Николай Труфешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Труфешев
български изкуствовед
Роден
Починал
20 март 2012 (94 г.)

Националност българин

Николай Константинов Труфешев е български изкуствовед.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1917 г. в Горна Оряховица в семейството на общински чиновник. Първоначално учи в родния си град, а през 1936 г. завършва Великотърновската мъжка гимназия. След завършване на Школата за запасни офицери е мобилизиран и участва в заключителната фаза на Втората световна война. Учи скулптура при проф. Марко Марков във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. След завършването си през 1956 г. работи като художник в Българска кинематография и скулптор-проектант в Проектантския институт „Енергопроект“. От 1962 г. е научен сътрудник в Института за изкуствознание при БАН. В 1971 г. защитава дисертация на тема „Монументалните изкуства и архитектурата в България“. Назначен е за отговорен секретар и заместник главен редактор на „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“, издание на БАН в три тома. От 1960 г. е член на Съюза на българските художници. Избиран е и за член на Държавната комисия за монументални изкуства.[1]

Умира на 20 март 2012 г.[1]

Личният му архив се съхранява във Фонд 2007К в Централен държавен архив. Той се състои от 33 архивни единици от периода 1956 – 1994 г.[1]

Творческа и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Насоката на изследванията му е върху проблемите за синтеза на архитектурата с монументалните и приложни изкуства. Активно участва и в оперативната критика на Съюза на българските художници като публикува статии с научно и приложно значение в областта на пластическите изкуства. Публикува над 10 монографии, над 20 студии в изданията на БАН и над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат.[1]

По-интересни от монографиите му са:[1]

  • „Паметникът на Освободителите“ (1964)
  • „Ново българско монументално изкуство“ (1973)
  • „Каменна пластика на Първата българска държава“ (1973)
  • Най-значимият му научен труд е книгата „Монументалните изкуства и архитектурата в България“, за която е удостоен с „Наградата на София“ през 1969 г.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
  • Современное монументальное исскуство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За военни заслуги“ І степен
  • Награда на София за научно-изследователската си работа през 1969 г.
  • Орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен (1977)
  • Медал-значка на Министерство на архитектурата и строителството

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Николай Константинов Труфешев. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 11 февруари 2018 г. (на български)