Авария на АЕЦ Фукушима I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Авария на АЕЦ Фукушима I
Fukushima I by Digital Globe.jpg
Изображение от 16 март 2011 г. на четирите повредени енергоблока.
Информация
Дата 11 март 2011 (2011-03-11)
Час 14:46
Местоположение Окума, Фукушима, Япония
Координати 37°25′12″ с. ш. 141°01′58″ и. д. / 37.42° с. ш. 141.032778° и. д.
Ранени 16 ранени от водородни взривове
2 души с вероятни радиационни изгаряния
Обявени смъртни случаи 1 смъртен случай от рак вследствие радиационно облъчване
Авария на АЕЦ Фукушима I в Общомедия
Изглед към енергоблокове 1 и 2 на АЕЦ „Фукушима I“ от 1999 г.
Експерти на МААЕ на оглед при АЕЦ Фукишима през 2013 г.

Аварията в АЕЦ Фукушима I (на японски: 福島第一原子力発電所事故) е радиационна авария от седма, най-високата степен по международната скала за ядрените събития, възникнала в АЕЦ Фукушима I в префектура Фукушима, Япония. Това е най-сериозният ядрен инцидент след Чернобилската авария от 26 април 1986 г.[1] Електроцентралата, собственост на Токийската електрическа компания (Tokyo Electric Power Company, TEPCO, ТЕПКО), разполага с 6 енергоблока с кипящи реактори.

Аварията е породена от земетресението и последвалото го цунами, ударило Япония на 11 март 2011 г.[2] При засичането на труса, работещите реактори автоматично спират процеса на ядрено делене в ядрата си. Поради спирането на реакторите и други проблеми с електроснабдителната мрежа, електрозахранването към реакторите спира и аварийните дизелгенератори се задействат автоматично. Те задвижват помпите, които циркулират охлаждаща вода през ядрата на реакторите с цел отвеждане навън топлината на ядрен разпад, който продължава дори и след спиране на ядреното делене..[3] Земетресението поражда 14-метрово цунами, което преминава над морската дига на електроцентралата, наводнява зоните около блоковете от 1 до 4 и изкарва от строя аварийните генератори.[4] Последвалата загуба на охлаждане на реакторите води до три случая на разтапяне на активните им зони, три водородни взрива и изпускане на радиоактивно замърсяване в блокове 1, 2 и 3 между 12 и 15 март. Басейнът с отработено ядрено гориво на 4 блок повишава температурата си на 15 март, но не кипи достатъчно дълго, за да оголи горивото.[5]

В дните след аварията, радиацията, изпусната в атмосферата, принуждава правителството на страната да обявява все по-голяма зона за евакуация около електроцентралата, която накрая достига 20-километров радиус.[6] Около 154 000 жители са евакуирани от населените места около централата, поради повишаването на околната йонизираща радиация.[7]

Голямо количество вода, замърсена с радиоактивни изотопи, се изпуска в Тихия океан по време на и след бедствието. Оценено е, че около 18 000 терабекерела радиоактивен цезий-137 са изпуснати в океана по време на аварията, а към 2013 г. около 30 гигабекерела цезий-137 все още се носят из водите.[8] Впоследствие са построени нови стени по брега, които да спрат потока от замърсена вода към океана.[9]

Докато все още съществуват противоречия относно въздействието на бедствието върху здравето, доклад от 2014 г. на Световната здравна организация и Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация[10] споменава, че не се очаква увеличаване на спонтанните аборти, мъртвородените или физическите и психическите разстройства при бебетата, родени след инцидента.[11] Текущите работи по изчистването на замърсяването от засегнатите райони и електроцентралата се очаква да продължат 30 – 40 години по оценка на ръководството на централата.[12][13][14]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Предизвикана е от земетресението и последвалото го цунами в началото на март 2011 г. Японските власти обявяват, че това е авария с локално действие.

