Васка Емануилова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васка Емануилова
българска скулпторка
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Професия скулптор
Кариера в изкуството
Академия Държавна художествена академия
Учители Иван Лазаров, Цено Тодоров
Направление живопис
Братя/сестри Игнат Емануилов

Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.[1][2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. Неин брат е микробиологът акад. Игнат Емануилов.[3] През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са проф. Иван Лазаров по скулптура и проф. Цено Тодоров по рисуване. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 г. остава да работи в академията в ателието на проф. Марин Василев.[4] През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.

Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени художнички. През 1931 г. става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.

Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).[2][5] Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.

Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 г.

През 1961 г. е наградена с орден „Червено знаме на труда“.[5]

На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. „6-и септември“ № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 г. е възстановен като галерия „Васка Емануилова“ на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.[2][6]

Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васка Емануилова – животът на формата, cult.bg
  2. а б в Людмила Габровска, Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006.
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1955.
  4. Слава Иванова, Васка Емануилова – Животът на формата [неработеща препратка]
  5. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
  6. Възстановяват музея на Васка Емануилова Архив на оригинала от 2008-02-26 в Wayback Machine., в-к „Дума“, 23 август 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]