Направо към съдържанието

Чипровци (община)

(пренасочване от Община Чипровци)
Вижте пояснителната страница за други значения на Чипровци.

Чипровци (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ286.881 km²
Население2665 души (31 декември 2024)
9,29 души/km²
Адм. центърЧипровци
Брой селища10
Сайтwww.chiprovtsi.bg
Управление
КметПламен Петков
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет11 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • Народен съюз (3)
  • РЗС (2)
Чипровци (община) в Общомедия

Община Чипровци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Монтана. С площта си от 286,881 km2 (7,89% от територията на областта) заема седмо място сред единадесетте общините на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е високо- и среднопланински, като територията ѝ изцяло е в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Южната половина на общината, на юг от долината на река Огоста се заема от североизточните части на Чипровска планина, която е част от Западна Стара планина. В най-западния ъгъл на общината, на границата със Сърбия се издига връх Мартинова чука (2011 m) – най-високата точка на общината. Северозападно от село Мартиново, чрез висока седловина, Чипровска планина се свързва с Язова планина, която също принадлежи към Западна Стара планина. На юг и югоизток планината достига до дълбоката долина на Огоста, а на север-североизток до долината на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста). Най-високата ѝ точка – връх Горно Язово (1573 m), се намира на около 200 m северно от седловината свързваща я с Чипровска планина.

На север-североизток от долината на Превалска река (Превалска Огоста) и Огоста, в пределите на общината, се спускат южните склонове на Широка планина, която се отнася към структурата на Западния Предбалкан. Чрез Превалската седловина Широка планина се свързва с Язова планина, а най-високата и точка – връх Типчен (941 m), се издига североизточно от седловината.

Минималната височина на община Чипровци е в коритото на река Огоста, източно от село Горна Ковачица – 239 m н.в.

Основна водна артерия на община Чипровци е река Огоста, която протича през нея с част от горното си течение. Тя извира под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина и се насочва на изток. Преминава през град Чипровци, при село Железна завива на север-североизток, при село Белимел – на изток-югоизток и източно от село Горна Ковачица напуска пределите на общината. Между град Чипровци и село Белимел долината ѝ служи за граница между Чипровска и Язова планина, а след Белимел – за граница между Чипровска и Широка планина, респективно между Западна Стара планина и Западния Предбалкан. При село Белимел в нея отляво се влива първият ѝ по-голям приток – Превалска река (Превалска Огоста) (19 km), която извира под връх Горно Язово в Язова планина.

Защитени територии, природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Защитена местност „Чипровски водопад“ обхваща букова гора в долината на Стара река. Висок е 18 m. До водопада се стига за 1 – 2 ч. по екопътека „Деяница“. Най-красив е при пролетното топене на снеговете по билото на планината.
  • Защитена местност „Деяница“ е с площ около 30 ha. Разположена е под връх Три чуки (1938 m) и връх Вража глава (1936 m).
  • Защитена местност „Равненско градище“ е разположена край село Равна с площ 186 ha. В нея се намират останките от тракийска крепост и римска монетарница.
  • Природна забележителност „Мишин камък“ е пещера, намираща се между селата Превала и Горна Лука в Язова планина, в едноименен лесопарк.
  • Защитена местност „Сто овци“ или наричана още Разчепати камък се намира на 9 km източно от село Превала.
  • Чипровският манастир „Св. Иван Рилски“ е национален паметник на културата с десетвековна история и се намира на 4 km североизточно от Чипровци, над левия висок бряг на река Огоста.

Общината има 10 населени места с общо население 2859 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място (Старо име)Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2025)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Белимел22819819,52610.29
Горна Ковачица (Ковачица)11711712,0519.96
Горна Лука15118726,9376.94
Железна23323820,6711.42
Мартиново (Влашко село)18720735,8876.05
Митровци13519318,87310.65
Превала32337565,475.87
Равна252711,3072.65
Челюстница657710,6937.29
Чипровци (Чипоровци)1395148265,46722.94
Общо за общината: 2859 3101286,88111
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Чипровци
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 11424 11779 11482 11762 9148 7678 6817 4988 3715 2859
Източници: Национален Статистически Институт, [1]
Възрастов състав
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо0 – 45 – 910 – 1415 – 1920 – 2425 – 2930 – 3435 – 3940 – 4445 – 4950 – 5455 – 5960 – 6465 – 6970 – 7475 – 7980 – 8485+
2859574772497760111117144164212245258324339271199113
Етноси в община Чипровци (2011)
Етническа група процент
българи
 
98.74%
цигани
 
0.63%
турци
 
0.00%
други и неопределени
 
0.63%

Етнически групи от общо 3658 самоопределили се (към 2011 година)[3]:

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Влашко село на с. Мартиново;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Чипоровци на с. Чипровци без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува с. Ковачица на с. Горна Ковачица;
  • Указ № 688/обн. 17 септември 1968 г. – признава с. Чипровци за гр. Чипровци.

Награди за Община Чипровци

[редактиране | редактиране на кода]
  • Победител в категория „Подкрепа за БГ производители – фермерски пазари в града“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Пламен Петков за насърчаване на регионални земеделски производители и организирането на фермерски пазари, на които да излагат стоките си.

Кметове на Община Чипровци

[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,4 km: