Община Вълчедръм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Вълчедръм
Map of Valchedram municipality (Montana Province).png
Общи данни
Област Област Монтана
Площ 431,514 km²
Население 9 547 души
Адм. център Вълчедръм
Брой селища 11
Сайт http://www.valchedram.com
Управление
Кмет Иван Барзин
(ЗСАС)
Общ. съвет 13 съветници
   ЗС „Ал. Стамболийски“ (4)
   Народен съюз (4)
   БСП (2)
   ДПС (2)
   ГЕРБ (1)

Община Вълчедръм се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Монтана. С площта си от 431,514 km2 заема 3-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 11,87% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Геоложкият профил на община Вълчедръм е изграден от еднообразни квартернерни глини, представляващи част от деградирани и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса пропадъчни свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове, характеризиращи геоложката основа в района: черноземна глина богата на хумусни вещества и богата коренова растителност, като мощността ѝ е постоянна – 1,30 – 1,50 m; глина льосовидна, светложълта, слабо песъчлива, влажна, с характерни варовити повлекла и включвания, с мощност под 3,5 – 4,0 m от терена е силно песъчлива и водонаситена.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Вълчедръм е низинно-равнинен до хълмист и предоставя прекрасни условия за развитие на растениевъдството и за механизирана обработка на земята.. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.

В източната половина на общината се простира западната част на обширното льосово плато Златията. Общият наклон на платото е в посока изток-югоизток и най-високата му точка както на него, така и на община Вълчедръм е 174,5 m, разположена южно от село Горни Цибър. На запад към долината на река Цибрица и на север към река Дунав склоновете му са стръмни. На север от него покрай брега на Дунав е разположена Цибърската низина, която представлява заливна тераса на Дунав. Нейната дължина е 10 – 11 km, а ширината – 4 km. В нейната най-източна част, на брега на реката, е минималната кота на общината – 26 m н.в.

На запад от широката долина на река Цибрица се простира обширна равнинна местност с обща денивелация от запад на изток.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В пределите на община Вълчедръм се простира участък от 13 km от южния бряг на река Дунав от km 708 до km 721 (километрите се отчитат от устието на реката). От юг на север през средата на общината преминава най-долното течение на река Цибрица. Десният склон на долината, обърнат към льосово плато Златията е стръмен, на места даже и отвесен, а левият – нисък и полегат. В източната част на община Вълчедръм, на границата с община Козлодуй е изграден големият язовир „Шишманов вал“, с водите на който се напояват обширни земеделски площи в Златията. В югоизточната част, в землищата на селата Бъзовец и Септемврийци са изградени два сравнително големи микроязовира („Бъзовец“ 55 дка, „Септемврийци“ 381 дка), водите на които също са включени в напоителни системи и са зарибени.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Вълчедръм е с преобладаващи умерено-континентални климатични условия. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум и изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. Средногодишната сума на валежите е под 500 mm, като средните валежи по сезони са: пролет – 150 – 200 mm, лято – 175 mm, есен – 125 – 150 mm, зима – 100 – 125 mm. Сравнително високата сума на валежите е положителен фактор за самоочистване на атмосферата от замърсители. Снежната покривка се задържа 50 – 80 дни през годината, а средната ѝ височина е 10 – 20 cm. Броят на засушаванията с продължителност 10 и над 10 дни за периода април – октомври е 4,5 – 5,0. Сумарната слънчева радиация е 20 – 20,5 дни и под 3 през декември, като годишната ѝ стойност е под 133 дни. Сравнително висока е средноянуарската температура (-1,6 до –3,2 °С), а средно юлската – около 23 °С. Средната годишна температура в района е 9 – 10 °С. Ортографските особености на района силно повлияват на скоростта и посоката на вятъра. Средната скорост на вятъра в 85% от случаите на наблюденията е под 2 m/s. В 42,7% от случаите времето през годината е тихо – през есента това са 51%, а през лятото – 37,2%. Преобладаващи са западните и северозападните ветрове.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в община Вълчедръм са относително еднообразни и се представят от следните четири групи:

