Иван Давидков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Давидков
Роден 9 март 1926 г.(1926-03-09)
Починал 6 август 1990 г. (на 64 г.)
Професия български поет, белетрист и есеист
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, роман
Награди „Петко Р. Славейков“ (1988)

Иван Иванов Давидков е български поет, белетрист и есеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в монтанското с. Живовци на 9 март 1926 г. Учи в гр. Берковица и гр. Фердинанд (днес гр. Монтана), завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1951 година. Член на Съюза на българските писатели от 1949 г. Работи във вестник „Септемврийче“, кинематографията, детско-юношеската редакция на радио „София“. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство „Български писател“ (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на сборници с лирика, на романи, на сборници с есеистика.

През 1958-59 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература.

Превежда произведения предимно на укр. и беларуски творци: Вл. Сосюра, Яр. Смеляков, М. Дудин, Самуил Маршак, Пл. Воронко и др.

Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1988).

Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му.

Умира в София на 6 август 1990 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Трамвай (1950 г.)
  • Украинецът с бялата хармоника ( 1951 г.)
  • У дома (1956 г.)
  • Огърлица (1959 г.)
  • Съзвездието на светулките (1961 г.)
  • Ден с чучулигови криле (1967 г.)
  • Мостове от облаци (1969 г.)
  • Пътеките на зорницата (1972 г.)
  • Светлина от скрежа (1957 г.)
  • Крила и корени (1963 г.)
  • Тракийски могили (1968 г.)
  • Озарение (1970 г.)
  • Каменоломна (1972 г.)
  • Танц на кипариси (1975 г.)
  • Молитви за длетото и камъка (1977 г.)
  • Владетелят на нощните слънца (1981 г.)
  • Око на птица (1982 г.), Корида (1984 г.)
  • Отлитането на скорците (1987 г.)
  • Морето (1988 г.)
  • Къпането на нимфите (1990 г.)
  • Може би сбогом (1992 г.)
  • Далечните бродове (1967 г.)
  • Къшей хляб за пътника (1971 г.), издадена на словашки език 1974 г.
  • Вечерен разговор с дъжда (1973 г.)
  • Бял кон до прозореца (1975 г.)
  • Сбогом, Акрополис! (1976 г.)
  • Билет за Бретан (1977 г.)
  • Балада за самотните мореплаватели (1979 г.), издадена на полски език 1982 г.
  • Рифовете на далечните звезди (1981 г.)
  • Зимните сънища на лъвовете (1983 г.)
  • Лодката на Харон (1987 г.)
  • Полетът на стрелата (1985 г.)
  • Нощно виолончело (1989 г.)
  • Кафенето на клоуните (1995 г.).
На други езици
  • на английски език: „Fires of the sunflower“ (1988 г.)
  • на беларуски език: „Крокi вернасцi“ (1970 г.)
  • на руски език: „Прощай, Акрополъ“ (1978 г.)
  • на украински език: „Лiрика“ (1960 г.)
  • на френски език: „Les ques lointains“ (1989 г.)
  • на чешки език: „Muj pomijiky obraz“ (1986 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него