На 5 юли 2012 г. медиите съобщават, че в доклад на специалната комисия, представен в парламента, се казва, че „Аварията във „Фукушима-1“ не е била природна, а техногенна катастрофа. Атомната централа не е била подготвена нито за силно земетресение, нито за цунами.“ Комисията обвинява за аварията оператора – компанията ТЕПКО, както и правителствените служби по ядрената дейност. На 12 октомври 2012 г. ТЕПКО признава за пръв път, че не е предприела нужните мерки от страх, че ще така ще започнат съдебни дела или протести срещу ядрените си централи.[15][16][17][18]

Този извод се разминава със заключението от вътрешното разследване на ТЕПКО от края на 2011 г., че главната причина за аварията е била вълната цунами, чиято височина от 14 метра е надхвърлила прогнозите на сеизмолозите.[19][20]

Състояние при земетресението[редактиране | редактиране на кода]

На 11 март 2011 г. работят блокове 1 – 3, а блокове 5 – 6 са спрени за планов ремонт и презареждане с гориво на 3 януари 2011 г. и на 10 август 2011 г. В блок 4 ядреното гориво е извадено от реактора заради ревизия от 30 ноември 2010 г. и се съхранява в специален охладителен басейн. В реакторите се намират горивни пръти както следва[21]:

  • 1 блок: 400 бр. в реактора и 292 бр. в охладителния басейн с общо тегло 118 тона
  • 2 блок: 548 бр. в реактора и 587 бр. в охладителния басейн с общо тегло 205 тона
  • 3 блок: 548 бр. в реактора и 514 бр. в охладителния басейн с общо тегло 182 тона
  • 4 блок: 0 бр. в реактора и 1331 бр. в охладителния басейн с общо тегло 229 тона
  • 5 блок: 548 бр. в реактора и 946 бр. в охладителния басейн с общо тегло 256 тона
  • 6 блок: 764 бр. в реактора и 876 бр. в охладителния басейн с общо тегло 283 тона
  • общ охладителен басейн: 6375 бр. с общо тегло 1093 тона

При земетресението блокове 1 – 3 се самоизключват аварийно и се включват резервните електрогенератори, които захранват електронната система за управление и водните помпи за охлаждане на горивните пръти. Това е необходимо, тъй като след спиране на верижната реакция, горивните пръти продължават да отделят голямо количество топлина заради естествения радиоактивен разпад.

Електроцентралата е защитена от вълнолом с височина, предвидена да възпре приливна вълна с височина до 5,7 метра, но цунамито, което удря брега около 40 минути по-късно, е с височина около 14 метра. Вълната наводнява централата, поврежда електрогенераторите и електрониката в блоковете и прекъсва външното електрозахранване на централата. Разрушенията от земетресението пречат за бърза външна намеса в засегнатия район.

Хроника на събитията[редактиране | редактиране на кода]

11 март[редактиране | редактиране на кода]

При земетресението на 11 март 2011 г. в 3-те работещи енергоблока на АЕЦ Фукушима I е задействана системата за аварийно спиране на верижната реакция. Впоследствие има прекъсване на електрозахранването (включително и при резервните дизелови електрогенератори), необходимо за охлаждане на реактора[22][23][24].

12 март[редактиране | редактиране на кода]

В 0:00 българско време е обявена евакуация на населението в радиус от 10 километра около АЕЦ Фукушима I [25][26] На 14 март 2011 г. подобна зона на евакуация е установена за всички АЕЦ на територията на Япония.

В 8:36 българско време избухва взрив в 1 блок, в резултат на който се разрушава бетонната конструкция на сградата на енергоблока. Причината за взрива е изпускане на водород в резултат от падането на равнището на водата в реактора и прегряване на активната зона[27]. Корпусът на реактора не е пострадал, но щетите по железобетонната конструкция са сериозни. Четирима от служителите на АЕЦ са ранени и превозени в болница[28].

На 12 март взетите от територията на комплекса проби показват наличие на цезий, което може да говори за разхерметизация на обвивката на част от горивните пръти, но няма точни количествени данни[29][23].

В 11:20 българско време генералният секретар на японското правителство Юкио Едано потвърждава информация за изтичане на радиация. Мащабите не са уточнени[30].

В 14:41 българско време секретарят Юкио Едано потвърждава информацията, че при взрива е разрушена външната бетонна стена на реактора, но вътрешния стоманен контур не е повреден. Според него не е имало изхвърляне на радиоактивни вещества. Секретарят заявява, че е решено да се охлажда реактора с морска вода.[31].

