Хърбърт Саймън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хърбърт Саймън
Herbert Simon
американски икономист
Herbert simon red complete.jpg
Роден
Починал
9 февруари 2001 г. (84 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Изкуствен интелект, когнитивна психология, компютърни науки, икономика, политология
Образование Чикагски университет
Работил в Университет „Карнеги Мелън“ 
Калифорнийски университет, Бъркли
Илинойски технически институт
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за икономика (1978);
Награда Тюринг (1975);
Американски национален медал за наука (1986);
Награда фон Нюман (1988)
Хърбърт Саймън в Общомедия

Хърбърт Саймън (на английски: Herbert A. Simon) е американски икономист и психолог. Удостоен е с Нобелова награда за икономика през 1978 г. „за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юни 1916 година в Милуоки, САЩ, в семейство на евреи. Като дете учи в държавно училище в Милуоки. През 1933 се записва да учи в Чикагския университет, където следва хуманитарни науки и математика.

От 1939 до 1942 оглавява отдела за научни изследвания на Калифорнийския университет в Бъркли.

Приносите му в икономиката са свързани главно с вземане на решения на мениджърско (управленско) ниво. Той разглежда решението като йерархия от различни степени. От тези му изследвания става ясно, че е невъзможно решенията да се вземат с пълна достоверност. За тази своя теория получава Нобелова награда за икономика през 1978.

Умира на 9 февруари 2001 година в Питсбърг на 84-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Трите фази за вземане на решение (според Саймън)
  • 1947, Administrative Behavior: A Study of Decision-Making Processes in Administrative Organizations
 – 4th ed. in 1997, The Free Press
  • 1956, „Reply: Surrogates for Uncertain Decision Problems“.
 – Reprinted in 1982, In: H.A. Simon, Models of Bounded Rationality, Volume 1, Economic Analysis and Public Policy, Cambridge, Mass., MIT Press, 235 – 44
  • 1957. Models of Man. John Wiley. Presents mathematical models of human behaviour.
  • 1958, (with James G. March and the collaboration of Harold Guetzkow). Organizations. New York: Wiley.
  • 1967, „Motivational and emotional controls of cognition“, Psychological Review, vol. 74:29 – 39, reprinted in Models of Thought Vol 1.
  • 1969, The Sciences of the Artificial. MIT Press, Cambridge, Mass, 1st edition
  • 1972, (with Allen Newell). Human Problem Solving.
  • 1972, „Theories of Bounded Rationality“. In: C.B. McGuire and ROY Radner teds. 1, Decision and Organization, North-Holland Publishing Company, 161 – 76
  • 1977, Models of Discovery : and other topics in the methods of science. Dordrecht, Holland: Reidel.
  • 1979, Models of Thought, Vols. 1 and 2. Yale University Press. His papers on human information-processing and problem-solving.
  • 1982, Models of Bounded Rationality, Vols. 1 and 2. MIT Press. His papers on economics.
  • 1983, Reason in Human Affairs, Stanford University Press. A readable 115pp. book on human decision-making and information processing, based on lectures he gave at Stanford in 1982. A popular presentation of his technical work.
  • 1991, Models of My Life. Basic Books, Sloan Foundation Series. His autobiography.
  • 1996, The Sciences of the Artificial, 3rd ed. MIT Press.
  • 1987, (with P. Langley, G. Bradshaw, and J. Zytkow). Scientific Discovery: computational explorations of the creative processes. MIT Press.
  • 1997, An Empirically Based Microeconomics. Cambridge University Press. A compact and readable summary of his criticisms of conventional „axiomatic“ microeconomics, based on a lecture series.
  • 1997, Models of Bounded Rationality, Vol. 3. MIT Press.
  • Courtois, P.J., 1977, Decomposability: queueing and computer system applications. New York: Academic Press.