Леонид Канторович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леонид Канторович
руски икономист
Леонид Канторович през 1975 г.
Леонид Канторович през 1975 г.

Роден
Починал
7 април 1986 г. (74 г.)
Националност руснак
Научна дейност
Област математика
Образование Ленинградски държавен университет
Известен с линейно програмиране, функционален анализ, числен анализ
Награди Нобелова награда за икономика (1975)
Леонид Канторович в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Леонид Витальевич Канторович (на руски: Леонид Витальевич Канторович) е руски икономист и математик, създател на линейното програмиране. Работи в областта на функциите и функционалния анализ, както и в сферата на изчислителната математика.[1] През 1975 г., заедно с Тялинг Коопманс, печелят Нобелова награда за икономика за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите. По този начин той става единственият руски икономист, печелил това отличие.

Канторович е роден на 19 януари 1912 г. в семейството на руски евреи.[2] Завършва Ленинградския държавен университет.

Дълги години Канторович работи за Съветското правителство, като една от задачите му била да оптимизира производството на шперплат. През 1939 г. прави първите разработки в сферата на линейното програмиране, години преди то да бъде преоткрито и усъвършенствано от Джордж Данциг. Автор е на няколко книги, сред които най-значимите са: „Математически методи в организацията и планирането на производството“ (1939), „Икономически изчисления за най-доброто използване на ресурсите“ (1959) и „Оптимални решения в икономиката“ (1972). За работата си, през 1949 г. е удостоен с наградата „Сталин“.

След 1939 г. става професор във Военния инженерно-технически университет. По време на Блокадата на Ленинград, той изчислява оптималното разстояние между камионите, които се движат по замръзналото Ладожко езеро, в зависимост от дебелината на леда и температурата на въздуха. За да демонстрира своите изчисления, той лично тръгва с превозните средства по леда на езерото. За този свой подвиг е награден с Ордена на Отечествената война.

Умира на 7 април 1986 г. в Москва, СССР.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вариационно изчисляване“, 1933 г., съвместно с Владимир Смирнов и Владимир Крилов.
  • „Математически методи за организация и планиране на производството“, 1939 г.
  • «Определенные интегралы и ряды Фурье», 1940.
  • „Теория на вероятностите“, 1946 г.
  • „Функционален анализ и приложна математика“, 1948 г.
  • „Функционален анализ и изчислителна математика“, 1956 г.
  • „Функционален анализ в частично определени пространства“, 1950 г, съвместно с Борис Вулих и Аарон Пинскер.
  • «Приближенные методы высшего анализа», 1952,совместно с Владимир Крилов.
  • «Экономический расчет наилучшего использования ресурсов», 1959.
  • «Функциональный анализ в нормированных пространствах», 1959, совместно с Г. П. Акиловым.
  • «Рациональный раскрой промышленных материалов», 1971, совместно с В. А. Залгаллером.
  • «Оптимальные решения в экономике», 1972.
  • «Математика в экономике: достижения, трудности, перспективы». Лекция в Шведской Академии наук в связи с присуждением Нобелевской премии за 1975 год.
  • «Математика и экономика — взаимопроникновение наук», 1977, совместно с М. К. Гавуриным.
  • L. V. Kantorovich: «Essays in Optimal Planning», 1977.
  • „Моят път в науката“, 1987 г.
  • „Функционален анализ (основни идеи)“, 1987 г.
  • «Selected Works. Part 1: Descriptive Theory of Sets and Functions. Functional Analysis in Semi-Ordered Space», 1996.
  • «Selected Works. Part 2: Applied Functional Analysis. Approximation Methods and Computers», 1996.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Леонид Витальевич Канторович: человек и ученый. В 2 т. Редакторы-составители В. Л. Канторович, С. С. Кутателадзе, Я. И. Фет. — Новосибирск: Изд-во СО РАН, Филиал «Гео», 2002.-Т. 1.-544 с, ISBN 5-7692-0502-4 (т.1), ISBN 5-7692-0501-6

Източници и използвана информация[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Микроикономика; Автори: Стоядин Савов и Екатерина Сотирова; София 1999 г.; стр 97, глава: Анализ на производствените разходи.
  2. The Soviet Union: empire, nation, and system, By Aron Kat︠s︡enelinboĭgen, page 406, Transaction Publishers, 1990

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]