Радиационният фон на контролния пункт при АЕЦ след взрива достига до 1015 микросиверта/час, след 4 минути – 860 микросиверта/час, след 3 часа и 22 минути – 70,5 микросиверта/час[32].

13 март[редактиране | редактиране на кода]

Японското правителство съобщава за актуалното състояние на трети блок в АЕЦ „Фукушима I“ – аварийната охладителна система е извън строя и че горивните пръти в реактора са били частично над равнището на водата и съществува опасност от избухване на водород[33].

Япония официално уведомява МААЕ, че в 9:20 местно време е започнато изпускане на пара с цел да се намали налягането в реактора. За охлаждане на активната зона на реактора ще бъде използвана морска вода[34].

14 март[редактиране | редактиране на кода]

В 5:04 българско време избухват 2 последователни взрива на трети блок в резултат на натрупване на водород под покрива на енергоблока. Секретарят на японското правителство съобщава, че реакторът и стоманената му обвивка не са повредени[35], но японската агенция за ядрена безопасност заявява, че не може да определи дали при взривовете има изхвърляне на радиация. Железобетонната конструкция на сградата на трети енергоблок е сериозно повредена.[36]

В 9:03 българско време системата за охлаждане на реактора във втори енергоблок спира да работи и започва напомпване на морска вода както и при другите два реактора.[37] Експерти не изключват, че поне в един от реакторите е настъпило стопяване на горивните елементи[38].

15 март[редактиране | редактиране на кода]

Около 6:20 местно време избухва взрив във втори енергоблок на АЕЦ „Фукушима I“[39]. Вероятно е повреден басейнът (резервоар с форма на тор, намиращ се в най-долната част на реактора) предназначен за кондензация на парата, която се изпуска от реактора при аварийни ситуации. Налягането в басейна е спаднало три пъти, което показва, че той е повреден. При взрива радиационният фон на площадката скача до 8217 микросиверта/час, но впоследствие спада до една трета[40]. Причината за взрива е отново натрупване на водород.

Междувременно около 5 часа преди това на 4 енергоблок избухва пожар, който бива загасен за около 2 часа, но при пожара и взривовете има изтичане на радиация[41][42]]. При извънредно телевизионно включване на японския министър-председател Наото Кан населението в радиус от 20 до 30 км около АЕЦ Фукушима бива призовано да не напуска домовете си и да държи вратите и прозорците затворени.[43] Представител на оператора на АЕЦ – най-голямата енергийна компания в Япония ТЕПКО – уведомява, че за охлаждане на реакторите продължава да се напомпва морска вода.[44]

16 март[редактиране | редактиране на кода]

На 16 март 2011 г. секретарят на японското правителство Юкио Едано съобщава, че радиационното ниво в централата е започнало да спада – от 1000 милисиверта на час до 600 – 800. ТЕПКО съобщава, че горивните пръти в 1 блок са повредени на 70%, а във 2 блок – на 33%. Равнището на водата в басейна с отработено ядрено гориво в 4 блок спада рязко поради изкипяване на наличното количество. Това е потвърдено от японската агенция за ядрена безопасност[45].

В 8:34 местно време над 3 блок се издигат облаци бял дим. Причината не е установена [46].

17 март[редактиране | редактиране на кода]

водна помпа на японската полиция

В 09:48 местно време заради опасността от прегряване и повреда на отработеното ядрено гориво в басейните до реакторите започва операция по обливане на 3 и 4 блок с вода. От въртолети на японските сили за самоотбрана са хвърлени около 30 тона вода[47][48]. 30 тона вода са изстреляни от специални машини на японската армия, а 40 тона от машини на японската полиция[49][50][51]. Към края на деня се установява, че басейнът с отработено ядрено гориво в 4 блок е отново напълнен с вода.[52] От 19:00 местно време полиция и пожарна се опитват да залеят 3 блок с вода.[53] ТЕПКО започва да прекарва електропровод към втори блок.[54][55].

