Димитър Фудулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Фудулов
български агроном

Роден
Починал
17 май 1972 г. (52 г.)
Научна дейност
Област Агрономия
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в Добруджански земеделски институт
Известен с Изследовател на граха и фуражното производство, създател на нови сортове грах
Награди „Народен орден на труда“ – златен

Димитър Николов Фудулов (27 май 1919 – 17 май 1972) е български учен, агроном, специалист по граха и фуражното производство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Фудулов е роден на 27 май 1919 г. в с. Сърнино[1]. Произхожда от многодетно селско семейство. Основното си образование завършва в румънско училище в родното си село, а прогимназиалното в българска прогимназия в Балчик. Гимназиалното си образование започва в Добрич, а след затваряне на българската гимназия, минава границата и продължава учението си в Провадия, където завършва средното си образование през 1940 г.[1] Висшето си образование по земеделие завършва през 1946 г. в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет.[1]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1946 до 1950 г. работи последователно като стажант в Допълнително земеделско училище в с. Градинарово, Варненско, учител в Практическото земеделско училище в Генерал Тошево, агроном и началник служба земеделие към Околийски народен съвет в Ген. Тошево.

От май 1950 г. работи като ръководител на опитното поле към Земеделския научноизследователски институт в гр. Толбухин. Като ръководител на опитно поле, едновременно с производствената дейност, от 1952 г. Фудулов започва и научноизследователска работа по въпроси от агротехниката и селекцията на граха. През 1954 г. е преназначен за научен сътрудник, а през 1958 г. преминава изцяло на научноизследователска работа в сектора по фуражно производство.

През 1963 г. е избран за старши научен сътрудник ІІ ст. и изпълнява длъжността началник на секция агротехника. През 1968 г. защитава успешно дисертация на тема „Проучвания върху някои биологични особености и агротехнически изисквания на граха за зърно в Добруджа” за присвояване на научна степен „Кандидат на селскостопанските науки”[2].

Фудулов е специалист по фуражното производство и взема активно участие в работни комисии към окръзите, Министерство на земеделието и хранителната промишленост и в Академията на селскостопанските науки при разработване на проблемни въпроси от фуражното производство. Изнася доклади и лекции на съвещания и курсове от окръжен и национален мащаб. Член е на Научния съвет на Института по фуражите в Плевен.

Фудулов работи 22 години в Добруджа, от които 5 години преподавателска, обществено-агрономическа и производствена и 17 години научноизследователска дейност.

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г. Фудулов сключва брак с Петранка Петкова Драгнева (1923-1995), с която има две деца – Наталия (1948-2015) и Пламен (р. 1953).

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. Фудулов е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен, по случай 50-годишнината от рождението му и за неговата научноизследователска дейност.[1][3][4]

Трудове и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Резултат на научноизследователска и популяризаторска дейност на Фудулов са 26 научни работи, от които 3 монографии. Освен това той е написал и публикувал 19 научнопопулярни статии, 5 брошури и над 65 популярни статии във вестници.[1] Дългогодишен сътрудник е на вестник „Добруджанска трибуна“, Добрич. Първата му статия е публикувана през 1944 г. когато е студент последна година.[5]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • (с колектив). Зърнени бобови култури. София, Земиздат, 1961
  • (и Й. Стоянова). Едногодишни бобови фуражни култури. Варна, ДИ, 1963, 149 с.
  • Грах – полски и фуражен. Варна, ДИ, 1964, 133 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Петков, Петко. Добруджа няма да ви забрави! // Добруджанска трибуна, Г. 25, № 69 (2113), с. 1, 17.06.1969 г.
  2. Протокол за получаване на документа за научна степен. // Висша атестационна комисия. Посетен на 22 януари 2010.
  3. Земеделско знаме (по БТА), № 121, с. 3, 27.05.1969 г.
  4. Кооперативно село, № 138 (5246), с. 1, 14.06.1969 г.
  5. Златев, Генчо. Двамата. // Добруджанска трибуна, Г. 25, № 109 (2153), с. 3, 20.09.1969 г.