Васка Емануилова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васка Емануилова
българска скулпторка
Родена
Починала
Националност Флаг на България България
Академия Държавната художествена академия
Учители Иван Лазаров, Цено Тодоров
Професия скулптор

Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.[1][2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. Неин брат е микробиологът акад. Игнат Емануилов.[3] През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Иван Лазаров по скулптура и професор Цено Тодоров по рисуване. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 година остава да работи в академията в ателието на проф. Марин Василев.[4] През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.

Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.

Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).[2][5] Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.

Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 година.

През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.[5]

На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. „6-ти септември“ № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова“ на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.[2][6]

Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васка Емануилова – животът на формата, cult.bg
  2. а б в Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1955.
  4. Васка Емануилова – Животът на формата, Слава Иванова
  5. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  6. Възстановяват музея на Васка Емануилова, в-к „Дума“, 23 август 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]