Направо към съдържанието

Авария на АЕЦ Фукушима I

Авария на АЕЦ Фукушима I
Изображение от 16 март 2011 г. на четирите повредени енергоблока
Изображение от 16 март 2011 г. на четирите повредени енергоблока
Информация
Дата11 март 2011 (2011-03-11)
Час14:46
МястоОкума, Фукушима, Япония
Координати37°25′12″ с. ш. 141°01′58″ и. д. / 37.42° с. ш. 141.032778° и. д.
Жертви1
Ранени16 ранени от водородни взривове
2 души с вероятни радиационни изгаряния
Обявени смъртни случаи1 смъртен случай от рак вследствие радиационно облъчване
Карта
Авария на АЕЦ Фукушима I в Общомедия
Изглед към енергоблокове 1 и 2 на АЕЦ „Фукушима I“ от 1999 г.
Експерти на МААЕ на оглед при АЕЦ Фукишима през 2013 г.

Аварията в АЕЦ Фукушима I (на японски: 福島第一原子力発電所事故) е радиационна авария от седма най-високата степен по международната скала за ядрените събития, възникнала в АЕЦ Фукушима I в префектура Фукушима, Япония. Това е най-сериозният ядрен инцидент след Чернобилската авария от 26 април 1986 г.[1] Електроцентралата собственост на Токийската електрическа компания (Tokyo Electric Power Company, TEPCO, ТЕПКО), разполага с 6 енергоблока с кипящи реактори.

Аварията е породена от земетресението и последвалото го цунами, ударило Япония на 11 март 2011 г.[2] При засичането на труса, работещите реактори автоматично спират процеса на ядрено делене в ядрата си. Поради спирането на реакторите и други проблеми с електроснабдителната мрежа, електрозахранването към реакторите спира и аварийните дизелгенератори се задействат автоматично. Те задвижват помпите, които циркулират охлаждаща вода през ядрата на реакторите с цел отвеждане навън топлината на ядрен разпад, който продължава дори и след спиране на ядреното делене.[3] Земетресението поражда 14-метрово цунами, което преминава над морската дига на електроцентралата, наводнява зоните около блоковете от 1 до 4 и изкарва от строя аварийните генератори.[4] Последвалата загуба на охлаждане на реакторите води до три случая на разтапяне на активните им зони, три водородни взрива и изпускане на радиоактивно замърсяване в блокове 1, 2 и 3 между 12 и 15 март. Басейнът с отработено ядрено гориво на 4 блок повишава температурата си на 15 март, но не кипи достатъчно дълго, за да оголи горивото.[5]

В дните след аварията, радиацията, изпусната в атмосферата, принуждава правителството на страната да обявява все по-голяма зона за евакуация около електроцентралата, която накрая достига 20-километров радиус.[6] Около 154 000 жители са евакуирани от населените места около централата, поради повишаването на околната йонизираща радиация.[7]

Голямо количество вода, замърсена с радиоактивни изотопи, се изпуска в Тихия океан по време на и след бедствието. Оценено е, че около 18 000 терабекерела радиоактивен цезий-137 са изпуснати в океана по време на аварията, а към 2013 г. около 30 гигабекерела цезий-137 все още се носят из водите.[8] Впоследствие са построени нови стени по брега, които да спрат потока от замърсена вода към океана.[9]

Докато все още съществуват противоречия относно въздействието на бедствието върху здравето, доклад от 2014 г. на Световната здравна организация и Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация[10] споменава, че не се очаква увеличаване на спонтанните аборти, мъртвородените или физическите и психическите разстройства при бебетата, родени след инцидента.[11] Текущите работи по изчистването на замърсяването от засегнатите райони и електроцентралата се очаква да продължат 30 – 40 години по оценка на ръководството на централата.[12][13][14]

Предизвикана е от земетресението и последвалото го цунами в началото на март 2011 г. Японските власти обявяват, че това е авария с локално действие.

На 5 юли 2012 г. медиите съобщават, че в доклад на специалната комисия, представен в парламента, се казва, че Аварията във „Фукушима-1“ не е била природна, а техногенна катастрофа. Атомната централа не е била подготвена нито за силно земетресение, нито за цунами. Комисията обвинява за аварията оператора – компанията ТЕПКО, както и правителствените служби по ядрената дейност. На 12 октомври 2012 г. ТЕПКО признава за пръв път, че не е предприела нужните мерки от страх, че ще така ще започнат съдебни дела или протести срещу ядрените си централи.[15][16][17][18]

Този извод се разминава със заключението от вътрешното разследване на ТЕПКО от края на 2011 г., че главната причина за аварията е била вълната цунами, чиято височина от 14 метра е надхвърлила прогнозите на сеизмолозите.[19][20]

Състояние при земетресението

[редактиране | редактиране на кода]

На 11 март 2011 г. работят блокове 1 – 3, а блокове 5 – 6 са спрени за планов ремонт и презареждане с гориво на 3 януари 2011 г. и на 10 август 2011 г. В блок 4 ядреното гориво е извадено от реактора заради ревизия от 30 ноември 2010 г. и се съхранява в специален охладителен басейн. В реакторите се намират горивни пръти както следва:[21]

  • 1. блок: 400 бр. в реактора и 292 бр. в охладителния басейн с общо тегло 118 тона
  • 2. блок: 548 бр. в реактора и 587 бр. в охладителния басейн с общо тегло 205 тона
  • 3. блок: 548 бр. в реактора и 514 бр. в охладителния басейн с общо тегло 182 тона
  • 4. блок: 0 бр. в реактора и 1331 бр. в охладителния басейн с общо тегло 229 тона
  • 5. блок: 548 бр. в реактора и 946 бр. в охладителния басейн с общо тегло 256 тона
  • 6. блок: 764 бр. в реактора и 876 бр. в охладителния басейн с общо тегло 283 тона
  • общ охладителен басейн: 6375 бр. с общо тегло 1093 тона

При земетресението блокове 1 – 3 се самоизключват аварийно и се включват резервните електрогенератори, които захранват електронната система за управление и водните помпи за охлаждане на горивните пръти. Това е необходимо, тъй като след спиране на верижната реакция, горивните пръти продължават да отделят голямо количество топлина заради естествения радиоактивен разпад.

Електроцентралата е защитена от вълнолом с височина, предвидена да възпре приливна вълна с височина до 5,7 метра, но цунамито, което удря брега около 40 минути по-късно, е с височина около 14 метра. Вълната наводнява централата, поврежда електрогенераторите и електрониката в блоковете и прекъсва външното електрозахранване на централата. Разрушенията от земетресението пречат за бърза външна намеса в засегнатия район.

Хроника на събитията

[редактиране | редактиране на кода]

При земетресението на 11 март 2011 г. в 3-те работещи енергоблока на АЕЦ Фукушима I е задействана системата за аварийно спиране на верижната реакция. Впоследствие има прекъсване на електрозахранването (включително и при резервните дизелови електрогенератори), необходимо за охлаждане на реактора.[22][23][24]

В 0:00 българско време е обявена евакуация на населението в радиус от 10 километра около АЕЦ Фукушима I[25][26] На 14 март 2011 г. подобна зона на евакуация е установена за всички АЕЦ на територията на Япония.

В 8:36 българско време настъпва взрив в първи блок, в резултат на който се разрушава бетонната конструкция на сградата на енергоблока. Причината за взрива е изпускане на водород в резултат от падането на равнището на водата в реактора и прегряване на активната зона.[27] Корпусът на реактора не е пострадал, но щетите по железобетонната конструкция са сериозни. Четирима от служителите на АЕЦ са ранени и превозени в болница.[28]

На 12 март взетите от територията на комплекса проби показват наличие на цезий, което може да говори за разхерметизация на обвивката на част от горивните пръти, но няма точни количествени данни.[23][29]

В 11:20 българско време генералният секретар на японското правителство Юкио Едано потвърждава информация за изтичане на радиация. Мащабите не са уточнени.[30]

В 14:41 българско време секретарят Юкио Едано потвърждава информацията, че при взрива е разрушена външната бетонна стена на реактора, но вътрешния стоманен контур не е повреден. Според него не е имало изхвърляне на радиоактивни вещества. Секретарят заявява, че е решено да се охлажда реактора с морска вода.[31]

Радиационният фон на контролния пункт при АЕЦ след взрива достига до 1015 микросиверта/час, след 4 минути – 860 микросиверта/час, след 3 часа и 22 минути – 70,5 микросиверта/час.[32]

Японското правителство съобщава за актуалното състояние на трети блок в АЕЦ „Фукушима I“ – аварийната охладителна система е извън строя и че горивните пръти в реактора са били частично над равнището на водата и съществува опасност от избухване на водород.[33]