18 март[редактиране | редактиране на кода]

Водят се ремонтни дейности по възстановяване на електрозахранването. Радиационният фон достига 150 микросиверта/час.[56] На 18 март 2011 г. категорията на аварията е повишена в V-та степен.[57][58] [59]

19 март[редактиране | редактиране на кода]

Пристигат подкрепления от пожарникари от Токио и Осака, които използват специален пожарен автомобил, който може да пръска около 30 000 л/мин на височина до 22 метра. Използва се при операция по охлаждане на басейна за отработено гориво в 3 блок.[60][61][62][63][64]

В 11-часова операция са пробити 7-сантиметрови отвори в покривите на 5 и 6 енергоблок за да се избегне взрив на водород. Възобновена е работата на резервните дизелови електрогенератори в 6 блок, и басейните за съхраняване на отработено ядрено гориво в 6 блок са приведени в нормално състояние.[65][66] Работи се по електроснабдяването на останалите блокове.[67]

21 март[редактиране | редактиране на кода]

Възстановено е електрозахранването в 5 и 6 блок и системата за охлаждане работи. След 16:00 местно време се появява сив дим или пара над 3 блок. Спасителната операция е прекратена.

Карта на радиаоктивното замърсяване в района около АЕЦ „Фукушима I“ (22.03 – 3 април 2011)

24 март[редактиране | редактиране на кода]

Двама работници, прекарващи кабели за електрозахранването в подземията на 3 блок, са приети с изгаряния на кожата в болница, след като са газили в радиоактивна вода.

25 март[редактиране | редактиране на кода]

В трети блок започва охлаждане със сладка вода.

26 март[редактиране | редактиране на кода]

От 8:00 местно време охладителната система в 1 блок работи със сладка вода.

Измерен е много висок радиационен фон в подземията на турбинната зала на 2 блок (1000 милисиверта/час). На следващия ден е измерен и висок радиационен фон в канал с вода извън сградата.

2 април[редактиране | редактиране на кода]

ТЕПКО съобщава за открита пукнатина в кабелна шахта в близост до 2 блок, от която изтича радиоактивна вода в Тихия океан. Съдържанието на радиоактивен йод I131 в морската вода е 7,5 милиона пъти над допустимата норма.[68]

Схема на възможния път на изтичане на радиоактивна вода от централата към океана.
1. Сграда на реактора 2. Турбинна зала 3. Място на впръскване на натриев силикат

На следващия ден, 3 април, ТЕПКО официално потвърждава смъртта на двама служители в неизвестност от деня на земетресението. Телата им са открити в подземията на 4 блок и причината за смъртта им е най-вероятно приливната вълна от цунамито.[69]

4 април[редактиране | редактиране на кода]

ТЕПКО започва да изпуска 10,000 метрични тона високорадиоактивна вода в океана, с цел да се освободи място за складиране на радиоактивна вода, изпомпвана при спасителните дейности.[70][71] Проби от морската вода около централата показват наличие на радиоактивен цезий 1,1 милиона пъти над нормата.[72]

Карта на забранената зона около АЕЦ „Фукушима I“

8 април[редактиране | редактиране на кода]

Състояние на енергоблоковете на АЕЦ „Фукушима I“

12 април[редактиране | редактиране на кода]

Японската агенция за ядрена и индустриална безопасност обяви инцидента „временно“ за инцидент от най-високата 7-ма степен по Международната скала за ядрени събития, което поставя инцидента на едно ниво с този в Чернобил през 1986 година. Агенцията е изчислила, че количеството радиация, изтекло в околната среда надвишава най-малко 15 пъти нормата, необходима за поставянето на събитието в седма степен. Въпреки това, това е едва 10% от количеството, освободено при инцидента в Чернобил. [106]

17 април[редактиране | редактиране на кода]

ТЕПКО обявява „пътна карта“ за преодоляване на аварията, в която се предвижда срок до половин година за овладяване на изтичането на радиация.[107] Към средата на април темата за аварията на АЕЦ „Фукушима I“ започва да изчезва от световните средства за масова информация.

