Петрохански проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петрохан.

Петроханският проход
Петроханското водохранилище

Пѐтрохански проход (Гински проход, Берковски проход, Клисурски проход) е планински проход (седловина) в централната част на Западна Стара планина, между планината Козница на изток и Берковска планина на запад[1]. в Община Берковица, Област Монтана и Община Годеч, Софийска област.

Дължината на прохода е 24,1 km, а надморска височина на седловината — 1409 m.

Проходът свързва долината на река Нишава на юг с долината на река Бързия (десен приток на Огоста) на север. Той започва от северния край на село Гинци на 1130 m н.в., продължава нагоре по долината на река Нишава и след няколко обратни завоя, след 6 km се изкачва на седловината на 1409 m н.в. От там започва дълго 17,2 km спускане по северния склон на Стара планина, надолу по долината на река Бързия и завършва в южния край на село Бързия на 515 m н.в.

През него преминава участък от 24,1 km от второкласен Републикански път II-81 (от km 47,3 до km 71,4) СофияБерковицаМонтанаЛом. Въпреки че проходът се поддържа целогодишно за преминаване на МПС, често през зимния сезон се затваря за преминаване на тежкотоварни автомобили поради обилни снеговалежи.

Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. през него се прокарва шосеен път и на седловината Петър Ангелов от Берковица построява хан. Съчетанието от името на собственика и построения от него хан придобива популярност и проходът започва да се нарича Петров хан (Петрохан)[1]. Днес на седловината има изградени метеорологична станция, ресторант, бензиностанция, мотел и язовир-изравнител на ВЕЦ "петрохан". На северозапад от седловината се отделя камионен път за връх Ком.

Съществуват планове отпреди 1990 година за изграждане на тунел под седловината, който би улеснил пътуването до Северозападна България и би подобрил транспортните връзки с Румъния. Евентуален тунел би съкратил разстоянието от София до Видин със 100 km, а от него до Враца ще бъдат само 30 km. С напредването на проекта за втори мост над река Дунав при Видин проектът за тунел отново става актуален в контекста на Паневропейски коридор № 4. Финансирането му се планира като публично-частно партньорство[2].

Районът на прохода е единственото място в Стара планина, където се среща редкият вид земноводно алпийски тритон.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща "Труд", София, 2012, с. 3400, ISBN 978-954-8104-31-9 (т.9)
  2. Строят тунел под Петрохан, в-к Стандарт, 24.03.2009