Васка Емануилова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васка Емануилова
българска скулпторка
Родена
Починала
11 юли 1985 г. (79 г.)

Националност България
Учила вНационална художествена академия
Работила вскулптор
Кариера в изкуството
АкадемияДържавна художествена академия
УчителиИван Лазаров, Цено Тодоров
Направлениеживопис
Братя/сестриИгнат Емануилов

Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.[1][2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. Неин брат е микробиологът акад. Игнат Емануилов.[3]

През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са проф. Иван Лазаров по скулптура и проф. Цено Тодоров по рисуване. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 г. остава да работи в академията в ателието на проф. Марин Василев.[4] През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.

Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени художнички. През 1931 г. става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.

Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).[2][5] Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.

Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 г.

През 1961 г. е наградена с орден „Червено знаме на труда“.[5]

На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. „6-и септември“ № 9.

Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 г. е възстановен като галерия „Васка Емануилова“ на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.[2][6]

Живяла е на семейни начала с Мара Георгиева.[7][8]

Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васка Емануилова – животът на формата, cult.bg
  2. а б в Людмила Габровска, Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006.
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1955.
  4. Слава Иванова, Васка Емануилова – Животът на формата [неработеща препратка]
  5. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
  6. Възстановяват музея на Васка Емануилова Архив на оригинала от 2008-02-26 в Wayback Machine., в-к „Дума“, 23 август 2006
  7. bgart.bg
  8. skener.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]