Новосибирски държавен университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Новосибирски държавен университет
Новосибирский государственный университет

Novosibirsk State University
Главният корпус на НГУ
Главният корпус на НГУ
Девиз на руски: Мы не сделаем вас умнее, мы научим вас думать!
на български: Ние няма да ви направим по-умни, ние ще ви научи да мислите!
Основаване 1959
Финансиране държавно[1]
Ректор М. П. Федорук (2012-)
Преподаватели
Nobel prize medal.svg
Леонид Канторович
Студенти 5200
Местоположение Новосибирск, Новосибирска област, Флаг на Русия Русия
Наричан също НГУ
Сайт www.nsu.ru
Stained Glass "Science" in the lobby of NSU 0529.JPG
Новосибирски държавен университет в Общомедия
Новосибирск на картата на Руската федерация

Новосиби́рски национа́лен изсле́дователски държавен университе́т на руски: Новосибирский государственный университет, НГУ е федерално държавно автономно висшеобразователно учреждение, намиращо се в Академгородок, Новосибирск.

През 2009 учебното заведение официално получава статут на Национален изследователски институт на Руската федерация[2]. Значителна част от преподавателския състав едновременно са сътрудници на институтите на Сибирското отделение на Руската академия на науките.

Образователна квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Завършилите НГУ получават диплома за специалист, която заема нивото между приетите на Запад степени бакалавър и магистър, но тъй като дипломантите изготвят дипломна теза след две години практика, то дипломите на НГУ се възприемат като магистратури.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

  • Механико-математически факултет (ММФ)
  • Физически факултет (ФФ)
  • Факултет по информационни технологии (ФИТ)
  • Икономический факультет (ЭФ)
  • Факултет по естествени науки (ФЕН)
  • Геолого-геофизически факултет (ГГФ)
  • Хуманитарен факултет (ГФ)
  • Философски факултет (ФилФ)
  • Факултет по психология (ФП)
  • Факултет по журналистика (ФЖ)
  • Медицински факултет (МедФ)
  • Факултет по чужди езици (ФИЯ)
  • Юридически факултет (ЮФ)
  • Институт за подготовка и повишаване на квалификацията (ИППК)
  • Физико-математическа школа „М. А. Лаврентьев“ (ФМШ)
  • Висш колеж по информатика.

Изледователски институти на НГУ, базирани в Академгородок[редактиране | редактиране на кода]

  • Институт по термофизика „Самсон Кутателадзе“,
  • Николаев институт по неорганична химия,
  • Боресков институт по катализа,
  • Ворожцов институт по неорганична химия,
  • Институт по ядрена физика „Будкер“
  • Обединен институт по информатика и математическа геофизика
  • Новосибирски институт по биоорганична химия,
  • Институт по цитология и генетика,
  • Соболев институт по математика,
  • Институт по геология и минералология
  • Институт по нефтова и газова геология и геофизика,
  • Обединен институт по автоматизация и електрометрия,
  • Обединен институт по физика на полупроводниците
  • Институт по теоретична и приложна механика,
  • Институт по химична кинетика и комбустия,
  • Обединен институт по хидродинамика,
  • Обединен институт по история, филология и философия
  • Институт по лазерна физика,
  • Централносибирска ботаническа градина,
  • Институт по твърдотелна химия и механохимия
  • Изследователски институт по циркулаторна патология
  • Институт по икономика и индустриално инженерство.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 – 1964 – Иля Векуа, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1964 – 1965 – Рем Солоухин (и.д.), доктор на физико-математическите науки, член-кореспондент на АН СССР
  • 1965 – 1978 – Спартак Беляев, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1978 – 1980 – Валентин Коптюг, доктор на химическите науки, академик наРАН
  • 1980 – 1982 – Анатолий Деревянко, доктор на историческите науки, профессор академик на РАН
  • 1982 – 1985 – Владимир Накоряков, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1986 – 1994 – Юрий Ершов, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1994 – 1997 – Владимир Врагов, доктор на физико-математическите науки, професор
  • 1997 – 2007 – Николай Диканский, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 2007 – 2012 – Владимир Собянин, доктор на химическите науки, професор
  • c 2012 – Михаил Федорук, доктор на физико-математическите науки, професор

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приказ Министерства образования и науки Российской федерации № 1837 от 27 мая 2011 года. Официальное сообщение на сайте университета, Устав НГУ
  2. Сведения об образовательном учреждении – НГУ
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Новосибирский государственный университет“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.