Юрис Хартманис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Юрис Хартманис
американски информатик от латвийски произход
Юрис Хартманис 
Хартманис през 2002 година
Роден: 5 юли 1928 г. (90 г.)

Юрис Хартманис (на латвийски: Juris Hartmanis) е известен американски информатик теоретик от латвийски произход, който заедно с Ричард Стърнс получава през 1993 година наградата „Тюринг“ като признание за статията им, полагаща основите на теорията на изчислителната сложност.

Хартманис е роден в Латвия в семейството на генерала от латвийската армия Мартинш Хартманис. След като през 1940 година СССР окупира Латвия баща му е арестуван и умира в затвора. В края на Втората световна война, съпругата и децата на Мартинш Хартманис напускат Латвия като бежанци от страх за сигурността си. Първо бягат в Германия, където Юрис Хартманис получава магистърска степен по физика от Марбургския университет. После се мести в САЩ, където през 1951 година получава магистърска степен по приложна математика в Университета на Канзас Сити (днес Университет на Мисури - Канзас Сити). Защитава докторат по математика от Калифорнийския технологичен институт под научното ръководство на Робърт Дилуърт през 1955 година. През май 1999 година Университетът го награждава с титлата „почетен доктор“.

След период на преподавателска дейност в Университета Корнел[1] и Охайския щатски университет, през 1958 година Хартманис постъпва на работа в изследователската лаборатория на General Electric. Докато е там разработва много принципи от областта на теорията на изчислителната сложност. През 1965, става професор в Университета Корнел, където е един от основателите и първи председател на катедрата по компютърни науки (една от първите в света университетски катедри в тази област). Хартманис е пожизнен член на Асоциацията за компютърна техника и на Американското математическо общество[2], както и член на Националната инженерна академия и Националната академия на науките на САЩ.[3]

Той е най-известен със съвместната си статия с Ричард Стърнс, за която получава наградата „Тюринг“, в която въвежда класовете на сложност по време и доказва теоремата за времевата йерархия. Друга статия на Хартманис от 1977 година с Ленард Бърман, въвежда все още нерешената Хипотеза на Бърман-Хартманис че всички NP-пълни езици са изоморфни по полиномиално време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Juris Hartmanis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.