Естер Дюфло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Естер Дюфло
Esther Duflo
френска икономистка
Esther Duflo - Pop!Tech 2009 - 001 (cropped).jpg
Естер Дюфло на Pop!Tech 2009
Родена

НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Учила вЕкол нормал (Париж)[2]
Масачузетски технологичен институт
Лицей Анри IV
Висше училище за обществени науки
НаградиМедал Джон Бейтс Кларк (2010)
Нобелова награда за икономика (2019)[1]
Научна дейност
ОбластСоциална икономика
Икономика на развитието
Работила вМИТ
НаградиДжон Бейтс Кларк медал (2010)
Международна награда Калво-Арменгол (2010)
Нобелова награда за икономика(2019)
ПовлиянаАбхиджит Банерджи
Майкъл Кремер
Амартя Сен[3]
Семейство
СъпругАбхиджит Банерджи (2015)
Деца2

Уебсайтecon-www.mit.edu/faculty/eduflo
Естер Дюфло в Общомедия

Естер Дюфло (на френски: Esther Duflo)[4] (Esther Duflo, родена 25 октомври 1972) е френски икономист, професор по облекчаване на бедността и икономика на развитието в МИТ. През 2009 г. е получила грант за „гениалност“ и става сътрудник на Фондация МакАртър. На следващата година получава Медал Джон Бейтс Кларк.

Нейният основен изследователски фокус е върху икономиката на развитието, особено здраве, образование, джендър и политика, както и осигуряване (обезпечаване) на кредит.

Естер Дюфло първоначално учи история и икономика в Екол нормал сюпериор, а по-късно взима докторат в МИТ, където продължава като асистент професор в департамента по икономика, а по-късно и доцент (associated professor) – на 29 години, което я прави сред най-младите в Института, получили преподавателско място с постоянен договор.

През 2005 г. Льо Монд я отличава с награда за Най-добър млад френски икономист. Естер Дюфло е редактор-основател на списанието American Economic Journal: Applied Economics (Американско икономическо списание: Приложна икономика).

През 2019 година Естер Дюфло, заедно със съпруга си Абхиджит Банерджи и Майкъл Кремър, получава Нобелова награда за икономика „за техния експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност“.[5]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Естер Дюфло е доктор honoris causa на:

  • Католическия университет в Лувен (Белгия, 2010)[6]
  • Лондонското бизнес училище (Великобритания, 2011)[7]
  • Йейлския университет (САЩ, 2013)[8]
  • Висшето търговско училище в Париж (Франция, 2015)[9]
  • Ротердамския университет Еразъм (Нидерландия, 2019)[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б masterdataapi.nobelprize.org, Посетен на 14 октомври 2019 г..
  2. L'annuaire. // (на френски)
  3. ((fr)) Anne Châteauneuf-Malclès, „Esther Duflo, première économiste du développement honorée de la médaille Clark“, 20/05/2010.
  4. Естер Дюфло: Социални експерименти в борбата с бедността, видео с български субтитри от TED, филмирано февруари 2010, пост от май 2010, линк 12/7/2010.
  5. www.nobelprize.org
  6. Esther Duflo, prix Nobel d’économie. // Католически университет в Лувен.
  7. Honorary Awards. // Лондонско бизнес училище..
  8. Commencement marked by cheers, tears, and a surprise. // Йейлски университет..
  9. Esther Duflo reçoit le titre de Professeur Honoris Causa d’HEC Paris à l’issue de sa conférence „Science contre pauvreté“. // Висше търговско училище в Париж..
  10. Esther Duflo receives honorary doctorate in November 2019. // Училище по икономика на Ротердамския университет Еразъм..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Esther Duflo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​