Жан Жорес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Жорес
Jean Jaurès
френски философ, историк и политик

Роден
Починал
31 юли 1914 г. (54 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История
Образование Екол нормал
Работил в Тулузки университет
Политика
Партия Френска социалистическа партия
Семейство
Съпруга Луиз Боа
Деца Мадлен Жорес, Луи Пол Жорес
Жан Жорес в Общомедия

Жан Жорес (на френски: Auguste Marie Joseph Jean Léon Jaurès) е френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната.

Паметник на Жорес в родния му град Кастър

Произход и младост[редактиране | редактиране на кода]

Жан Жорес е роден през 1859 г. в град Кастър (департамент Тарн, Лангедок) в семейството на дребен търговец. През 1888 – 1881 г. следва в Париж в Педагогическия институт на Висшето нормално училище, откъдето излиза с научната степен агреже (agrégé; за преподавател в лицеи и вузове) по философия. Преподава философия в лицея в гр. Алби (1881 – 1883), после е професор в Тулузкия университет (1883 – 1885).

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Отначало е защитник на идеалистическата философия и радикал. Ппоследствие преминава наляво, към марксисткото разбиране за историята, но го приема не изцяло, а с много уговорки, като непрекъснато се опитва да го съчетае с идеализма.

Депутат е в парламента през периодите 1885 – 1889 и 1892 – 1898 г. и от 1902 г. Проявява се като талантлив оратор и инициатор на множество реформи, но неизменно се придържа, както многократно е подчертавал, към едно-единствено направление – социалистическото.

Жорес продължава политическата си дейност и извън парламентарната зала. През 1890 г. е избран за общински съветник в Тулуза и е назначен за заместник-кмет по образованието. Благодарение на неговите усилия в местния университет е открит медицински факултет.

През 1893 г. е избран за водач на социалистическата партия, по-точно на множеството съществуващи тогава социалистически партии, между които е имало значителни разногласия. Като лидер си поставя амбициозната задача да обедини всички социалистически партии и течения и да ги насочи като обща сила срещу съществуващия обществено-икономически строй.

През 1897 г. се застъпва убедено в защита на Алфред Драйфус, на чиято страна по онова време са Емил Зола и Жорж Клемансо, и прави немалко за неговата реабилитация. През 1898 г., ставайки съиздател и директор на печатния орган на социалистите „Петит Репюблик“ („Малка република“), публикува множество доказателства по делото Драйфус.

В началото на 1899 г. успява да постигне сливане на всички френски социалистически партии в обща федеративна партия, но това все още е само началото. През 1904 г. основава в. „Юманите“ (L’Humanité), наредил се благодарение на неговите усилия сред най-успешните и влиятелни леви вестници, считан днес за орган на Френската комунистическа партия.

През 1906 г. надига своя глас срещу френската колониална експанзия в Мароко. Остро критикува правителствата на Жорж Клемансо и Аристид Бриан за политиката им за потискане и ограничаване на работническото движение.

Убеден пацифист, той се включва активно (1905 – 1914) в борбата за предотвратяване на нова война, чиито повеи вече се усещат в началото на века. Обръща се с многочислени призиви към правителството да постигне споразумение с Германия. През 1911 г. взема дейно участие в Базелския антивоенен конгрес. Оглавява кампанията срещу закона на президента Реймон Поанкаре за задължителната тригодишна военна служба, а рамките на която организира в Париж огромен антивоенен митинг през 1913 г.

Многобройната социалистическа група във френския парламент през юни 1914 г. гласува против предоставянето на правителството на огромен военен заем. Жорес многократно отхвърля всички предложения на президента Поанкаре да влезе в правителството и по този начин да съдейства за единството на нацията пред лицето на германската опасност. На 25 юли 1914 г. в речта си в Лион, превърнала се в своеобразно политическо завещание, призовава към съвместни антивоенни акции на пролетариата от всички европейски страни.

Първа страница на вестник „Юманите“ със съобщението за убийството на Жорес

Убийство на Жорес[редактиране | редактиране на кода]

В периода обаче на ескалиране на националистическата истерия пред самото начало на войната Жан Жорес е застрелян в парижко кафене на 31 юли 1914 г. от френския националист Раул Вилен. Скоро след това във Франция е обявена мобилизация. Самият политик сякаш е предусещал своята съдба. Малко преди убийството той пише:

„Не ще минат и шест месеца и ще започне война. Аз самият получавам толкова писма със заплахи, че няма да се учудя, ако се окажа нейната първа жертва. Прощавам на този, който ще ме убие. Но виновни ще са тези, които му дадат оръжие. Надявам се само да не ми се наложи дълго да се мъча…“[1]

Неговият убиец Раул Вилен прекарва цялата война в затвора. През 1919 г. обаче отново е изправен пред съда и е оправдан с мотива, че убийството на яростен противник на войната представлява сериозен принос за военната победа на Франция. Вилен се заселва на о. Ибиса, но по време на Испанската гражданска война е убит от републиканците по подозрение в шпионаж.

Принос към историята[редактиране | редактиране на кода]

Освен цялата останала дейност като парламентарист, политически лидер, публицист и оратор, Жан Жорес подхваща огромно по обем колективно начинание – „Социалистическа история“ („Histoire socialiste“), замислена да излезе в 10 тома. Първите 4 тома принадлежат изцяло на неговото перо. В нея той се проявява като ярък привърженик на материалистическата школа в историята. Сред основните ѝ недостатъци са многочислените риторични отстъпления.

В памет на Жан Жорес[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на Жорес в Париж е издигнат негов паметник. Прахът му е пренесен във Пантеона в Париж през 1924 г.

Името на Жан Жорес става символ на пацифизма и отхвърлянето на човекоубийствените войни. Много улици в градове на Франция приемат след Първата световна война неговото име, а по-късно техният пример е последван от други градове по целия свят.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници и препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Молчанов, Н.Н. „Жан Жорес“, ЖЗЛ, 1986
  • ((ru)) Лев Троцки, Жан Жорес, Киевская Мысль, N 196, 17 июля 1915 г.