Леонид Канторович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонид Канторович
Леонид Витальевич Канторович
руски икономист
Леонид Канторович през 1975 г.
Леонид Канторович през 1975 г.

Роден
Починал
7 април 1986 г. (74 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

Етносевреи[1]
Националноструснак
Учил вСанктпетербургски държавен университет
НаградиЛенин (1967)
Червено знаме на труда (СССР) (1949)
Нобелова награда за икономика (1975)[2]
Ленинска премия (1965)
Научна дейност
Областматематика
Работил вПетербургски държавен транспортен университет (1930 – 1939)
Военен инженерно-технически университет (1939 – 1945)
Новосибирски държавен университет (1961 – 1971)
Санктпетербургски държавен университет (1931 – 1960)
Известен слинейно програмиране, функционален анализ, числен анализ
НаградиНобелова награда за икономика (1975)
Семейство
Съпруганеизвестна (1938)
Леонид Канторович в Общомедия

Nobel prize medal.svg Леонид Витальевич Канторович (на руски: Леонид Витальевич Канторович) е руски икономист и математик, създател на линейното програмиране. Работи в областта на функциите и функционалния анализ, както и в сферата на изчислителната математика.[3] През 1975 г., заедно с Тялинг Коопманс, печелят Нобелова награда за икономика за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите. По този начин той става единственият руски икономист, печелил това отличие.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Канторович е роден на 19 януари 1912 г. в семейството на руски евреи.[4] Завършва Ленинградския държавен университет.

Дълги години Канторович работи за Съветското правителство, като една от задачите му била да оптимизира производството на шперплат. През 1939 г. прави първите разработки в сферата на линейното програмиране, години преди то да бъде преоткрито и усъвършенствано от Джордж Данциг. Автор е на няколко книги, сред които най-значимите са: „Математически методи в организацията и планирането на производството“ (1939), „Икономически изчисления за най-доброто използване на ресурсите“ (1959) и „Оптимални решения в икономиката“ (1972). За работата си, през 1949 г. е удостоен с наградата „Сталин“.

След 1939 г. става професор във Военния инженерно-технически университет. По време на Блокадата на Ленинград, той изчислява оптималното разстояние между камионите, които се движат по замръзналото Ладожко езеро, в зависимост от дебелината на леда и температурата на въздуха. За да демонстрира своите изчисления, той лично тръгва с превозните средства по леда на езерото. За този свой подвиг е награден с Ордена на Отечествената война.

Умира на 7 април 1986 г. в Москва, СССР.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вариационно изчисляване“, 1933 г., съвместно с Владимир Смирнов и Владимир Крилов.
  • „Математически методи за организация и планиране на производството“, 1939 г.
  • „Определенные интегралы и ряды Фурье“, 1940.
  • „Теория на вероятностите“, 1946 г.
  • „Функционален анализ и приложна математика“, 1948 г.
  • „Функционален анализ и изчислителна математика“, 1956 г.
  • „Функционален анализ в частично определени пространства“, 1950 г., съвместно с Борис Вулих и Аарон Пинскер.
  • „Приближенные методы высшего анализа“, 1952, совместно с Владимир Крилов.
  • „Экономический расчет наилучшего использования ресурсов“, 1959.
  • „Функциональный анализ в нормированных пространствах“, 1959, совместно с Г. П. Акиловым.
  • „Рациональный раскрой промышленных материалов“, 1971, совместно с В. А. Залгаллером.
  • „Оптимальные решения в экономике“, 1972.
  • „Математика в экономике: достижения, трудности, перспективы“ Архив на оригинала от 2011-05-27 в Wayback Machine.. Лекция в Шведской Академии наук в связи с присуждением Нобелевской премии за 1975 год.
  • „Математика и экономика – взаимопроникновение наук“, 1977, совместно с М. К. Гавуриным.
  • L. V. Kantorovich: „Essays in Optimal Planning“, 1977.
  • „Моят път в науката“, 1987 г.
  • „Функционален анализ (основни идеи)“, 1987 г.
  • „Selected Works. Part 1: Descriptive Theory of Sets and Functions. Functional Analysis in Semi-Ordered Space“, 1996.
  • „Selected Works. Part 2: Applied Functional Analysis. Approximation Methods and Computers“, 1996.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Леонид Витальевич Канторович: человек и ученый. В 2 т. Редакторы-составители В. Л. Канторович, С. С. Кутателадзе, Я. И. Фет. – Новосибирск: Изд-во СО РАН, Филиал „Гео“, 2002.-Т. 1.-544 с, ISBN 5-7692-0502-4 (т.1), ISBN 5-7692-0501-6

Източници и използвана информация[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.jewishgen.org.
  2. а б The Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel 1975. // Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Цитирано по: Микроикономика; Автори: Стоядин Савов и Екатерина Сотирова; София 1999 г.; стр 97, глава: Анализ на производствените разходи.
  4. The Soviet Union: empire, nation, and system, By Aron Kat︠s︡enelinboĭgen, page 406, Transaction Publishers, 1990

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]