Община Чипровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Чипровци
Map of Chiprovtsi municipality (Montana Province).png
Общи данни
Област Област Монтана
Площ 286.881 km²
Население 3 546 души
Адм. център Чипровци
Брой селища 10
Управление
Кмет Пламен Петков
(ГЕРБ)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (6)
   Народен съюз (3)
   РЗС (2)

Община Чипровци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Монтана. С площта си от 286,881 km2 заема 7-мо място сред 11-те общините на областта, което съставлява 7,89% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е високо и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Цялата южна половина на общината, на юг от долината на река Огоста се заема от североизточните части на Чипровска планина, която е част от Западна Стара планина. В най-западния ъгъл на общината, на границата със Сърбия се издига връх Мартинова чука (2011 m), най-високата точка на общината. Северозападно от село Мартиново чрез висока седловина Чипровска планина се свързва с Язова планина, която също принадлежи към Западна Стара планина. На юг и югоизток планината достига до дълбоката долина на Огоста, а на север-североизток до долината на левият ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста). Най-високата ѝ точка връх Горно Язово (1573 m) се намира на около 200 m северно от седловината свързваща я с Чипровска планина.

На север-североизток от долината на Превалска река (Превалска Огоста) и Огоста в пределите на общината попадат южните склонове на Широка планина, която се отнася към структурата на Западния Предбалкан. Чрез Превалската седловина Широка планина се свързва с Язова планина, а най-високата и точка връх Типчен (941 m) се издига североизточно от седловината.

Минималната височина на община Чипровци е в коритото на река Огоста, източно от село Горна Ковачица – 239 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Чипровци е река Огоста, която протича през нея с част от горното си течение. Тя извира под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина и се насочва на изток. Преминава през град Чипровци, при село Железна завива на север-североизток, при село Белимел – на изток-югоизток и източно от село Горна Ковачица напуска пределите на общината. Между град Чипровци и село Белимел долината и служи за граница между Чипровска и Язова планина, а след Белимел – за граница между Чипровска и Широка планина, респективно между Западна Стара планина и Западния Предбалкан. При село Белимел в нея отляво се влива първият ѝ по-голям приток – Превалска река (Превалска Огоста) (19 km), която извира под връх Горно Язово в Язова планина.

Защитени територии, природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чипровският водопад“ /защитена местност/ се крие сред разкошна букова гора в долината на Стара река. Висок е 18 м. До водопада се стига за 1 – 2 ч. по екопътека „Деяница“. Най-красив е при пролетното топене на снеговете по билото на планината.
  • „Деяница“ е защитена местност с площ около 30 ха. Тя е чудесна слънчева поляна под връх Три чуки /1938 m/ и връх Вража глава /1936 m/, живописно кътче в Чипровска планина, подканящо за високопланински семеен туризъм и отмора. Три чуки са високите върхове на запад от Чипровци, които са на границата със Сърбия. Достъпни в подножието си след 5 часов преход или с джип те предоставят невероятна гледка към целия регион /граничен район – личните документи са задължителни/.
  • „Равненско градище“ е защитена местност и е разположена край село Равна с площ 186 ха. Поразява с недокоснатата от човека природа и възможността да видите защитени растителни видове и останките от тракийска крепост и римска монетарница.
  • Пещерата „Мишин камък“ /защитен природен обект/ се намира между селата Превала и Горна Лука в Язова планина, в едноименен лесопарк. Истински пир за човешкото око в тази пещера са изваяните от природата фигури от сталактити и сталагмити.
  • „Стоовци“ или наричан още Разчепати камък се намира 9 km източно от село Превала. В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи все още неразчетени докрай от археолозите. В района се реализира проект на община Чипровци за създаване на ландшафтен парк „Широка планина“.
  • Чипровският манастир „Св. Иван Рилски“ е национален паметник на културата с десетвековна история и се намира на 4 km североизточно от Чипровци, над левия висок бряг на река Огоста.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 10 населени места с общо население 3 715 жители (към 01.02.2011).[1]

Населено място (Старо име) Преброяване
(от февруари 2011)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Белимел 253 229 19,526 11.73
Горна Ковачица (Ковачица) 122 107 12,051 8.88
Горна Лука 182 185 26,937 6.87
Железна 318 292 20,67 14.13
Мартиново (Влашко село) 269 293 35,887 8.16
Митровци 119 116 18,873 6.15
Превала 445 403 65,47 6.16
Равна 42 41 11,307 3.63
Челюстница 78 75 10,693 7.01
Чипровци (Чипоровци) 1887 1805 65,467 27.57
Общо за общината: 3715 3546 286,881 12.36
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Население (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Чипровци
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 11424 11779 11482 11762 9148 7678 6817 4988 3715
Източници: Национален Статистически Институт, [1]
Възрастов състав
Население по възрастови групи към февруари 2011 година [2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
3715 70 63 95 112 140 133 147 166 211 234 291 294 399 419 381 277 179 104

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Чипровци (2011)
Етническа група процент
българи
  
98.74%
цигани
  
0.63%
турци
  
0.00%
други и неопределени
  
0.63%


Етнически групи от общо 3658 самоопределили се (към 2011 година)[4]:

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Влашко село на с. Мартиново;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Чипоровци на с. Чипровци без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Ковачица на с. Горна Ковачица;
  • Указ № 688/обн. 17.09.1968 г. – признава с. Чипровци за гр. Чипровци.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. а б http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  3. http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
  4. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls