Атанас Москов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Москов
български политик
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Право
Образование Софийски университет
Свободен университет за политически и стопански науки
Брюкселски свободен университет
Работил в Софийски университет
Политика
Депутат
XXIV ОНС   VI ВНС   

Д-р Атанас Симеонов Москов е български политик (социалдемократ, член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал) и юрист (доктор по международно право, преподавател в СУ).

Той е сред водачите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) през 1930-те и 1940-те години и член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал, а след 1989 г. е председател и след това почетен председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Москов е роден през 1903 г. в Севлиево. Той е 9-то, най-малкото дете в скромно българско семейство. По онова време в града вече има силна и влиятелна организация на БРСДП, като един от нейните дългогодишни ръководители, Андрея Конов, става негов кръстник[1]. По-късно в тази организация влизат и по-големите му братя.

Едва 13-годишен, когато всичките му братя са пратени по фронтовете на Първата световна война, той е принуден да поеме грижите за дома. В гимназията става основател и председател на младежката социалдемократична група „Жан Жорес“, заради което впоследствие е изключен от училището.

Активна дейност[редактиране | редактиране на кода]

19-годишен постъпва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където следва право, допълнително записва дипломатически науки в Свободния университет[2] (днес УНСС), като междувременно работи, за да се издържа. По онова време се включва в Младежкия социалистически съюз, като става негов секретар и редактор на вестник „Социалистическа младеж[3]. Атанас Москов става и кооперативен лидер: избран е за секретар на ръководството на българските кооперативи.

През 1923 – 1925 година Атанас Москов осъжда както масовия терор на подкрепяното дори от някои социалдемократи правителство на Александър Цанков, така и лекомисленото и прибързано решение за Септемврийското въстание. През 1925 г. разлепя позиви с протестно съдържание в София, поради което е арестуван[4].

Завършва успешно през 1927 г. и през същата година без никакви средства заминава за Виена, а след това за Белгия, където изучава дипломатически науки в Брюкселския свободен университет. Докато следва, успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през 1936 година на тема „Международната гаранция в малцинственото право“. Отказва се от стипендия и работи, за да е независим[5].

Докато е в Белгия, Москов взима участие в дейността на местните социалистически организации. В диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович той блестящо защитава от нападки България и БРСДП [2]. Председателят на Социалистическия интернационал Адлер е възхитен от младия социалдемократ и на 25-годишна възраст Москов вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите. Една година по-късно през 1929 година става член на неговия Изпълнителен комитет, като остава на този пост до 1936 година.[3]

През 1936 година Атанас Москов напуска Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал и се завръща в София, за да се бори срещу безпартийния режим. Той става един от водачите на функциониращата нелегално след Деветнадесетомайския преврат БРСДП, която след неговото завръщане се активизира. Атанас Москов създава нелегален Акционен комитет към БРСДП. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестник „Народ“, вестник „Социалистическа младеж“, на позиви, апели и др. и тяхното разпространяване[6]. През 1938 година е избран за народен представител, остава в парламента до 1940 г.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на вестник „Свободен народ[3]. През 1946 година печели изборите за народен представител, като негов противник в избирателния район е лидерът на Българската комунистическа партия Георги Димитров, но по-късно изборът е касиран от прокомунистическото мнозинство. Москов е отстранен и от преподавателското му място по международно право в Софийския университет.

През 1947 г. по поръчение на БРСДП Атанас Москов става втори адвокат на Никола Петков (освен адвоката Държански). Комунистите са изплашени както от голямата му ерудиция в областта на правото и хуманитарните науки, така и от връзките му със Социалистическия интернационал. Поради това е интерниран, а скоро след това (още през 1947 г.) е арестуван и държан в затвора 2 години[7]. След обесването на Никола Петков, Атанас Москов е обявен от комунистическата власт за „враг – номер 1“.[8]>

След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за 2 години без присъда в милицията, където е подложен на такива репресии, че според очевидци, когато случайно попада в обща килия с главния секретар на БРСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. След престой в концлагера в Богданов дол е сред първата група концлагеристи в новосъздадения лагер „Белене[9].

През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно отново е изпратен в „Белене“, където остава 2 години, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия[2].

На 26 ноември 1989 г. Атанас Москов, Петър Дертлиев и 5 други дейци на БРСДП възстановяват БСДП, като Москов става председател, а по-късно – през 1990 г. – почетен председател на партията[3]. Москов се отказва от депутатско място и от всякаква друга политическа кариера.

След демократичните промени Атанас Москов продължава да живее в малката си къща сред нивите в Севлиево, където умира на 28 януари 1995 г.[1] [3]

Въпреки преживените страдания Атанас Москов остава убеден човеколюбец и алтруист до края на живота си.

Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (1995)[10].

Непосредствено след 1989 година, още приживе, Атанас Москов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Севлиево“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1936 година се жени за своя състудентка, изучаваща социология, белгийката Рене Едмонд Вилме, от която има един син. Изгубва сина си, когато той е едва 20-годишен.

Внук на един от неговите по-големи братя е известният театрален режисьор Теди Москов.

През 2004 г. д-р Петър Москов, внук на друг от братята му, влиза в политиката като учредител на нова дясна европейски ориентирана партия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Възход и падини. София, Захарий Стоянов. ISBN 954-071-994-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Дом-музей „Д-р Атанас Москов“ в Севлиево
  2. а б в Сто години от рождението на Атанас Москов, сайт на Българската социалдемократическа партия.
  3. а б в г д Костов, Александър. Развитие на българо-белгийските отношения между двете световни войни. София, Арт Медия Комюникейшънс, 2005. ISBN 954-91634-2-3. с. 99 – 100.
  4. Д-р Атанас Москов, „Спомени“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1997
  5. Чолакова, Красимира и Аврамов, Христо. Д-р Атанас Москов – „Време е раят да слезе на земята“. Издателска къща „Колонел“, Севлиево, 1998
  6. Д-р Атанас Москов, „Спомени“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1997
  7. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996
  8. Документалният филм „За нас беше важно, не да имаме, а да служим“, излъчен по БНТ, на 28.08.2018 г.
  9. Бочев, Стефан. Белене. Сказание за концлагерна България. София, Фондация „Българска наука и изкуство“, 2003. ISBN 954-90134-5-6.
  10. Удостоени с почетни звания на УНСС на сайта на УНСС.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]