20 април[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки предупрежденията на правителството хора започват да се завръщат в забранената 20-километрова зона около централата. Японското правителство приема със закон постоянна забрана за достъп до зоната, считано от 22 април 2011 година.[108]

22 април[редактиране | редактиране на кода]

Със заповед на японското правителство до края на май трябва да се евакуира населението на селищата Иитате, Кацурао, Намие, както и на части от Минамисома.[109]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Analysis: A month on, Japan nuclear crisis still scarring". International Business Times (Australia). 9 април 2011
  2. Lipscy, Phillip и др. The Fukushima Disaster and Japan's Nuclear Plant Vulnerability in Comparative Perspective. // Environmental Science & Technology 47 (12). 2013. DOI:10.1021/es4004813. с. 6082 – 6088.
  3. Warnings: Finding Cassandras to stop catastrophe. Harper Collins, 2017. с. 84.
  4. Fackler, Martin. Report Finds Japan Underestimated Tsunami Danger. // The New York Times, 1 юни 2011.
  5. Wayback Machine. // 26 февруари 2017. Архивиран от оригинала на 26 февруари 2017.
  6. Life in Limbo for Japanese Near Damaged Nuclear Plant. // The New York Times, 1 май 2011.
  7. Reconstruction Agency. // Посетен на 2 юни 2016.
  8. With a Plant's Tainted Water Still Flowing, No End to Environmental Fears. // The New York Times, 24 октомври 2013.
  9. Fackler, Martin. Japan's $320 Million Gamble at Fukushima: an Underground Ice Wall. // The New York Times, 29 август 2016.
  10. Increase in Cancer Unlikely following Fukushima Exposure – says UN Report. //
  11. Fukushima disaster predicted to raise cancer rates slightly. //
  12. Justin Mccurry. Fukushima operator may have to dump contaminated water into Pacific. // The Guardian, 10 март 2014. Посетен на 10 март 2014.
  13. Japan acknowledges first radiation death from nuclear plant hit by tsunami. // 6 септември 2018. Посетен на 30 април 2019.
  14. No, The Cancer Death Was Probably Not From Fukushima. // Архивиран от оригинала на 16 април 2019. Посетен на 30 април 2019.
  15. Fackler, Martin. Japan Power Company Admits Failings on Plant Precautions. // The New York Times, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  16. Sheldrick, Aaron. Fukushima operator must learn from mistakes, new adviser says. // Reuters. 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  17. Yamaguchi, Mari. Japan utility agrees nuclear crisis was avoidable. // Boston.com, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  18. Japanese nuclear plant operator admits playing down risk. // CNN Wire Staff. CNN, 12 октомври 2012. Посетен на 13 октомври 2012.
  19. Аварията в АЕЦ ”Фукушима” е станала заради човешки грешки
  20. Човешкият фактор е причината за аварията в АЕЦ „Фукушима“
  21. Technische Daten Fukushima Nr. 1 im Normalbetrieb (pdf). // GRS. Архивиран от оригинала на 7 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  22. Япония – ситуация берётся под контроль. // AtomInfo.ru. Посетен на 12 март 2011.
  23. а б Япония – сводка, 12 март 2011, 13:00 МСК. // AtomInfo.ru. Посетен на 12 март 2011.
  24. Четвёрка!. // AtomInfo.ru. Посетен на 12 март 2011.
  25. ((ru)) Власти Японии эвакуируют население в радиусе 10 км от соседней АЭС
  26. ((ru)) Власти Японии объявляют эвакуацию в радиусе 10 км от АЭС Фукусима-1
  27. Hydrogen may have caused Japan atom blast-industry
  28. ((ru)) Уровень радиации не повышен после взрыва на АЭС „Фукусима-1“ в Японии
  29. ((en)) URGENT: Concerns of core partially melting at Fukushima nuke plant
  30. Генсек японского правительства подтвердил утечку радиации на АЭС
  31. Japan to fill leaking nuke reactor with sea water (англ.)
  32. Media updates on nuclear power stations in Japan. // American Nuclear Society. Посетен на 12 март 2011. (на английски)
  33. Третий блок. // AtomInfo.ru. Посетен на 13 март 2011.
  34. Japan Earthquake Update (13 March 2011 13:55 CET). // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 12 март 2011. (на английски)
  35. На третьому реакторі АЕС Фукусіма стався вибух
  36. Вибухи 14 березня
  37. ru.euronews.net
  38. www.unian.net
