Морис Але

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Морис Але
Maurice Félix Charles Allais
френски икономист

Роден
Починал
9 октомври 2010 г. (99 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област макроикономика, поведенческа икономика
Школа Неокласическа икономика
Образование Екол политекник;
Парижки университет
Работил в Парижки университет;
Вирджински университет
Известен с OLD модел;
златно правило за оптимален растеж;
правило за транзакционно търсене за пари;
Але парадокс
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за икономика (1988)
Повлиян Леон Валрас
Повлиял Джерард Дебрю, Едмон Малинву, Робърт Солоу, Едмунд Фелпс

Уебсайт http://allais.maurice.free.fr/
Морис Але в Общомедия

Морис Феликс Шарл Але (на френски: Maurice Félix Charles Allais) е френски икономист, удостоен с Нобелова награда за икономика през 1988 г. „за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното използване на ресурсите“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1911 година в Париж, Франция. Учи в гимназия „Лаканал“, а след това в „Луи льо Гран“. През 1933 завършва с отличие Екол политекник. От 1934 до 1936 учи във Висшето национално минно училище в Париж. На 26-годишна възраст Морис Але вече ръководи железопътната мрежа на пет департамента във Франция.

През 1943 г. е назначен на поста директор на Бюрото за минна статистика и документация в Париж. От 1946 до 1980 е директор по изследователската работа на Националния център за научни изследвания. През 1949 г. получава получава докторска степен от Парижкия университет. Преподава в Института по статистика към Университета в Париж, във Висшия институт по международни отношения в Женева, в Университета във Вирджиния. От 1970 г. ръководи центъра за парични анализи към Университета Париж-Х в Нантер.

До края на дните си Морис Але не прекъсва с научната си изследователска дейност в две приоритетни области – икономиката и физиката, за които е удостоен с множество отличия.

През 1988 г. получава Нобелова награда за икономика, с което става първият французин, печелил това отличие.

Умира на 9 октомври 2010 година в Нантер на 99-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговите фундаментални изследвания са в областта на теорията на пазарите и оптималното използване на ресурсите. Те могат да бъдат намерени в двата му основни труда, озаглавени: „В търсенето на икономическа дисциплина“ и „Икономика и интерес“, които вдъхновяват поколения икономисти, сред които са Робърт Солоу (носител на Нобелова награда за 1987 г.) и Едмунд Фелпс (носител на Нобелова награда 2006 г.).

Основните му приноси в икономиката могат да бъдат групирани около теорията на общото равновесие и оптималното подпомагане на ресурсите, теорията на капитала и на растежа, теорията на валутата и циклите, теорията на възможностите за избор.

Морис Але е и бащата на така наречения парадокс на Але, който поставя под въпрос принципите на Бернули за математическото представяне на печалбата, въвеждайки психологията в теорията на рисковете и показвайки, че доближавайки се до сигурността всеки, който поема бизнес рискове, предпочита сигурността.

През целия си живот Але критикува решенията на политиците в данъчния сектор, които, според него, „наказват винаги най-способните“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • R. S. Shankland, S. W. McCuskey, F. C. Leone, and G. Kuerti, „New analysis of the interferometric observations of Dayton C. Miller“, Rev. Mod. Phys. 27, 167 – 178 (1955).
  • R. S. Shankland, „Michelson's role in the development of relativity“, Applied Optics 12 (10), 2280 (1973).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]