около 86% от равнинната територия е заета от подтипа на карбонатните черноземи;
стабилният равнинен терен южно от град Вълчедръм и източно от река Цибрица е зает от подтипа – излужени черноземи – 6,3%;
заливната (западна) тераса на река Цибрица е заета от ливадни почви – 2,9%;
стръмният десния бряг на реката е зает от силно ерозирали почви и оврази – 5,8%.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Общината е бедна на дървесна горска растителност, която е представена от дъб, акация, топола, бряст, ясен и др. широколистни. Лесистостта на горите е ниска – 5% спрямо цялата площ и е типично полски тип. Фауната се характеризира с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, другата част – преминаващи. Освен богата орнитофауна, в района се срещат и много бозайници, най-често зайци, диво прасе, сърни и др.

Защитени зони[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Вълчедръм има 4 защитени зони, включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000:

  • Защитена зона „Златията“ с идентификационен код BG0002009 в землища от общините Козлодуй, Хайредин, Мизия и Вълчедръм – с площ 434 987,345 дка;
  • Защитена зона „Остров до Горни Цибър“ BG0002008 в землището на с. Горни Цибър – с площ 2 184,270 дка;
  • Защитена зона „Цибърско блато“ с идентификационен код BG0002104 в землището на с. Долни Цибър – с площ 3 459,584 дка;
  • Защитена зона „Остров Ибиша“ – в землищата на с. Долни Цибър и с. Горни Цибър – с обща площ 3 993,232 дка.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има (Старо име) 11 населени места с общо население 9 900 жители (01.02.11 г.).[1]

Населено място Преброяване
(от февруари 2011)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Ботево (Омер махала, Ботьово) 65 62 5,356 11.58
Бъзовец 114 119 12,131 9.81
Вълчедръм (Вълчедръма, Вълчедърма) 3662 3583 121,134 29.58
Горни Цибър (Цибър варош) 196 155 33,763 4.59
Долни Цибър 1586 1534 15,053 101.91
Златия 870 750 47,388 15.83
Игнатово (Кара баджак, Игнатиево) 262 247 14,798 16.69
Мокреш 803 786 66,652 11.79
Разград 686 718 47,159 15.23
Септемврийци (Горна Гнойница) 1149 1099 46,209 23.78
Черни връх 507 494 21,871 22.59
Общо за общината: 9900 9547 431,51 22.12
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Население (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Вълчедръм
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 27471 28723 27261 25190 21951 18293 15858 13146 9900
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Население по възрастови групи[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към февруари 2011 г. [2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
9900 399 490 561 496 466 450 528 574 545 508 515 625 874 725 666 683 486 309

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Вълчедръм (2011)
Етническа група процент
българи
  
78.83%
цигани
  
20.19%
турци
  
0.25%
други и неопределени
  
0.72%

Етническа група от общо 9676 самоопределили се (към 2011 г.):[4]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Височайши доклад № 7843 от 09.11.1881 г. – преименува с. Дервиш махала на с. Крумово;
– преименува с. Омер махала на с. Ботьово;
– преименува с. Кара баджак на с. Игнатиево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Цибър варош на с. Горни Цибър;
  • указ № 664/обн. 29.12.1950 г. – заличава с. Душилница и го присъединява като квартал на с. Мокреш;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Калугер махала и Куле махала в едно населено място – с. Златия;
– обединява селата Крумово и Разград махала (Разград махла) в едно населено място – с. Разград;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчедръма (Вълчедърма) за с.гр.т. Вълчедръма;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с.гр.т. Вълчедръма на с.гр.т. Вълчедръм;
– осъвременява името на с. Игнатиево на с. Игнатово;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Вълчедръм за гр. Вълчедръм;
  • Указ № 2106/обн. 22.01.1974 г. – преименува с. Горна Гнойница на с. Септемврийци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Златия и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Вълчедръм.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33,0 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. а б http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  3. http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
  4. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls