АЕЦ „Белене“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

АЕЦ „Белене“ е атомна електрическа централа (АЕЦ) в строеж на 3 км от град Белене и на 11 км от град Свищов.

Замислена е още през 1980-те години, но реализирането ѝ е замразено през 1990 г., а опитите за продължаване на проекта са неуспешни и през 2012 г. проектът е спрян с решение на парламента. През 2013 г. е проведен национален референдум по развитието на ядрената енергетика в България.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ в България с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерският съвет площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ – София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.

Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ – Киев и „Енергопроект“ – София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.

На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. В началото на 2003 г. Министерството на енергетиката предприема стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.

Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия. Тя включва 4 етапа:

  • предпроектно проучване и ОВОС за изграждането на АЕЦ „Белене“
  • вземане на решение за изграждане, провеждане на тръжна процедура и избиране на изпълнител на проекта
  • преговори и сключване на договор с изпълнителя
  • изграждане и въвеждане в експлоатация

Проучени са 8 типа реакторни технологии, налични на световния пазар. Всички изследвания и изводи са представени за открито публично обсъждане в България и Румъния, и са дискутирани с представители на професионални и обществени организации, научни институти и заинтересовани общности в страната и чужбина,

След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.

През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.

На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (EUR) за леководни реактори от трето поколение.

На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получава разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. Подготвителните дейности включват отстраняване на конструкциите, които не могат да бъдат използвани при реализацията на новия проект в АЕЦ Белене. Всички строителни конструкции, от които зависи ядрената безопасност на централата, се проектират отново и ще бъдат изградени съобразно съвременните подходи и технологии.

На 3 септември 2008, в присъствието на правителствени лица, депутати, дипломати и представители на организациите, ангажирани в изпълнението на проекта, премиерът Сергей Станишев дава официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория – 7,5 години при отчитане на специфичните срокове за лицензиране съгласно българското законодателство. Най-продължителните дейности са свързани с проектиране и доставка на оборудването (58 месеца), както и самото строителство и монтаж (51 месеца). Към онзи момент се очаква първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година.

На 28 октомври 2009 RWE официално се оттегля от проекта заради неподписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура на проекта.

Техническият проект, разработен от главния проектант „Атоменергопроект”, е одобрен на 28 януари 2010 г. на Технически съвет на НЕК, вкл. Междинния отчет за обосновка на безопасността и Вероятностния анализ на безопасността. При вземането на решенията са отчетени положителните заключения на независимите български и международни експертни организации. В протокола от заседанието на Техническия съвет е записано условието всички забележки и коментари на НЕК ЕАД, на АЯР и на независимите експерти да бъдат адекватно адресирани и препоръките да бъдат взети предвид при изработването на окончателната редакция на Техническия проект.

На 2 февруари 2010 г. BNP Paribas прекратява участието си в проекта поради изтичане на мандата.

На 19 февруари 2010 г. Българският енергиен холдинг стартира процедура за избор на консултант по проекта АЕЦ „Белене”. Предварителното намерение за откриване на процедурата е публикувано през декември 2009 година. Бъдещият консултант по АЕЦ „Белене” следва да разработи концепция за развитието на проекта и да осъвремени икономическия му модел. В обхвата на работа на консултанта е предвидено, че при положителни резултати от фазата на разработване на концепцията за проекта ще се премине към подготовка и изпълнение на процедура за избор на инвеститори, респективно актуализация на финансовия модел и подкрепа при цялостното преструктуриране на проекта по икономически обоснован начин.

На 18 април 2011 г. е публикувано съобщение на БЕХ ЕАД, че банка HSBC е наета за стратегически и финансов консултант по проекта. Консултантът трябва да разработи концепция за развитието на проекта АЕЦ „Белене” и да актуализира икономическия му модел. В обхвата на работа на консултанта е предвидено разработване на концепция за проекта, подготовка на процедура за избор на инвеститори оказване подкрепа при цялостното преструктуриране на проекта по икономически обоснован начин.

На 11 юли 2011 г. НЕК и Атомстройекспорт подписват Допълнение № 13, с което се удължава срока на действие на Споразумението от 2006 г. до 30 септември 2011 г.

На 16 август изтича срокът, даден от НЕК ЕАД на руската компания ЗАО Атомстройекспорт (ЗАО АСЕ) да оттегли иска си срещу българската електрическа компания.

На 30 септември 2011 г. НЕК и Атомстройекспорт подписват Допълнение № 14, с което се удължава срокът на действие на Споразумението от 2006 г. до 31 март 2012 г. През следващите 6 месеца работните групи от двете страни продължават работата по приключването на пазарното проучване, изясняването на финансовия модел и предложението за структуриране на финансирането на Проекта от страна на HSBC, консултант на Принципала – НЕК ЕАД.[1]

На 5 октомври в АЯР е внесен Доклад за „стрес-тестовете” за АЕЦ Белене. АЯР следва да внесе до 31.12.2011 г. в ЕК окончателен национален доклад за България. Очакванията са ЕК да се произнесе по националните доклади в първата половина на следващата година.

На 6 октомври 2011 г. НЕК внася иск срещу Атомстройекспорт (АСЕ), Русия в арбитражния съд в Париж, като мястото на арбитража е Женева. Предмет на иска са суми, дължими от АСЕ на НЕК по Рамков договор № 77-402/71300 от 28 ноември 2007 г. и Допълненията към него в размер на над € 61 000 000. [2]

На 28 март 2012 г. 41-то Народно събрание потвърждава взетото преди това решение на правителството на ГЕРБ за спирането на проекта. В подкрепа на спирането гласуват партиите ГЕРБ и Синята коалиция, против – БСП и Атака (с един въздържал се), а ДПС не участва в гласуването. [3]

Компроматно писмо (2004)[редактиране | редактиране на кода]

На 4 май 2004 г., след решението на правителството да размрази проекта за централата, е разпространено анонимно писмо, в което се твърди, че се планира канадската държавна фирма AECL да подкупи българското правителство за да бъде избрана за строежа. Според писмото, посредници на министър-председателя Симеон Сакскобургготски са влезли във връзка с висши служители на канадската фирма за да ѝ поискат комисиона. Един от посредниците била сестрата на Симеон – Мария-Луиза, която имала връзки с някои официални лица в Канада от времето, когато е живяла там. Бизнесменът от български произход Игнат Канеф и съпругата му Димитрина – бивш служител на Държавна сигурност, пък, имали намерение да прикрият подкупа за премиера, като купят на нереално високи цени част от имотите му в България. Канеф предлагал да получи парите като сделка за сграда на бъдещо канадско посолство в София. [8]

Информация за писмото се появява за пръв път в канадски вестник, а в България е разпространено няколко дни по-късно, на 4 май 2004 г., когато то е оставено за журналистите в София прес след пресконференция на коалиция „Белене“, която е против строежа на новата централа.

Според правителството писмото не отговаря на истината; писано е в България, а не в Канада и това е доказано от експерти лингвисти; цитираният подкуп – между 40 и 80 млн. долара е нереалистично висок, а Мария-Луиза е живяла в Канада твърде отдавна (преди 30 години) за да има някакви връзки там.[4] В България и Канада започват разследвания, но без резултат. Канадската фирма отрича да ѝ е искан подкуп, а авторът на компромата не е разкрит.

Договор[редактиране | редактиране на кода]

На 19 декември 2008 г. в Министерския съвет е подписан договор за създаване на съвместно дружество за изграждане на АЕЦ „Белене“ между „НЕК“ ЕАД и германската компания RWE Power. RWE е избрана за стратегически партньор по проекта от НЕК измежду кандидатствалите 10 участника, представляващи най-големите енергийни компании в Европа.

Главен изпълнител на проекта е руската компания Атомстройекспорт, с която на 18 януари 2008 г. е подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на централата. Консорциумът Карсиб (Арева / Сименс) е определен за главен чуждестранен подизпълнител. Около 30% от дейностите по проекта са планирани за български подизпълнителски фирми.

2009-2015[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. звеното за противодействие на финансовите и данъчни измами на Софийската градска прокуратура започва производство за престъпления и вреди в особено големи размери, а през март 2015 г. е получено постановление на Прокуратурата, че производството е прекратено заради липса на престъпление.

Решение на Арбитражния съд в Женева (2016)[редактиране | редактиране на кода]

Решението на Арбитражния съд в Женева, което е оповестено през лятото на 2016 г., постановява Република България да изплати изработеното до момента оборудване на изпълнителя „Атомстройекспорт“: около €620 000 000 . Българският министър-председател Бойко Борисов очертава три сценария във връзка със съдбата на оборудването: то да бъде продадено на друга страна, като усилено се говори за Иран; да се приватизира проектът; правителството да продължи изпълнението на проекта, което означава данъкоплатците да поемат разходите.

Подновено разследване за злоупотреби[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юли 2016 г. става ясно, че Прокуратурата е подновила разследването за злоупотреби при проекта за втора АЕЦ. Това съобщава министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на петъчния парламентарен контрол в отговор на питане на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов (ПГ на РБ).

Технология[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на АЕЦ „Белене” включва два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение. Разработен от водещи проектантски и инженерни организации въз основа на натрупаните знания и опит в проектирането, изграждането и експлоатацията на АЕЦ с реактори ВВЕР, проектът А-92 е лицензиран от регулиращите органи в страната-производител и отговаря на съвременните национални изисквания по безопасност, както и на препоръките на МААЕ, изискванията на международната консултативна група INSAG и др.

Проектът за АЕЦ Белене принадлежи към трето поколение на най-често използваните ядрени реактори по света – реактори с вода под налягане. Това е еволюционен проект, който използва най-доброто от натрупания десетилетен опит в проектирането и експлоатацията на леководни реактори и го съчетава с най-съвременни технически решения и уникални нововъведения. В реакторната установка на проекта за АЕЦ „Белене” се използва реактор с вода под налягане с четири циркулационни кръга. Номиналната топлинна мощност е 3010 MW, а нетната полезна мощност – 1011 MW. Процесът на презареждане на горивото трае 14 дена, а плановият годишен ремонт е редуциран и трае между 20 и 50 дена в зависимост от обема на текущите ремонтни дейности.

Проектът за АЕЦ Белене е оптимално съчетание на няколко характеристики – повишена икономическа ефективност на производството, скъсени срокове за изграждане и реализация, конкурентни цени на електроенергията и дълъг проектен ресурс, като при това безопасността и грижата за хората и околната среда остават висш приоритет.

Системите за безопасност са проектирани така, че да устоят на откази, включително по обща причина, и да са в състояние да изпълнят функциите си при загуба на електрозахранване.

За тази цел се реализират следните изисквания[5]:

  • Всяка система за безопасност има няколко канала, като всеки от тях е в състояние изцяло да изпълни възложената му функция за безопасност;
  • Броят на каналите (четири) е така определен, че да може да се удовлетворят съвременните критерии за прилагане на принципа на единичен отказ, а конфигурацията им е реализирана по начин, който осигурява тяхната защита от едновременен отказ по обща причина;
  • Всяка защитна система за безопасност се състои от активна и пасивна част, като всяка една от тях е в състояние да изпълни възложената и функция по безопасност;
  • Управляващите системи за безопасност са проектирани като се изхожда от условието, че отказът в системата предизвиква действия, насочени към осигуряване на безопасността;
  • За предпазване от операторски грешки се използват автоматични системи, които предизвикват защитни действия и блокират управляващите действия на оператора, ако те нарушават изпълнението на функциите за безопасност;
  • Активните системи за безопасност се захранват с електроенергия от независими източници (дизелгенератори), реализирани в съответствие с изискванията към осигуряващите системи за безопасност.

Световният опит при експлоатацията на ядрени централа показва, че най-ефективните съвременни системи за безопасност се основават на максимално намаляване на зависимостта от човешка намеса, като възможността за противодействие на грешките на оператора се залага още в конструкцията на реактора. Основните преимущества на проекта А 92 спрямо съществуващите проекти на АЕЦ с реактори ВВЕР от предходното поколение (У-87) се състоят в това, че основните функции на безопасността се изпълняват независимо една от друга от две различни по принцип на работа системи. Пасивните системи за безопасност практически работят без външно захранване и не изискват намеса на оператора. Активните системи за безопасност са двойно резервирани, което значително намалява вероятността за неоткрити откази. По-конкретно, уникалното ниво на безопасност се постига чрез:

  • осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността;
  • резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система;
  • използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.

Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водиозточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.

При избрания проект за АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леководните реактори от второ поколение. Това позволява с 25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.

За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.

Подизпълнители на оборудването, което трябва да предостави руската „Атомстройекспорт“, са немската „Сименс“ и френската „Арева“.

ОВОС[редактиране | редактиране на кода]

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда се изготвя съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Възложител на проекта е Национална Електрическа Компания ЕАД, а Докладът е изготвен от Parsons E&C Bulgaria.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ „Белене“ е преминал обществени обсъждания в градовете Белене, Плевен, Никопол, Свищов, София и Турну Мъгуреле (Румъния). Докладът е одобрен на заседание на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите от 11.11.2004 г. На това основание е издадено Решение № 18-8/2004 г. на Министерството на околната среда и водите от 22.11.2004 г. за строителство на АЕЦ „Белене“.[6]

Стрес тестове[редактиране | редактиране на кода]

След аварията в ядрената централа Дай-Ичи 1 във Фукушима от 11 март 2011 г. Европейската комисия поиска извършването на преоценка на безопасността на всички ядрени централи в експлоатация в Европейския съюз. Основната цел на тези „стрес-тестове“ е да се извлекат необходимите уроци и, там където е необходимо, да се предприемат мерки, така че да се изключи повторението на такава авария. „Стрес-тестовете” обхващат всички АЕЦ в експлоатация и всички АЕЦ в процес на строителство с одобрен проект. Независимо, че проектът АЕЦ Белене не попада в обхвата на предприетите от Европейската комисия и Групата на европейските ядрени регулатори стрес-тестове, в рамките на лицензионната процедура за одобряване на Техническия проект за АЕЦ Белене със свое писмо №05-00-1 до НЕК ЕАД от 30 май 2011 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране изисква да бъде направен анализ за съответствие на проекта с критериите и методологията на стрес-тестовете.[7]

Становища за и против[редактиране | редактиране на кода]

За[редактиране | редактиране на кода]

  • Политици, застъпващи се за строителството на централата, твърдят, че България е била основен износител на електроенергия, което ѝ дава икономически аванс и политическа сила на Балканите.[8]
  • Най-новите типове реактори дори и при пълна авария сами прекратяват процеса на атомното разпадане, предотвратявайки така изтичане на радиация в околната среда.[9]
  • Най-новите типове електроцентрали издържат на вероятни терористични самолетни атаки – едно от изискванията за най-новата АЕЦ в Олкилуото, Финландия бе да издържа на вероятно разбиване на самолет в сградата и дори без прекъсване на производството [10].
  • Най-бързо растящите икономики в света – на Китай и Индия, строят усилено атомни електроцентрали. Финландия строи атомна централа от ново поколение и планира строеж на още 2 атомни ел. централи в следващите 10 години. Повечето развити държави със застой в строежа на нови мощности като САЩ, Швеция, преосмислят отношението си към атомната електроенергия поради новите тенденция на глобалните енергийни пазари. Страни като Швеция декларират политически, че се отказват от атомните си мощности и закриват стари такива, но модернизират тези с по-малка възраст и повдигат капацитета им. [11]
  • Въглеводородните източници на енергия са към своето изчерпване.[12][13][14]
  • В България има доказано наличие на уран[15] и се предполага, че извличането му би било рентабилно [16]. Производството на уран в България се възобновява и високите му цени гарантират интереса на чуждестранни вложители.[17]

Против[редактиране | редактиране на кода]

Цени на урана за периода 2004 – 2007 г.
  • Има съмнения за икономическата ефективност на проекта. През 2012 британската банка HSBC прави икономическа обосновка, но резултатите от изследването не са направени публично достояние.[18]
  • Не беше дадена и икономическа обосновка, защо тези 2 реактора не се построят в Козлодуй, където има вече изградена инфраструктура. Забавянето на преговорите е основният фактор при оскъпяване на процеса.[19]
  • В началото на 21 век цените на урана, с който се захранват АЕЦ, имат тенденция към нарастване.[20]
  • Атомната енергия е отричана от част от хората и правителствата по света. Германия (82 милиона души) вече се ангажира да затвори всичките си 36 реактора преди 2020 г., Испания, с население 45 милиона, вече произвежда 8% от електрическата енергия от вятър, има морататориум върху изграждането на нови реактори и постепенно изважда от употреба старите. С прекратяването на използването на атомна енергия са се ангажирали още Швеция и Белгия, а Италия е първата страна, която затваря всичките си ядрени реактори веднага след трагедията в Чернобил. В Австрия през 1978, по време на строителството на първата в страната ядрена централа, след обществен натиск, правителството приема забрана на ядрените мощности.
  • България няма работещо собствено производство, въпреки наличието на уранови залежи и сега (2008) разчита изцяло на внос от други страни. [21]
  • Според експерти изграждането на АЕЦ Белене няма как да се осъществи без значителна държавна инвестиция от порядъка на над 20 млрд. лв., което значително би влошило състоянието на държавния фиск.[22]
  • Според изчисления на Българската стопанска камата страната не се нуждае от допълнителни енергийни мощности, поне в средносрочен план.[23]

Позиции на политически партии и политици[редактиране | редактиране на кода]

След смяната на ръководството на БСП през 2016 г., когато за председател е избрана Корнелия Нинова, БСП започва отново да настоява за изграждането на „Белене“. Според Драгомир Стойнев АЕЦ трябва да се построи, за да може България да има в бъдеще енергийна независимост.

ПП „Зелените“ се обявяват срещу изграждането на АЕЦ „Белене“:

Тези данни показват, че нямаме нужда от нови гигантски мощности и икономическият смисъл на един нов блок, независимо дали в Белене или Козлодуй, е повече от съмнителен. Всъщност, смисъл би имало предимно за строителите на централата, за техните контрагенти и за личностите, стоящи на входа и изхода на българо-руските енергийни отношения. Нова голяма базова мощност означава замразяване на конкуренцията на пазара на електроенергия за десетилетия напред, като държавата ще загуби основанието си да търси и стимулира енергийната ефективност и чистата и безопасна енергетика.

— Становище на „Зелените“, цитирано от mediapool.bg, 11 август 2016 г.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Прессъобщение за Допълнение № 14
  2. [1]
  3. Парламентът потвърди отказа от нова ядрена централа, статия в Медиапул от 29 март 2012 г.
  4. [2]
  5. Характеристики на безопасността
  6. Нетехническо резюме на доклада от ОВОС
  7. [3]
  8. Мястото на България в европейския енергиен пазар
  9. [4]
  10. [5]
  11. [| Атомната енергия в Швеция към Април 2007]
  12. „През XXI век производството ще намалява“ – Кенет Дифайс в книгата си „Пикът на Хъбарт – наближаващият недостиг на петрол“
  13. Според актуално проучване на фирмата Ludwig Bolkow Systemtechnik петролните залежи ще стигнат само за още 20 – 30 години
  14. BusinessWeek: Цената на суровината е непредвидима, анализаторите прогнозират изчерпване на запасите
  15. [6]
  16. [7]
  17. Британска компания ще търси уран в България
  18. Докладът на HSBC за АЕЦ „Белене” в пълния си обем не е за публично ползване, според Иван Костов, Фокус, 11 януари 2013
  19. АЕЦ „Белене“ – колкото по-късно, толкова по-скъпо, в-к Сега
  20. Dynamic Prices and Charts for Uranium. // InfoMine. Посетен на 6 юни 2008.
  21. Урановото производство в България
  22. http://ekipbg.com/aec-belene/
  23. http://www.bia-bg.com/uploads/files/events/Energy_balans_BG2025.pdf

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]