Морис Але

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Nobel prize medal.svg
Морис Але
Maurice Félix Charles Allais
френски икономист

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Екол политекник[1]
Научна дейност
Област макроикономика, поведенческа икономика
Школа Неокласическа икономика
Образование Екол политекник;
Парижки университет
Работил в Парижки университет;
Вирджински университет
Известен с OLD модел;
златно правило за оптимален растеж;
правило за транзакционно търсене за пари;
Але парадокс
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за икономика (1988)
Повлиян Леон Валрас
Повлиял Джерард Дебрю, Едмон Малинву, Робърт Солоу, Едмунд Фелпс

Уебсайт allais.maurice.free.fr
Морис Але в Общомедия

Морис Феликс Шарл Але (на френски: Maurice Félix Charles Allais) е френски икономист, удостоен с Нобелова награда за икономика през 1988 г. „за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното използване на ресурсите“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1911 година в Париж, Франция. Учи в гимназия „Лаканал“, а след това в „Луи льо Гран“. През 1933 завършва с отличие Екол политекник. От 1934 до 1936 учи във Висшето национално минно училище в Париж. На 26-годишна възраст Морис Але вече ръководи железопътната мрежа на пет департамента във Франция.

През 1943 г. е назначен на поста директор на Бюрото за минна статистика и документация в Париж. От 1946 до 1980 е директор по изследователската работа на Националния център за научни изследвания. През 1949 г. получава получава докторска степен от Парижкия университет. Преподава в Института по статистика към Университета в Париж, във Висшия институт по международни отношения в Женева, в Университета във Вирджиния. От 1970 г. ръководи центъра за парични анализи към Университета Париж-Х в Нантер.

До края на дните си Морис Але не прекъсва с научната си изследователска дейност в две приоритетни области – икономиката и физиката, за които е удостоен с множество отличия.

През 1988 г. получава Нобелова награда за икономика, с което става първият французин, печелил това отличие.

Умира на 9 октомври 2010 година в Нантер на 99-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговите фундаментални изследвания са в областта на теорията на пазарите и оптималното използване на ресурсите. Те могат да бъдат намерени в двата му основни труда, озаглавени: „В търсенето на икономическа дисциплина“ и „Икономика и интерес“, които вдъхновяват поколения икономисти, сред които са Робърт Солоу (носител на Нобелова награда за 1987 г.) и Едмунд Фелпс (носител на Нобелова награда 2006 г.).

Основните му приноси в икономиката могат да бъдат групирани около теорията на общото равновесие и оптималното подпомагане на ресурсите, теорията на капитала и на растежа, теорията на валутата и циклите, теорията на възможностите за избор.

Морис Але е и бащата на така наречения парадокс на Але, който поставя под въпрос принципите на Бернули за математическото представяне на печалбата, въвеждайки психологията в теорията на рисковете и показвайки, че доближавайки се до сигурността всеки, който поема бизнес рискове, предпочита сигурността.

През целия си живот Але критикува решенията на политиците в данъчния сектор, които, според него, „наказват винаги най-способните“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • R. S. Shankland, S. W. McCuskey, F. C. Leone, and G. Kuerti, „New analysis of the interferometric observations of Dayton C. Miller“, Rev. Mod. Phys. 27, 167 – 178 (1955).
  • R. S. Shankland, „Michelson's role in the development of relativity“, Applied Optics 12 (10), 2280 (1973).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays, Страница: 65, Том: 1.