Япония официално уведомява МААЕ, че в 9:20 местно време е започнато изпускане на пара с цел да се намали налягането в реактора. За охлаждане на активната зона на реактора ще бъде използвана морска вода.[34]

В 5:04 българско време избухват 2 последователни взрива на трети блок в резултат на натрупване на водород под покрива на енергоблока. Секретарят на японското правителство съобщава, че реакторът и стоманената му обвивка не са повредени,[35] но японската агенция за ядрена безопасност заявява, че не може да определи дали при взривовете има изхвърляне на радиация. Железобетонната конструкция на сградата на трети енергоблок е сериозно повредена.[36]

В 9:03 българско време системата за охлаждане на реактора във втори енергоблок спира да работи и започва напомпване на морска вода както и при другите два реактора.[37] Експерти не изключват, че поне в един от реакторите е настъпило стопяване на горивните елементи.[38]

Около 6:20 местно време избухва взрив във втори енергоблок на АЕЦ „Фукушима I“.[39] Вероятно е повреден басейнът (резервоар с форма на тор, намиращ се в най-долната част на реактора) предназначен за кондензация на парата, която се изпуска от реактора при аварийни ситуации. Налягането в басейна е спаднало три пъти, което показва, че той е повреден. При взрива радиационният фон на площадката скача до 8217 микросиверта/час, но впоследствие спада до една трета.[40] Причината за взрива е отново натрупване на водород.

Междувременно около 5 часа преди това на 4 енергоблок избухва пожар, който бива загасен за около 2 часа, но при пожара и взривовете има изтичане на радиация[41][42]]. При извънредно телевизионно включване на японския министър-председател Наото Кан населението в радиус от 20 до 30 км около АЕЦ Фукушима бива призовано да не напуска домовете си и да държи вратите и прозорците затворени.[43] Представител на оператора на АЕЦ – най-голямата енергийна компания в Япония ТЕПКО – уведомява, че за охлаждане на реакторите продължава да се напомпва морска вода.[44]

На 16 март 2011 г. секретарят на японското правителство Юкио Едано съобщава, че радиационното ниво в централата е започнало да спада – от 1000 милисиверта на час до 600 – 800. ТЕПКО съобщава, че горивните пръти в 1-ви блок са повредени на 70%, а във 2-ри блок – на 33%. Равнището на водата в басейна с отработено ядрено гориво в 4-ти блок спада рязко поради изкипяване на наличното количество. Това е потвърдено от японската агенция за ядрена безопасност.[45]

В 8:34 местно време над 3-ти блок се издигат облаци бял дим. Причината не е установена.[46]

водна помпа на японската полиция

В 09:48 местно време заради опасността от прегряване и повреда на отработеното ядрено гориво в басейните до реакторите започва операция по обливане на 3 и 4 блок с вода. От вертолети на японските сили за самоотбрана са спуснати около 30 тона вода.[47][48] 30 тона вода са напомпени от специални машини на японската армия, а 40 тона от машини на японската полиция.[48][49][50] Към края на деня се установява, че басейнът с отработено ядрено гориво в 4 блок е отново напълнен с вода.[51] От 19:00 местно време полиция и пожарна се опитват да залеят 3 блок с вода.[52] ТЕПКО започва да прекарва електропровод към втори блок.[53][54]

Водят се ремонтни дейности по възстановяване на електрозахранването. Радиационният фон достига 150 микросиверта/час.[55] На 18 март 2011 г. категорията на аварията е повишена в V степен.[56][57][58]

Пристигат подкрепления от пожарникари от Токио и Осака, които използват специален пожарен автомобил, който може да изпомпва около 30 000 л/мин на височина до 22 метра. Използва се при операция по охлаждане на басейна за отработено гориво в 3 блок.[59][60][61][62][63]

В 11-часова операция са пробити 7-сантиметрови отвори в покривите на 5 и 6 енергоблок за да се избегне взрив на водород. Възобновена е работата на резервните дизелови електрогенератори в 6 блок, и басейните за съхраняване на отработено ядрено гориво в 6 блок са приведени в нормално състояние.[61][64] Работи се по електроснабдяването на останалите блокове.[64]

Възстановено е електрозахранването в 5 и 6 блок и системата за охлаждане заработва. След 16:00 местно време се появява сив дим или пара над 3 блок. Спасителната операция е прекратена.

