Джоузеф Стиглиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джоузеф Стиглиц
Joseph Stiglitz
американски икономист
Джоузеф Стиглиц, 2012
Джоузеф Стиглиц, 2012

Роден
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Макроикономика, публична икономика, информационна икономика
Школа Нова кейнсианска икономика
Образование Колеж Амхърст
Масачузетски технологичен институт
Чикагски университет
Работил в Йейлски университет
Принстънски университет
Станфордски университет
Колумбийски университет
Видни студенти Джанет Йелън
Известен с Screening, облагане, безработица
Повлиян Джон Мейнард Кейнс, Робърт Солоу
Повлиял Пол Кругман, Джейсън Фърман
Семейство
Съпруга Джейн Ханауей
Аня Шифрин

Уебсайт http://www.josephstiglitz.com/
Страница в IMDb
Джоузеф Стиглиц в Общомедия

Джоузеф Юджийн Стиглиц (на английски: Joseph Eugene Stiglitz) е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговата работа представлява отговор на тази на Милтън Фридман.

Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света [1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четирима нобелисти: Едмунд Фелпс, Джоузеф Стиглиц, Шимон Перес и Ели Визел.

Стиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.

Освен сериозния си принос в микроикономиката, Стиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Съвета на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000. Стиглиц е бил икономически съветник на президента Георги Първанов (2002[2]-2006?[3]), а от 2010 [4] е съветник на гръцкото правителство.

Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (2002)[5].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Икономика на държавния сектор, София: Университетско издателство „Стопанство“, 1996 ISBN 9544942122
  • Свободно падане, София: ИнфоДар, 2010, ISBN 9789547614482
  • Цената на неравенството, София: Изток-Запад, 2014, ISBN 9786191523399
  • Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа, София: Изток-Запад, 2016, ISBN 9786191529377

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Top 10% Authors, RePEc Author Service
  2. Андрей Любенов, „Стиглиц: Бернанке и Грийнспан носят вина за кризата в САЩ“, Investor.bg, 26.02.2008
  3. „Преходът към пазарна икономика в страните от бившия СССР се провалил“, Lev.bg, 23 май 2006
  4. Христо Петров, „Спекулативните атаки срещу еврото се увеличават“, в. „Дневник“, 9 февруари 2010 г.
  5. Удостоени с почетни звания на УНСС, сайт на УНСС.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за