Джоузеф Стиглиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джоузеф Стиглиц
Joseph Stiglitz
американски икономист
Joseph E. Stiglitz, 2019 (cropped).jpg
Роден

Учил вМасачузетски технологичен институт
Чикагски университет
НаградиМедал Джон Бейтс Кларк (1979)[1]
Нобелова награда за икономика (2001)[2]
Програма „Фулбрайт“ (1967)[3]
Доктор хонорис кауза (2019)
Научна дейност
ОбластМакроикономика, публична икономика, информационна икономика
ШколаНова кейнсианска икономика
Работил вЙейлски университет
Принстънски университет
Станфордски университет
Колумбийски университет
Видни студентиДжанет Йелън
Известен сScreening, облагане, безработица
ПовлиянДжон Мейнард Кейнс, Робърт Солоу
ПовлиялПол Кругман, Джейсън Фърман

Уебсайтwww.josephstiglitz.com
Джоузеф Стиглиц в Общомедия

Джоузеф Юджийн Стиглиц (на английски: Joseph Eugene Stiglitz) е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най-известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговата работа представлява отговор на тази на Милтън Фридман.

Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света [4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четирима нобелисти: Едмунд Фелпс, Джоузеф Стиглиц, Шимон Перес и Ели Визел.

Стиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.

Освен сериозния си принос в микроикономиката, Стиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Съвета на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000. Стиглиц е бил икономически съветник на президента Георги Първанов (2002[5]-2006?[6]), а от 2010 [7] е съветник на гръцкото правителство.

Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (2002)[8].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Икономика на държавния сектор, София: Университетско издателство „Стопанство“, 1996 ISBN 954-494-212-2
  • Свободно падане, София: ИнфоДар, 2010, ISBN 978-954-761-448-2
  • Цената на неравенството, София: Изток-Запад, 2014, ISBN 978-619-152-339-9
  • Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа, София: Изток-Запад, 2016, ISBN 978-619-152-937-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.aeaweb.org, Посетен на 26 септември 2019 г..
  2. а б The Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel 2001. // Посетен на 29 януари 2021 г.. (на английски)
  3. а б us.fulbrightonline.org, Посетен на 26 септември 2019 г..
  4. Top 10% Authors, RePEc Author Service
  5. Андрей Любенов, „Стиглиц: Бернанке и Грийнспан носят вина за кризата в САЩ“, Investor.bg, 26.02.2008
  6. „Преходът към пазарна икономика в страните от бившия СССР се провалил“[неработеща препратка], Lev.bg, 23 май 2006
  7. Христо Петров, „Спекулативните атаки срещу еврото се увеличават“, в. „Дневник“, 9 февруари 2010 г.
  8. Удостоени с почетни звания на УНСС, сайт на УНСС.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за