Карта на радиаоктивното замърсяване в района около АЕЦ „Фукушима I“ (22.03 – 3 април 2011)

Двама работници, прекарващи кабели за електрозахранването в подземията на 3 блок, са приети с изгаряния на кожата в болница, след като са газили в радиоактивна вода.

В трети блок започва охлаждане със сладка вода.

От 8:00 местно време охладителната система в 1 блок работи със сладка вода.

Измерен е много висок радиационен фон в подземията на турбинната зала на 2 блок (1000 милисиверта/час). На следващия ден е измерен и висок радиационен фон в канал с вода извън сградата.

ТЕПКО съобщава за открита пукнатина в кабелна шахта в близост до 2 блок, от която изтича радиоактивна вода в Тихия океан. Съдържанието на радиоактивен йод I131 в морската вода е 7,5 милиона пъти над допустимата норма.[65]

Схема на възможния път на изтичане на радиоактивна вода от централата към океана.
1. Сграда на реактора 2. Турбинна зала 3. Място на впръскване на натриев силикат

На следващия ден, 3 април, ТЕПКО официално потвърждава смъртта на двама служители в неизвестност от деня на земетресението. Телата им са открити в подземията на 4 блок и причината за смъртта им е най-вероятно приливната вълна от цунамито.[66]

ТЕПКО започва да изпуска 10 000 метрични тона високорадиоактивна вода в океана, с цел да се освободи място за складиране на радиоактивна вода, изпомпвана при спасителните дейности.[67][68] Проби от морската вода около централата показват наличие на радиоактивен цезий 1,1 милиона пъти над нормата.[69]

Карта на забранената зона около АЕЦ „Фукушима I“

Състояние на енергоблоковете на АЕЦ „Фукушима I“

Японската агенция за ядрена и индустриална безопасност обяви инцидента „временно“ за инцидент от най-високата 7-а степен по Международната скала за ядрени събития, което поставя инцидента на едно ниво с този в Чернобил през 1986 година. Агенцията е изчислила, че количеството радиация, изтекло в околната среда надвишава най-малко 15 пъти нормата, необходима за поставянето на събитието в седма степен. Въпреки това, това е едва 10% от количеството, освободено при инцидента в Чернобил.[103]

ТЕПКО обявява „пътна карта“ за преодоляване на аварията, в която се предвижда срок до половин година за овладяване на изтичането на радиация.[104] Към средата на април темата за аварията на АЕЦ „Фукушима I“ започва да изчезва от световните средства за масова информация.

Въпреки предупрежденията на правителството хора започват да се завръщат в забранената 20-километрова зона около централата. Японското правителство приема със закон постоянна забрана за достъп до зоната, считано от 22 април 2011 година.[105]

Със заповед на японското правителство до края на май трябва да се евакуира населението на селищата Иитате, Кацурао, Намие, както и на части от Минамисома.[106]

