Кавалетно изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Лука рисува Дева Мария, 1533 г.

Кавалетно изкуство (на италиански: cavalletto – триножник, статив) е изкуство, което не е свързано по функционален или органически начин с околната архитектурна среда, а се изразява в преносими творби със самостоятелно декоративно предназначение. Най-ярък представител е кавалетната живопис, при която картините се рисуват на платна, опънати върху рамки, поставени на стативи и преносими за разлика от други художествени творби като стенописи, фрески, стъклописи.

Кавалетното изкуство се развива през XV и XVI век по времето на Ренесанса, а в България през ВъзражданетоXIX век. Предпоставки за разцвета му са както тенденцията към превръщането на произведенията на изкуството в стоки за индивидуално потребление, така и развитието на отделните жанрове и техники на рисуване. Кавалетното изкуство е свързано с практиката на пленеризма, при който художникът рисува под открито небе сред природата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.