер, чието произведение „Принципи на икономиката” той чете през този период, и Ойген фон Бьом-Баверг, чиито частни семинари посещава между 1904 и 1914. Мизес споделя, че именно произведението с принципи на Менгер го е вдъхновило за призванието му на икономист.

Виена (1906-1934)[редактиране | редактиране на кода]

От 1904 до 1914 г. Мизес посещава лекциите на австрийския икономист Ойген фон Бьом-Баверк. През февруари 1906 г. става доктор по право и започва кариера като държавен служител в австрийската финансова администрация.

Стажува във виенска адвокатска кантора, същевременно изнася лекции по икономика. В началото на 1909 г. се присъединява към Виенската търговско-промишлена палата. Главен офицер в австро-унгарската артилерия (същевременно икономически съветник на военния отдел) по време на Първата световна война.

Бил е главен икономист на Австрийската търговска камара, както и икономически съветник на Енгелберт Долфус, австрофашисткия, но силно антинацистки австрийски канцлер. По-късно е икономически съветник на Ото фон Хабсбург, християндемократическия политик и наследник на австрийския трон (престолът е премахнат законно през 1918 г., след Голямата война).

Женева (1934-1940)[редактиране | редактиране на кода]

Мизес напуска Австрия през 1934 г. и заминава за Женева, Швейцария. Тук е професор в Института за международни изследвания - до 1940 г. По време на престоя си в Швейцария се жени за Маржит Херцфелд Серени, бивша актриса и вдовица на унгарския протестантски аристократ Фердинанд Серени. Маржит е майка на Гита Серени, австрийско-британски биограф, историк и разследваща журналистка.

САЩ (1940-1973)[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. Мизес и съпругата му бягат от германското настъпление в Европа и емигрират в Ню Йорк, САЩ. Мизес пристига в Съединените щати, получил субсидия от фондация "Рокфелер". Подобно на много други класически либерални учени, избягали в САЩ, той получава подкрепа от фонд "Уилям Фолкър", за да получи позиция в американски университет. Мизес става гостуващ професор в Нюйоркския университет и заема тази длъжност от 1945 г. до пенсионирането си през 1969 г. (въпреки че не е бил заплатен от университета). Бизнесменът и либерален коментатор Лорънс Фертиг, член на настоятелството на Нюйоркския университет, финансира Мизес.

Мизес изучава валутни въпроси за движението Пан-Европа, което било оглавявано от Рихард фон Куденхов-Калерги, австрийско-японски политик, философ и граф на Куденхов-Калерги. През 1947 г. Мизес става един от основателите на общество Мон Пелерин.

През 1962 г. Мизес получава Австрийски орден за наука и изкуство за политическа икономика в австрийското посолство във Вашингтон.

Мизес се оттегля от преподаването на 87-годишна възраст и почива на 92-годишна възраст в Ню Йорк. Погребан е в гробището Ферклиф, Хартсдейл, Ню Йорк. Гроув Сити Колидж съхранява архив на Мизес от 20 000 страници и негови непубликувани творби. Личната му библиотека е предоставена на Колидж Хилсдейл (по волята на Мизес).

Силни несъгласия по отношение моралната основа на капитализма Мизес е имал с руско-американската писателка Айн Ранд. Самата тя обикновено гледала на работата му с благоволение.


Принос в икономическата наука[редактиране | редактиране на кода]

Мизес изнася лекции изключително в полза на класическия либерализъм и се смята за един от лидерите на австрийската школа.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Милтън Фридман критикува Мизес за неговото нетолератно поведение в личен план.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита
  • Socialism (1922); Социализмът
  • Liberalism (1927); Либерализмът
  • Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство
  • Bureaucracy (1944); Бюрокрацията
  • Human action (1949); Човешкото действие
  • The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене ISBN 9789542802907

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес. Човешкото действие. Трактат по икономика. С., МаК, 2011.