Цибърска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Цибърска низина (или Долноцибърска низина) е низина в Северозападна България, Западната Дунавска равнина, област Монтана, в най-долното течение на река Цибрица. Разположена е между река Дунав на север, платото Златията на изток и югоизток, а на югозапад низината плавно се издига към Дунавската равнина.

Дължината на низината е 10,6 km, а максималната ѝ ширина е 4 km. Площта ѝ е 21,5 km2. Низината представлява заливна дунавска тераса, която в миналото е била заливана при високи води на Дунав и значителна част от нея е била заблатена — Цибърско блато. Понастоящем то е с площ от около 185 ха и представлява залято тополово насаждение и плитки водни площи обрасли с тръстика, папур и друга хидрофитна и хидрофилна растителност, заобиколени и прорязани от мрежа от канали.[1] Сега низината е защитена чрез изграждане на водозащитна дига от към Дунав и са извършени мащабни отводнителни мероприятия. В източната част на низината преминава най-долното течение на река Цибрица, коритото на която е коригирано с водозащитни диги, а нивото на течението е по-високо равнище от низината.

Обработваемите земи са заети със зърнени, технически, влакнодайни, маслодайни и зеленчукови култури.

В средата на низината е разположено село Долни Цибър, а по периферията ѝ още три села — Горни Цибър (на изток), Игнатово (на юг) и Станево (на запад).

В южната част на низината на протежение от 3 км преминава участък от второкласен път № 11 от Държавната пътна мрежа ВидинЛомОряховоНикопол, а през нея от юг на север — 1,9 км от третокласен път № 818 от Държавната пътна мрежа Долно ЦеровенеВълчедръмДолни Цибър.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 527.