Община Медковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Медковец
Map of Medkovets municipality (Montana Province).png
Общи данни
Област Област Монтана
Площ 191.09 km²
Население 4 030 души
Адм. център Медковец
Брой селища 5
Сайт www.medkovec.bg
Управление
Кмет Венцислав Куткудейски
(БСП, АБВ)
Общ. съвет 11 съветници
   БСП-АБВ Медковец (6)
   Коалиция за възраждане и развитие на община Медковец (3)
   ГЕРБ (2)

Община Медковец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Монтана. С площта си от 191,089 km2 се явява най-малката сред 11-те общините на областта, което съставлява 5,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Геоложка характеристика[редактиране | редактиране на кода]

В геоложко отношение е установено, че теренът на Община Медковец е изграден от еднообразни квартерни глини, представляващи част от деградирали и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове характезиращи геоложката основа на района.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Община Медковец е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.

Тя е разположена в междуречието на реките Лом и Цибрица, като вододелът между двете реки е изместен в близост до долината на Лом. Поради тази причина като цяло наклонът на терена е от северозапад на югоизток, като най-високата ѝ точка от 212 m н.в. се намира в крайния югозапад, западно от село Сливовик. Най-ниската точка – 61 m н.в. се намира западно от село Аспарухово, където землището на селото опира в коритото на река Лом.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В най-южната част на общината, в землището на село Сливовик, на протежение от 4 – 5 km преминава малък участък от горното течение на река Цибър (ляв приток на Цибрица). В останалата ѝ част няма постоянно течащи води. На множеството сухи дерета, в които през пролетния сезон протичат временни водотоци са изградени няколко микроязовира („Червен бряг“, „Слатина“, „Козоровец“, „Сврача бара“, „Гръгоровото“, „Яза“ и др.), водите на които се използват за напояване.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

общината има умерено континентален климат. Далечните, но високо простиращи се линейни орографски бариери – Карпатите и Стара планина, предизвикват значителна трансформация на нахлуващите откъм северозапад влажни океански въздушни маси и преминаващите през студеното полугодие, студени континентални въздушни маси, които определят коренно различен климатообразуващ ефект. Характерна е добре изразената валежна сянка и средно годишните валежи са под 500 l/m2. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум и изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. В Западната Дунавска равнина средно годишните валежни количества са значително по-големи от средно годишната валежна сума за цялата страна. Този факт се обяснява с преобладаването на северозападния въздушен пренос и с постепенното намаляване на значително обеднелите на влага океански въздушни маси. Сравнително висока е средната януарска температура -1,6°С, а средно юлската е 23°С. Средната годишна температура за района е 9 – 10°С. Снежната покривка се задържа 50 до 80 дни през годината, а средната ѝ височина е 10 – 20 см. Броят на засушаванията с продължителност 10 и над 10 дни за периода април-октомври е 4,5 – 5 дни. Средна скорост на вятъра в 85% от случаите на наблюденията е под 2 m/sec, в 42,7% времето през годината е тихо – през есента това е 51%, а през лятото 32,7%. Преобладаващи са западни и северозападни ветрове.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвената покривка е относително еднообразна и е представена от три групи почви. Около 30% от територията на общината е заета от карбонатни черноземи, около 60% – от излужени черноземи, а останалите 10% са ливадни почви.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 5 населени места с общо население 4 029 жители (към 01.02.2011).[1]

Населено място (Старо име) Преброяване
(от февруари 2011)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Аспарухово (Кърки жаба) 524 557 20,416 27.28
Медковец (Метковец) 1812 1704 81,697 20.86
Пишурка (Бъз къръ) 123 84 6,278 13.38
Расово 1150 1163 46,413 25.06
Сливовик 420 522 36,285 14.39
Общо за общината: 4029 4030 191,09 21.09
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Население (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Медковец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 12110 12746 12548 11229 9463 7687 6855 5661 4029
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Възрастов състав[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към февруари 2011 година [2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
4029 153 147 168 179 152 146 176 187 192 215 223 275 365 310 364 384 246 147

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Медковец (2011)
Етническа група процент
българи
  
83.19%
цигани
  
16.19%
турци
  
0.10%
други и неопределени
  
0.5%


Етнически групи от общо 3921 самоопределили се (към 2011 година)[4]:

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Бъз къръ на м. Пишурка;
  • МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Кърки жаба на с. Аспарухово;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Пишурка за с. Пишурка;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Метковец на с. Медковец без административен акт.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от югоизток на северозапад, на протежение от 10 km преминава участък от трасето на жп линията МездраБойчиновциБрусарциВидин.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. а б http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  3. http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
  4. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls