Стефан Димитров (керамик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за професора по керамика. За други хора със същото име вижте Стефан Димитров.

Стефан Димитров
български керамик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия керамик

Стефан Димитров Попстефанов е български керамик, професор в Художествената академия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Димитров е роден на 6 септември 1871 г. в Хасково. [1] Внук на възрожденеца поп Стефан и син на Димитър поп Стефанов – член на Хасковския таен революционен комитет и другар на Васил Левски.

През 1888 година се записва да учи в Държавната учебна занаятчийница в Княжево (основана на 9 декември 1883 г. с указ на княз Ал. Батенберг и предназначена да усъвършенства знанията и да подготви добре обучени майстори в железарските и дърводелските занаяти). През тази година в Занаятчийницата е разкрит за първи път грънчаро-пещарски отдел. Завършва обучението си през 1891 година.

През 1895 година завършва Художественото индустриално училище във Виена. Продължава обучението си в Германия със специализация по керамична технология и химия.[1]

След завръщането си в България, Стефан Димитров става учител в Занаятчийницата, която междувременно през 1893 г. е прекръстена на Държавно техническо училище. В края на 1896 г. училището е разформировано и отделът по грънчарство е преместен в град Трън под ново име – Държавно грънчарско училище.[1] От 1898 г. училището е преместено в село Бусинци, Пернишко.[1]

През 1901 година Стефан Димитров постъпва в Рисувалното училище в София.[1] От 1904 до 1932 година Димитров е професор по керамика и химия на боите в Художествена академия. Специализира в Севър, Франция.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Димитров работи като художник в държавната манифактура в Шарлотенбург, Берлин, посещава и Копенхаген и Майсен. Автор е на керамичната майоликова украса на църквата „Свети Никола“ в софийския кв. Ючбунар, на Софийските минерални бани и на Синодалната палата в София.

Дълги години е председател на Съюза на българските керамици и главен редактор на списанието „Известия на Съюза на българските керамици“, основано през 1928 г.

Награден от цар Борис III през 1920 г. с „Орден за гражданска заслуга“, а през 1921 с ордена „Св. Александър“.

Умира след кратко боледуване на 25 август 1937 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ивана Енева, Силвия Панова. „Проф. Стефан Димитров. Първият български професор по керамика“. Национална художествена академия, София, 2008 г., проф. Георги Коларов, Димитър Бояджиев.