  1. ↑ "Analysis: A month on, Japan nuclear crisis still scarring" Архив на оригинала от 2011-04-14 в Archive-It. International Business Times (Australia). 9 април 2011
  2. ↑ Lipscy, Phillip и др. The Fukushima Disaster and Japan's Nuclear Plant Vulnerability in Comparative Perspective // Environmental Science & Technology 47 (12). 2013. DOI:10.1021/es4004813. с. 6082 – 6088. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2013. Посетен на 1 октомври 2019.
  3. ↑ Warnings: Finding Cassandras to stop catastrophe. Harper Collins, 2017. с. 84.
  4. ↑ Fackler, Martin. Report Finds Japan Underestimated Tsunami Danger // The New York Times, 1 юни 2011. Посетен на 18 август 2019.
  5. ↑ Wayback Machine // 26 февруари 2017. Архивиран от оригинала на 26 февруари 2017. Посетен на 1 октомври 2019.
  6. ↑ Life in Limbo for Japanese Near Damaged Nuclear Plant // The New York Times, 1 май 2011. Посетен на 18 август 2019.
  7. ↑ Reconstruction Agency // Архивиран от оригинала на 15 май 2016. Посетен на 2 юни 2016.
  8. ↑ With a Plant's Tainted Water Still Flowing, No End to Environmental Fears // The New York Times, 24 октомври 2013. Посетен на 18 август 2019.
  9. ↑ Fackler, Martin. Japan's $320 Million Gamble at Fukushima: an Underground Ice Wall // The New York Times, 29 август 2016. Посетен на 18 август 2019.
  10. ↑ Increase in Cancer Unlikely following Fukushima Exposure – says UN Report
  11. ↑ Fukushima disaster predicted to raise cancer rates slightly
  12. ↑ Justin Mccurry. Fukushima operator may have to dump contaminated water into Pacific // The Guardian, 10 март 2014. Посетен на 10 март 2014.
  13. ↑ Japan acknowledges first radiation death from nuclear plant hit by tsunami // 6 септември 2018. Посетен на 30 април 2019.
  14. ↑ No, The Cancer Death Was Probably Not From Fukushima // Архивиран от оригинала на 16 април 2019. Посетен на 30 април 2019.
  15. ↑ Fackler, Martin. Japan Power Company Admits Failings on Plant Precautions // The New York Times, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  16. ↑ Sheldrick, Aaron. Fukushima operator must learn from mistakes, new adviser says // Reuters. 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  17. ↑ Yamaguchi, Mari. Japan utility agrees nuclear crisis was avoidable // Boston.com, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  18. ↑ Japanese nuclear plant operator admits playing down risk // CNN Wire Staff. CNN, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  19. ↑ Аварията в АЕЦ ”Фукушима” е станала заради човешки грешки
  20. ↑ Човешкият фактор е причината за аварията в АЕЦ „Фукушима“
  21. ↑ Technische Daten Fukushima Nr. 1 im Normalbetrieb (pdf) // GRS. Архивиран от оригинала на 10 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  22. ↑ Япония – ситуация берётся под контроль // AtomInfo.ru. Архивиран от оригинала на 25 януари 2012. Посетен на 12 март 2011.
  23. 1 2 Япония – сводка, 12 март 2011, 13:00 МСК // AtomInfo.ru. Архивиран от оригинала на 25 януари 2012. Посетен на 12 март 2011.
  24. ↑ Четвёрка! // AtomInfo.ru. Архивиран от оригинала на 25 януари 2012. Посетен на 12 март 2011.
  25. ↑ ((ru)) Власти Японии эвакуируют население в радиусе 10 км от соседней АЭС
  26. ↑ ((ru)) Власти Японии объявляют эвакуацию в радиусе 10 км от АЭС Фукусима-1
  27. ↑ Hydrogen may have caused Japan atom blast-industry, архив на оригинала от 3 април 2011, https://web.archive.org/web/20110403010400/http://www.reuters.com/article/2011/03/12/japan-quake-nuclear-industry-idUSLDE72B05X20110312, посетен на 4 април 2011
  28. ↑ ((ru)) Уровень радиации не повышен после взрыва на АЭС „Фукусима-1“ в Японии
  29. ↑ ((en)) URGENT: Concerns of core partially melting at Fukushima nuke plant
  30. ↑ Генсек японского правительства подтвердил утечку радиации на АЭС
  31. ↑ Japan to fill leaking nuke reactor with sea water (англ.), архив на оригинала от 14 април 2011, https://web.archive.org/web/20110414180719/http://www.reuters.com/article/2011/03/12/us-japan-quake-reactor-idUSTRE72B1LW20110312, посетен на 4 април 2011
  32. ↑ Media updates on nuclear power stations in Japan // American Nuclear Society. Посетен на 12 март 2011. (на английски)
  33. ↑ Третий блок // AtomInfo.ru. Архивиран от оригинала на 17 март 2011. Посетен на 13 март 2011.
  34. ↑ Japan Earthquake Update (13 March 2011 13:55 CET) // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 12 март 2011. (на английски)
  35. ↑ На третьому реакторі АЕС Фукусіма стався вибух
  36. ↑ Вибухи 14 березня // Архивиран от оригинала на 17 март 2011. Посетен на 4 април 2011.
  37. ↑ ru.euronews.net // Архивиран от оригинала на 19 март 2011. Посетен на 4 април 2011.
