Кристофър Писаридис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристофър Писаридис
икономист

Роден
20 февруари 1948 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Икономика
Образование Лондонско училище по икономика и политически науки
Учил при Дейл Мортенсън, Митио Морисима
Награди Нобелова награда за икономика (2010)
Кристофър Писаридис в Общомедия

Кристофър Антониу Писаридис (на гръцки: Χριστόφορος Αντωνίου Πισσαρίδης, на английски: Christopher A. Pissarides) е кипърско-британски икономист. Ръководи катедрата по икономика на Лондонското училище по икономика и политически науки. Научните му интереси са съсредоточени в областта на макроикономиката с акцент върху труда, икономическия ръст и икономическата политика. Носител е на Нобелова награда за икономика (2010) заедно с Питър Даймънд и Дейл Мортенсън за метод за анализ на пазарите по отношение на динамиката на търсенето и предлагането в сферата на заетостта.

Образование и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 февруари 1948 година в Никозия, Кипър. Кристофър Писаридис получава степен на бакалавър през 1970 г. и на магистър през 1971 г. по икономика в университета на Есекс. Впоследствие постъпва в Лондонско училище по икономика и политически науки, където през 1973 г. под ръководството на математика-икономист Митио Морисима става доктор по икономика. От 1976 г. ръководи изследователската програма по макроикономика на института. Писаридис ръководи катедрата по икономика на икономическия факултет и е директор на изследователската програма по макроикономика на Центъра за изучаване на макроикономическите показатели.

Научен принос[редактиране | редактиране на кода]

Кристофър Писаридис е известен с приноса си в съгласуването на теорията за изучаване на взаимодействията между пазара на труда и макроикономиката. Той участва в разработването на концепцията за съответстващите функции (обяснявайки потоците от безработица към заетост в даден момент от време) и за пръв път определя емпиричните зависимости на процеса. В последните години изследва структурните промени и ръста.

Статията на Писаридис и Дейл Мортенсън „Създаване и съкращаване на работни места в теорията за безработицата“, публикувана през 1994 г. в „Обзор на икономическите изследвания“ има концептуално значение. Тя е резултат от работата на двамата автори през предходните две десетилетия. Описаният в нея модел Мортенсън-Писаридис, оказва голямо влияние на съвременната макроикономика и днес е един от нейните основни икономически модели.

Книгата на Писаридис „Теория на равновесната безработица“ е еталон за литература в областта на макроикономиката. Тя е преразгледана след съвместната му работа с Мортенсън и преиздадена. Във второто издание е добавен анализ на създаването на работни места.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Лауреат на наградата на Института по икономика на труда (съвместно с Дейл Мортенсън, 2005 г.)
  • Лауреат на Нобелова награда за икономика (2010)съвместно с Питър Даймънд и Дейл Мортенсън за изследване на пазарите с модели на търсене
  • Носител на Юбилеен медал „20 години от независимостта на Република Казахстан“
  • Член на Британска академия
  • Член на Иконометричната общност
  • Член на Европейската асоциация на икономистите

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]