Блокада на Ленинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Блокадата на Ленинград)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жители на Ленинград на Невски проспект по време на обсадата, 1942 г.
Парен локомотив вози брашно по трамвайни релси в блокадния Ленинград. 1942 г.

Блокадата на Ленинград (дн. Санкт Петербург) по време на Великата отечествена война / Втората световна война продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г. (пробита от Червената армия на 18 януари 1943 г.). Тя продължава 872 дни.

Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Лееб. Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят убийствени лишения. Гладът и силните студове убиват цели семейства, но въпреки това Ленинград не се предава. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Неговата цел е първоначално да се пробие обръча, а впоследствие германската армия да бъде обкръжена между Красно село и Ропши, което е осъществено на 18 януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

Хронология на събитията около обсадата на Ленинград[редактиране | редактиране на кода]

В обсадата на Ленинград участват немски, финландски и испански (Синята дивизия) войски. Тя продължава от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. (блокадният пръстен е разкъсан на 18 януари 1943 година), или цели 872 дни.

През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941 – 1943 година са евакуирани към 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души.

  • 8 септември: С достигането от страна на германските войски на бреговете на Ладожкото езеро е осъществена пълната обсада на града.
  • 10 септември: Сталин назначава маршал Жуков, на мястото на К. Ворошилов като главнокомандващ Ленинградския фронт.
  • 12 септември: Най-големият склад за хранителни стоки в Ленинград – Бадаевският е унищожен от пожар в резултат на германски бомбардировки.
  • 15 септември: Вилхелм фон Лееб е принуден да изтегли от фронта 4-та танкова група, която е изпратена като част от група армии „Център“ за участие в атаката срещу Москва.
  • 19 септември: Немските войски са спрени на 10 км от Ленинград.
  • 22 септември: Хитлер заявява: „Санкт Петербург трябва да бъде заличен от лицето на земята“, „Ние не сме заинтересовани от запазването на живота на цивилните граждани“
  • Британското правителство заявява, че приятелските отношения с Финландия ще бъдат възстановени, ако последната спре военните действия срещу СССР, като границата между двете държави ще бъде върната на позицията ѝ от 1939 година. Финландците отговарят отицателно.
  • 25 септември: Неуспех на съветския Шлиселбургски десант на южния бряг на Ладожкото езеро.
  • 3 октомври: Неуспешен съветски десант в завод „Пиш-Маш“.
  • 5 – 10 октомври: Стрелинско-Петерхофската операция: неуспешен опит на съветските войски да свържат Ленинград с Ораниенбаумският плацдарм.
  • 8 ноември: Хитлер подчертава в речта си в Мюнхен: „Ленинград ще умре от глад“.
  • 10 ноември: Начало на съветската контраофанзива, която принуждава до 30 декември и води като резултат до това немските войски да се отдръпнат от Тихвин до река Волхов и да не позволи съединяването им с финландски войски на река Свир, източно от Ленинград.
  • 21 ноември – в Ленинград спира електрозахранването в жилищните домове.
  • 28 ноември: Великобритания дава ултиматум на Финландия, в който настоява за прекратяване на войната със СССР най-късно до 5 декември. Чърчил, в приятелско писмо съветва Манерхайм да излезе де факто от войната, под формалния претекст че започва зимата. Въпреки това, Финландия, до голяма степен зависима от Германия, отговоря с отказ.
  • Декември: Чърчил пише в дневника си: "Ленинград е обсаден, но непревзет "
  • 6 декември: Великобритания, последвана от Канада, Австралия, Индия и Нова Зеландия обявява война на Финландия.
  • 6 декември – в Ленинград излизат от строя водопроводните инсталации. Спряно е отоплението на домовете.
  • В края на 1941 г. Финландия практически е прекратила военните действия.
1942 година
  • 7 януари: Начало на Любянската настъпателна операция на съветските войски, продължила 16 седмици, която завършва без успех: Унищожена е Втора ударна армия, а нейния командир – генерал-лейтенант Власов, е заловен и дезертира на страната на немците.
  • януари: За да разкъсат блокадата на немците, съветските войски започват битката за Невския нос. Боевете на този плацдарм продължават до май 1943 г. с променлив успех. И двете страни понасят тежки загуби.
  • 30 април: Безуспешно завършва операция „Леден удар“ на Луфтвафе, целяща потопяване на Съветския Балтийски флот в ледовете близо до Ленинград.
  • юни-септември: Нов артилерийски обстрел на Ленинград – с 800-килограмови снаряди.
  • август: Испанската „Синя дивизия“ е предислоцирана в по-голяма близост до Ленинград.
  • 14 август – 27 октомври: Финландската военна флотилия „K“ атакува „Пътя на живота“ на Ладожкото езеро.
  • 19 август: Съветските войски започват 8-седмичната Синявска офанзива, която не е успешна, но проваля немския офанзивен план „Северно сияние“.
1943 година
  • януари-декември: Нараства интензивността на артилерийския обстрел над Ленинград.
  • 12 – 30 януари: Операция „Искра“ донася дългоочаквания резултат за откриване на коридор между града и брега на ладожкото езеро.
  • 5 февруари – Влиза в експлоатация „Пътят на победата“ – 33-километровата жп линия, свързваща Ленинград с останалата част от страната.
  • 7 февруари – В обсадения Ленинград пристига първият влак
1944 година
  • 14 януари – 01 март: За окончателното вдигане на блокадата съветските войски провеждат няколко настъпателни операции.
  • 27 януари: Вдигане обсадата на Ленинград. Германските войски са отблъснати на 60 – 100 км от града. В чест на това събитие Ленинград е озарен от фойерверки – всички други зари по време на войната са били само в Москва.
  • януари: Вината за унищожаване по време на войната, на културните и исторически забележителности на южното крайбрежие на Финския залив (с изключение на Ораниенбаум), по-специално на Екатерининия дворец, Петерхоф, Гатчина и Стрелина пада върху немците. Голяма част от тези ценности са отнесени в Германия.

Проблеми при евакуирането на гражданите[редактиране | редактиране на кода]

Ситуацията до блокадата

На евакуацията на гражданите се придава голямо значение, но е лошо организирано и хаотично. До германското нападение над СССР не са разработени никакви планове за евакуиране на жителите на Ленинград. Смята се, че шансовете немските войски да достигнат до Ленинград са минимални, а съседна Финландия не се счита за противник, който е в състояние да завладее града. Първите влакове с хора напускащи Ленинград тръгват на 26 юни – седмица след началото на войната.

Първа вълна на евакуация

Първия етап продължава от 26 юни до 27 август, когато немските войски завладяват железопътния път свързващ Ленинград с намиращите се на изток области. Този период се характеризира с две особености:

  • 1. Нежеланието на хората да напуснат града
  • 2. Много Ленинградски деца са евакуирани от Ленинградска област. След края на блокадата повече от 175 000 деца са върнати обратно в Ленинград.

За този период от града са изведени 488 703 човека, от тях 219 691 – деца (изведени са 395 091 деца, но впоследствие 175 000 са върнати); 164320 работници и служещи са евакуирани заедно с цели предприятия. Евакуирани са 86 крупни отбранителни предприятия.

Втора вълна на евакуация

Тя има три етапа:

  • евакуация през Ладожското езеро чрез воден транспорт до Нова ладога и от там до станция Волхов с автотранспорт
  • евакуация чрез авиация
  • евакуация по леда на замръзналото Ладожско езеро

Загиналите по време на блокадата са погребани на Пискарьовското гробище.

През 1945 година Ленинград е обявен за град-герой.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]