  38. ↑ www.unian.net
  39. ↑ Japanese Earthquake Update (15 March 06:15 CET) // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 15 март 2011. (на английски)
  40. ↑ Dramatic escalation in Japan // UPDATE 5: 8.36am GMT More on torus, Containment shows „no change“. World Nuclear News. Посетен на 13 март 2011.
  41. ↑ Japanese Earthquake Update (15 March 07:35 UTC) // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 15 март 2011. (на английски)
  42. ↑ Japanese Earthquake Update (15 March 14:10 UTC) // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 15 март 2011. (на английски)
  43. ↑ www.unian.net
  44. ↑ ru.euronews.net // Архивиран от оригинала на 19 март 2011. Посетен на 4 април 2011.
  45. ↑ „На первом реакторе АЭС „Фукусима-1“ топливные стержни разрушены на 70 процентов“ Архив на оригинала от 2011-03-19 в Wayback Machine.. „Вести. Ru“, 16 марта 2011, 3:36 мск
  46. ↑ www.world-nuclear-news.org
  47. ↑ www.yomiuri.co.jp, архив на оригинала от 18 март 2011, https://web.archive.org/web/20110318181106/http://www.yomiuri.co.jp/feature/20110316-866921/news/20110317-OYT1T00422.htm, посетен на 18 март 2011
  48. 1 2 ru.euronews.net // Архивиран от оригинала на 22 август 2011. Посетен на 4 април 2011.
  49. ↑ www.itar-tass.com, архив на оригинала от 21 март 2011, https://web.archive.org/web/20110321193010/http://www.itar-tass.com/level2.html?NewsID=16055261&PageNum=0, посетен на 21 март 2011
  50. ↑ ru.euronews.net // Архивиран от оригинала на 18 август 2011. Посетен на 4 април 2011.
  51. ↑ www.yomiuri.co.jp, архив на оригинала от 18 март 2011, https://web.archive.org/web/20110318185739/http://www.yomiuri.co.jp/science/news/20110317-OYT1T00480.htm, посетен на 18 март 2011
  52. ↑ search.japantimes.co.jp // Архивиран от оригинала на 8 септември 2011. Посетен на 27 май 2012.
  53. ↑ www.yomiuri.co.jp, архив на оригинала от 18 март 2011, https://web.archive.org/web/20110318181146/http://www.yomiuri.co.jp/feature/20110316-866921/news/20110317-OYT1T00487.htm, посетен на 18 март 2011
  54. ↑ www.iaea.org
  55. ↑ www3.nhk.or.jp, архив на оригинала от 25 март 2011, https://web.archive.org/web/20110325014523/http://www3.nhk.or.jp/daily/english/18_25.html, посетен на 25 март 2011
  56. ↑ www.nisa.meti.go.jp, архив на оригинала от 9 април 2011, https://web.archive.org/web/20110409072822/http://www.nisa.meti.go.jp/english/files/en20110319-1.pdf, посетен на 4 април 2011
  57. ↑ ru.euronews.net // Архивиран от оригинала на 30 август 2011. Посетен на 4 април 2011.
  58. ↑ Ситуацията около АЕЦ Фукушима 1 остава критична
  59. ↑ search.japantimes.co.jp
  60. ↑ actualite.lachainemeteo.com
  61. 1 2 www.world-nuclear-news.org
  62. ↑ www.jaif.or.jp, архив на оригинала от 23 юли 2012, https://www.webcitation.org/69Mcw3uTU?url=http://www.jaif.or.jp/english/news_images/pdf/ENGNEWS01_1300544332P.pdf, посетен на 4 април 2011
  63. ↑ 放水支援で大阪市消防局 Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.. Sankei newspaper. 19 март 2011
  64. 1 2 www.iaea.org
  65. ↑ Дневник.бг: „Изтичащата в Тихия океан вода от АЕЦ „Фукушима I“ е с радиация 7.5 млн. пъти над нормата“
  66. ↑ Absorbent used to soak up radioactive water, 2 found dead at nuke plant // English.kyodonews.jp. Архивиран от оригинала на 4 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  67. ↑ Takahara, Kanako, "Tepco dumps toxic water into sea", Japan Times, 5 април 2011, p. 1.
  68. ↑ [NHK, „Discharge of radioactive water into sea continues“, 5 април 2011.
  69. ↑ Hall, Kenji and Makinen, Julie, "Japan nuclear plant operator reports some success on leak, Los Angeles Times (US). 5 април 2011, Посетен на 11 април 2011.
  70. ↑ IAEA Briefing on Fukushima Nuclear Accident (7 April 2011, 18:00 UTC) // Посетен на 9 април 2011.
  71. 1 2 3 4 5 Status of Fukushima Daiichi Nuclear Power Station // Посетен на 8 април 2011.
  72. 1 2 3 4 IAEA Briefing on Fukushima Nuclear Accident (7 April 2011, 18:00 UTC) // Посетен на 8 април 2011.
  73. 1 2 3 Plant Status of Fukushima Daiichi Nuclear Power Station (as of 10:30 AM Mar 26th), TEPCO Press Release. 26 март 2011, Посетен на 11 април 2011.
  74. ↑ Makinen, Julie. Japan steps up nuclear plant precautions; Kan apologizes // L.A. Times. 25 март 2011.
  75. 1 2 3 „FAQ 21“, L'Institut de radioprotection et de sûreté nucléaire (IRSN, the French Radioprotection and Nuclear Safety Institute); Посетен на 11 април 2011.
  76. 1 2 3 Seismic Damage Information (the 75th Release) (As of 16:00 April 5th, 2011) // Ministry of Economy, Trade and Industry, 5 април 2011. Архивиран от оригинала на 23 май 2011. Посетен на 8 април 2011.
