Новосибирски държавен университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новосибирски държавен университет
Новосибирский государственный университет

Novosibirsk State University
Главният корпус на НГУ
Главният корпус на НГУ
Девизна руски: Мы не сделаем вас умнее, мы научим вас думать!
на български: Ние няма да ви направим по-умни, ние ще ви научи да мислите!
Основан1959
Финансиранедържавно[1]
РекторМ. П. Федорук (2012-)
Преподаватели Леонид Канторович
Студенти5200
МестоположениеНовосибирск, Новосибирска област,  Русия
Наричан същоНГУ
Сайтwww.nsu.ru
Карта Местоположение в Новосибирск
Новосибирски държавен университет в Общомедия
Новосибирск на картата на Руската федерация

Новосиби́рски национа́лен изсле́дователски държавен университе́т (на руски: Новосибирский государственный университет, НГУ) е федерално държавно автономно висшеобразователно учреждение, намиращо се в Академгородок, Новосибирск.

През 2009 учебното заведение официално получава статут на Национален изследователски институт на Руската федерация[2]. Значителна част от преподавателския състав едновременно са сътрудници на институтите на Сибирското отделение на Руската академия на науките.

Образователна квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Завършилите НГУ получават диплома за специалист, която заема нивото между приетите на Запад степени бакалавър и магистър, но тъй като дипломантите изготвят дипломна теза след две години практика, то дипломите на НГУ се възприемат като магистратури.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

  • Механико-математически факултет (ММФ)
  • Физически факултет (ФФ)
  • Факултет по информационни технологии (ФИТ)
  • Икономический факультет (ЭФ)
  • Факултет по естествени науки (ФЕН)
  • Геолого-геофизически факултет (ГГФ)
  • Хуманитарен факултет (ГФ)
  • Философски факултет (ФилФ)
  • Факултет по психология (ФП)
  • Факултет по журналистика (ФЖ)
  • Медицински факултет (МедФ)
  • Факултет по чужди езици (ФИЯ)
  • Юридически факултет (ЮФ)
  • Институт за подготовка и повишаване на квалификацията (ИППК)
  • Физико-математическа школа „М. А. Лаврентьев“ (ФМШ)
  • Висш колеж по информатика.

Изследователски институти на НГУ, базирани в Академгородок[редактиране | редактиране на кода]

  • Институт по термофизика „Самсон Кутателадзе“,
  • Николаев институт по неорганична химия,
  • Боресков институт по катализа,
  • Ворожцов институт по неорганична химия,
  • Институт по ядрена физика „Будкер“
  • Обединен институт по информатика и математическа геофизика
  • Новосибирски институт по биоорганична химия,
  • Институт по цитология и генетика,
  • Соболев институт по математика,
  • Институт по геология и минералогия
  • Институт по нефтова и газова геология и геофизика,
  • Обединен институт по автоматизация и електрометрия,
  • Обединен институт по физика на полупроводниците
  • Институт по теоретична и приложна механика,
  • Институт по химична кинетика и възпламеняване,
  • Обединен институт по хидродинамика,
  • Обединен институт по история, филология и философия
  • Институт по лазерна физика,
  • Централносибирска ботаническа градина,
  • Институт по твърдотелна химия и механохимия
  • Изследователски институт по циркулаторна патология
  • Институт по икономика и индустриално инженерство.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 – 1964 – Иля Векуа, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1964 – 1965 – Рем Солоухин (и.д.), доктор на физико-математическите науки, член-кореспондент на АН СССР
  • 1965 – 1978 – Спартак Беляев, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1978 – 1980 – Валентин Коптюг, доктор на химическите науки, академик наРАН
  • 1980 – 1982 – Анатолий Деревянко, доктор на историческите науки, профессор академик на РАН
  • 1982 – 1985 – Владимир Накоряков, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1986 – 1994 – Юрий Ершов, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 1994 – 1997 – Владимир Врагов, доктор на физико-математическите науки, професор
  • 1997 – 2007 – Николай Диканский, доктор на физико-математическите науки, академик на РАН
  • 2007 – 2012 – Владимир Собянин, доктор на химическите науки, професор
  • c 2012 – Михаил Федорук, доктор на физико-математическите науки, професор

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приказ Министерства образования и науки Российской федерации № 1837 от 27 мая 2011 года. Официальное сообщение на сайте университета Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine., Устав НГУ Архив на оригинала от 2015-03-14 в Wayback Machine.
  2. Сведения об образовательном учреждении – НГУ, архив на оригинала от 14 март 2015, https://web.archive.org/web/20150314225953/http://nsu.ru/info, посетен на 1 май 2015 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Новосибирский государственный университет“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​