Блягорница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Блягорница
Bljagornica.JPG
Блягорница близо до Шивачево
Bulgaria Sliven Province relief location map.jpg
42.7478° с. ш. 25.9714° и. д.
42.6631° с. ш. 26.0911° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Твърдица
Дължина 25 km
Водосборен басейн 130 km²
Начало
Място Елено-Твърдишка планина,
Стара планина
южно от връх Здравец
Координати 42°44′52.08″ с. ш. 25°58′17.04″ и. д. / 42.7478° с. ш. 25.9714° и. д.
Надм. височина 1300 m
Устие
Място десен приток на Бяла рекаТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°39′47.16″ с. ш. 26°05′27.96″ и. д. / 42.6631° с. ш. 26.0911° и. д.
Надм. височина 218 m

Блягорница (или Благорница) е река в Южна България, област Сливен, община Твърдица, десен приток на Бяла река от басейна на Тунджа. Дължината ѝ е 25 km.

Река Блягорница извира на 1300 m н.в. в Елено-Твърдишка планина на Стара планина, южно от връх Здравец (1337 m). В планината тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град Твърдица излиза от планината и навлиза в Твърдишкото поле, като тук долината ѝ е плитка, а от коритото ѝ вляво и вдясно се отделят десетки напоителни канали. В село Оризари завивава изток, минава южно от град Шивачево и се влива отдясно в Бяла река (от басейна на Тунджа) на 218 m н.в., на 2 km югоизточно от гара Чумерна на Подбалканската жп линия.

Площта на водосборният басейн на Блягорница възлиза на 130 km2, което представлява 35,14% от водосборния басейн на река Бяла река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Долапдере (най-голям приток)
  • ← Кривия дол
  • → Сапдере

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум от април до юни и минимум от юли до октомври.

По течението на реката в Община Твърдица е разположено само село Оризари.

В Твърдишкото поле водите на реката почти на 100% се използват за напояване и през горещите летни месеци в най-долното си течение почти пресъхва.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 52.