  77. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 19:00 JST on 16 March // JAIF, 16 март 2011. Архивиран от оригинала на 13 май 2011. Посетен на 16 март 2011.
  78. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 09:00 JST on 17 March // JAIF, 17 март 2011. Архивиран от оригинала на 12 април 2011. Посетен на 17 март 2011.
  79. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 16:00 JST on 17 March // JAIF, 17 март 2011. Архивиран от оригинала на 12 април 2011. Посетен на 17 март 2011.
  80. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 22:00 JST on 17 March // JAIF, 17 март 2011. Архивиран от оригинала на 13 май 2011. Посетен на 17 март 2011.
  81. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 18 March // JAIF, 18 март 2011. Посетен на 18 март 2011.[неработеща препратка]
  82. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 22:00 JST on 18 March // JAIF, 18 март 2011. Архивиран от оригинала на 22 март 2011. Посетен на 18 март 2011.
  83. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 19 March // JAIF, 19 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 19 март 2011.
  84. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 20 March // JAIF, 20 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 20 март 2011.
  85. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 22:00 JST on 21 March // JAIF, 21 март 2011. Архивиран от оригинала на 21 март 2011. Посетен на 21 март 2011.
  86. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 22 March // JAIF, 22 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 22 март 2011.
  87. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 23 March // JAIF, 23 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 23 март 2011.
  88. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 16:00 JST on 25 March // JAIF, 25 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 25 март 2011.
  89. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 25 March // JAIF, 25 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 25 март 2011.
  90. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 26 March // JAIF, 26 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 26 март 2011.
  91. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 27 March // JAIF, 27 март 2011. Архивиран от оригинала на 13 май 2011. Посетен на 27 март 2011.
  92. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 28 March // JAIF, 28 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 28 март 2011.
  93. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 29 March // JAIF, 29 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 29 март 2011.
  94. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 30 March // JAIF, 30 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 30 март 2011.
  95. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 31 March // JAIF, 31 март 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 31 март 2011.
  96. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 1 April // JAIF, 1 април 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 1 април 2011.
  97. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 18:00 JST on 2 April // JAIF, 2 април 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 2 април 2011.
  98. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 18:00 JST on 3 April // JAIF, 3 април 2011. Архивиран от оригинала на 9 април 2011. Посетен на 3 април 2011.
  99. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 4 April // JAIF, 4 април 2011. Посетен на 4 април 2011.[неработеща препратка]
  100. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 5 April // JAIF, 5 април 2011. Посетен на 5 април 2011.
  101. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 7 April // JAIF, 7 април 2011. Архивиран от оригинала на 13 май 2011. Посетен на 7 април 2011.
  102. ↑ Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 8 April // JAIF, 8 април 2011. Архивиран от оригинала на 13 май 2011. Посетен на 8 април 2011.
  103. ↑ CNN: „Japan nuclear agency raises threat level“ // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 12 април 2011.
  104. ↑ Roadmap towards Restoration from the Accident at Fukushima Daiichi Nuclear Power Station (pdf) // Tepco, 17 април 2011. Архивиран от оригинала на 17 април 2011. (на английски)
  105. ↑ AKW Fukushima: Japan will Sperrzone komplett abriegel // Spiegel Online, 20 април 2011. Архивиран от оригинала на 23 април 2011. Посетен на 23 април 2011.
  106. ↑ Evacuation zone widened beyond 20 km from Fukushima nuclear plant // Kyodo News, 22 април 2011. Архивиран от оригинала на 22 април 2011. Посетен на 22 април 2011. (на английски)