Джоузеф Стиглиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джоузеф Стиглиц
Joseph Stiglitz
американски икономист
Joseph E. Stiglitz, 2019 (cropped).jpg
Роден

Учил в Масачузетски технологичен институт
Чикагски университет
Награди Медал Джон Бейтс Кларк (1979)[1]
Нобелова награда за икономика (2001)[2]
Програма „Фулбрайт“ (1967)[3]
Доктор хонорис кауза (2019)
Научна дейност
Област Макроикономика, публична икономика, информационна икономика
Школа Нова кейнсианска икономика
Работил в Йейлски университет
Принстънски университет
Станфордски университет
Колумбийски университет
Видни студенти Джанет Йелън
Известен с Screening, облагане, безработица
Повлиян Джон Мейнард Кейнс, Робърт Солоу
Повлиял Пол Кругман, Джейсън Фърман

Уебсайт www.josephstiglitz.com
Джоузеф Стиглиц в Общомедия

Джоузеф Юджийн Стиглиц (на английски: Joseph Eugene Stiglitz) е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най-известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговата работа представлява отговор на тази на Милтън Фридман.

Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света [4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четирима нобелисти: Едмунд Фелпс, Джоузеф Стиглиц, Шимон Перес и Ели Визел.

Стиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.

Освен сериозния си принос в микроикономиката, Стиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Съвета на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000. Стиглиц е бил икономически съветник на президента Георги Първанов (2002[5]-2006?[6]), а от 2010 [7] е съветник на гръцкото правителство.

Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (2002)[8].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Икономика на държавния сектор, София: Университетско издателство „Стопанство“, 1996 ISBN 954-494-212-2
  • Свободно падане, София: ИнфоДар, 2010, ISBN 978-954-761-448-2
  • Цената на неравенството, София: Изток-Запад, 2014, ISBN 978-619-152-339-9
  • Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа, София: Изток-Запад, 2016, ISBN 978-619-152-937-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.aeaweb.org, Посетен на 26 септември 2019 г..
  2. а б The Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel 2001. // Посетен на 29 януари 2021 г.. (на английски)
  3. а б us.fulbrightonline.org, Посетен на 26 септември 2019 г..
  4. Top 10% Authors, RePEc Author Service
  5. Андрей Любенов, „Стиглиц: Бернанке и Грийнспан носят вина за кризата в САЩ“, Investor.bg, 26.02.2008
  6. „Преходът към пазарна икономика в страните от бившия СССР се провалил“[неработеща препратка], Lev.bg, 23 май 2006
  7. Христо Петров, „Спекулативните атаки срещу еврото се увеличават“, в. „Дневник“, 9 февруари 2010 г.
  8. Удостоени с почетни звания на УНСС, сайт на УНСС.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за