Бързия (река)
| Бързия | |
 Река Бързия в Берковската котловина | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Монтана Община Берковица |
| Дължина | 35 km |
| Водосб. басейн | 241 km² |
| Начало | |
| Място | на 1 km югозападно от връх Тодорини кукли, Козница планина, Стара планина |
| Координати | |
| Надм. височина | 1700 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Огоста (язовир „Огоста“) → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 186 m |
Бързия е река в Северозападна България, област Монтана – община Берковица, десен приток на река Огоста (влива се в язовир „Огоста“). Дължината ѝ е 35 km.
Река Бързия извира на около 1 km югозападно от връх Тодорини кукли (1785 m, най-високата точка на планината Козница), на около 1700 m н.в. под името Гаванещица. Първите 4 km реката има западна посока, а след това завива на север, като до село Бързия тече в дълбока залесена долина. След селото реката пресича Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево образува пролом. Към село Боровци долината става широка и е заета от обработваеми земи. Влива се в южната част на язовир „Огоста“ на 186 m н.в.
Площта на водосборния басейн на реката е 241 km2, което представлява 7,6% от водосборния басейн на река Огоста.
Списък на притоците на река Бързия: → ляв приток ← десен приток:
- → Кадийска бара
- → Рибна бара
- → Даб фишек
- ← Берберска бара
- ← Садена бара
- ← Ширине
- → Стругарница
- → Раковица
- ← Врещица
- → Берковска река (Камщица)
- → Костенка
- ← Балювска
По течението ѝ са разположени три села: Бързия, Комарево и Боровци.
В горното течение на реката водите ѝ са включени в Каскада „Петрохан“: ВЕЦ „Бързия“ (5600 kW) и „Клисура“ (3400 kW).
Почти по цялото течение на реката (с изключение на най-горното и най-долното), на протежение от 30 km преминава Републикански път II-81 от Държавната пътна мрежа София – Монтана – Лом.
От село Боровци до град Берковица по долината на реката е прокарана и жп линията Бойчиновци – Берковица.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 89.