Икономика на развитието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Икономика на развитието e клон на икономиката, който се занимава с икономическите аспекти на процеса на развитие в страните с нисък доход на населението.

Фокусира сее не само върху методите на промотиране на икономически растеж и структурна промяна, но също върху подобряване на потенциала на по-голямата част от населението – например, чрез здраве и образование, както и условия на труд, независимо дали чрез държавни (публични) или частни канали. [1]

Теории за икономическото развитие (в хронологичен ред):

  • Меркантилизъм
  • Икономически национализъм
  • Индустриално развитие
  • Акумулация на капитала
  • Теория за структурната промяна
  • Теория за международната зависимост
  • Неокласическа теория

Теории на икономиката на развитието[редактиране | редактиране на кода]

Меркантилизъм и физиокрация[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранната западна теория на икономиката на развитието е меркантилизма, развит през 17-ти век заедно с възхода на националната държава. По-ранните теории обръщат малко внимание на развитието. Например, схоластиката, доминираща мисълта по време на средновековния феодализъм се концентрира върху помирението с Християнската теология и етика, вместо върху развитието. По подобен начин, Саламанкската школа от 16-ти и 17-ти век, сочена за най-ранното модерно училище по икономика не обръща внимание на икономиката на разивитието.

Големите европейски нации от 17-ти и 18-век възприемат идеите на меркантилизма в различни степени. Влиянието му продължава чак до развитието на физиокрацията във Франция и класическата икономика във Великобритания. Според меркантилизма просперитета на нацията зависи от количеството предлаган капитал, представен във формата на кюлчета (злато, сребро и търговски продукти) притежавани от страната. Той набляга върху поддържането на висок позитивен търговски баланс (максимизирайки износа и минимизирайки вноса) като начин за придобиване на кюлчетата. За да се постигне поситивен търговски баланс са предложени мерки като мита и субсидии за държавните индустрии. Меркантилистката теория за развитието подкрепя също и колониализма.

Теоритиците, най-често свързвани с меркантилизма включват: Филим вон Хйорнигк, който представя с трудовете си се обявява в подкрепа на икономиката концентрирана върху производството и износа. Във Франция, меркантилистката политика се свързва най-често с финансовия министър от 17-ти век, Жан-Батист Колбер, чийто политики оказват влияние на късното американско развитие.

Икономически национализъм[редактиране | редактиране на кода]

Меркантилизма е последван от свързаната теорията за икономически национализъм, добила популярност през 19-ти век в резултат на развитието и индустриализацията на САЩ и Германия. Значителната разлика между меркантилизма и икономическия националицъм е заемането на позиция срещу колониализма и изместване на фокуса върху вътрешната политика.

Имената, най-често свързани с икономическия национализъм от 19-ти век са тези на Александър Хамилтън, Фридрих Лист и Хенри Клей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bell, Clive (1987). "development economics," The New Palgrave: A Dictionary of Economics, том 1, стр. 818, 825
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Development economics“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.