Виктор Хара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Хара
183 A Víctor Jara, de Lautaro Díaz, pl. Karl Marx.jpg
Паметна плоча на Виктор Хара в Барселона, худ. Лаутаро Диаз
Информация
Роден
Виктор Лидио Хара Мартинес
Починал
Стил Сантяго де Чили, Чили
Инструменти вокал, китара
Активни години 1959–1973
Уебсайт http://www.fundacionvictorjara.cl/
Виктор Хара в Общомедия

Виктор Хара (на испански: Víctor Lidio Jara Martínez) е чилийски певец, поет, театрален режисьор, преподавател и активен политически деец. Неговото име и творчество са тясно свързани със социалистическото правителство на Салвадор Алиенде. Осакатяването и впоследствие убийството му през 1973 г. след военния преврат в Чили прави Хара символ на борбата срещу потисничеството на военния режим.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Хара е роден в малко градче в близост до Сантяго в бедно селско семейство. Бащата напуска семейството, когато Виктор е още малък, а майка му умира, когато е на 15 години. Записва се в семинарията да учи за свещеник, но напуска църквата, за да се запише в армията. След няколко години се завръща у дома и се посвещава на музиката и театъра.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Хара започва да се занимава с фолклорна музика през 50-те години на XX век, първите си записи прави през 1966 г., а през 1970 г. се отдава изцяло на музикална кариера.

Политическа дейност и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Виктор Хара на централното гробище на Сантяго де Чили

Взима активно участие в кампанията за президент на Салвадор Алиенде - изнася безплатни концерти и извършва благотворителна дейност, споделя възгледите на Народния съюз (Unidad Popular), който издига кандидатурата на Салвадор Алиенде. През 1970 Алиенде печели изборите и е избран за президент на Чили, но успява да се задържи на власт само 3 години. На 11 септември 1973 г. военните с помощта и поддръжката на САЩ завземат властта с преврат. На 12 септември Виктор Хара е арестуван и откаран заедно с хиляди други затворници на стадиона в Сантяго (по-късно същият този стадион е преименуван на негово име). Следват побои и изтезания, при които са счупени костите на ръцете и ребрата му. Неговите похитители подигравателно му предлагат да свири на китарата си със счупени ръце. Той не свири, но пее. Бива разстрелян на 15 септември. Разрешават на жена му да прибере тялото му и след погребението тя тайно напуска страната. Хара написва последното си стихотворение през тези три дни на стадиона и успява тайно да го предаде на приятел.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На английски
На испански
На френски