  39. Japanese Earthquake Update (15 March 06:15 CET). // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 15 март 2011. (на английски)
  40. Dramatic escalation in Japan. // UPDATE 5: 8.36am GMT More on torus, Containment shows „no change“. World Nuclear News. Посетен на 13 март 2011.
  41. Japanese Earthquake Update (15 March 07:35 UTC). // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 15 март 2011. (на английски)
  42. Japanese Earthquake Update (15 March 14:10 UTC). // IAEA Alert Log. IAEA. Посетен на 15 март 2011. (на английски)
  43. www.unian.net
  44. ru.euronews.net
  45. „На первом реакторе АЭС „Фукусима-1“ топливные стержни разрушены на 70 процентов“. „Вести. Ru“, 16 марта 2011, 3:36 мск
  46. www.world-nuclear-news.org
  47. www.yomiuri.co.jp
  48. ru.euronews.net
  49. www.itar-tass.com
  50. ru.euronews.net
  51. ru.euronews.net
  52. www.yomiuri.co.jp
  53. search.japantimes.co.jp
  54. www.yomiuri.co.jp
  55. www.iaea.org
  56. www3.nhk.or.jp
  57. www.nisa.meti.go.jp
  58. ru.euronews.net
  59. Ситуацията около АЕЦ Фукушима 1 остава критична
  60. search.japantimes.co.jp
  61. actualite.lachainemeteo.com
  62. www.world-nuclear-news.org
  63. www.jaif.or.jp
  64. 放水支援で大阪市消防局. Sankei newspaper. 19 март 2011
  65. www.iaea.org
  66. www.world-nuclear-news.org
  67. www.iaea.org
  68. Дневник.бг: „Изтичащата в Тихия океан вода от АЕЦ „Фукушима I“ е с радиация 7.5 млн. пъти над нормата“
  69. Absorbent used to soak up radioactive water, 2 found dead at nuke plant. // English.kyodonews.jp. Архивиран от оригинала на 4 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  70. Takahara, Kanako, "Tepco dumps toxic water into sea", Japan Times, 5 април 2011, p. 1.
  71. [NHK, „Discharge of radioactive water into sea continues“, 5 април 2011.
  72. Hall, Kenji and Makinen, Julie, "„Japan nuclear plant operator reports some success on leak,“ Los Angeles Times (US). 5 април 2011, Посетен на 11 април 2011.
  73. IAEA Briefing on Fukushima Nuclear Accident (7 April 2011, 18:00 UTC). // Посетен на 9 април 2011.
  74. а б в г д Status of Fukushima Daiichi Nuclear Power Station. // Посетен на 8 април 2011.
  75. а б в г IAEA Briefing on Fukushima Nuclear Accident (7 April 2011, 18:00 UTC). // Посетен на 8 април 2011.
  76. а б в „Plant Status of Fukushima Daiichi Nuclear Power Station (as of 10:30 AM Mar 26th),“ TEPCO Press Release. 26 март 2011, Посетен на 11 април 2011.
  77. Makinen, Julie. Japan steps up nuclear plant precautions; Kan apologizes. // L.A. Times. 25 март 2011.
  78. а б в FAQ 21“, L'Institut de radioprotection et de sûreté nucléaire (IRSN, the French „Radioprotection and Nuclear Safety Institute“); Посетен на 11 април 2011.
  79. а б в Seismic Damage Information (the 75th Release) (As of 16:00 April 5th, 2011). // Ministry of Economy, Trade and Industry, 5 април 2011. Посетен на 8 април 2011.
  80. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 19:00 JST on 16 March. // JAIF, 16 март 2011. Посетен на 16 март 2011.
  81. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 09:00 JST on 17 March. // JAIF, 17 март 2011. Посетен на 17 март 2011.
  82. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 16:00 JST on 17 March. // JAIF, 17 март 2011. Посетен на 17 март 2011.
  83. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 22:00 JST on 17 March. // JAIF, 17 март 2011. Посетен на 17 март 2011.
  84. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 18 March. // JAIF, 18 март 2011. Посетен на 18 март 2011.
  85. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 22:00 JST on 18 March. // JAIF, 18 март 2011. Посетен на 18 март 2011.
  86. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 19 March. // JAIF, 19 март 2011. Посетен на 19 март 2011.
  87. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 20 March. // JAIF, 20 март 2011. Посетен на 20 март 2011.
  88. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 22:00 JST on 21 March. // JAIF, 21 март 2011. Посетен на 21 март 2011.
  89. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 22 March. // JAIF, 22 март 2011. Посетен на 22 март 2011.
  90. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 23 March. // JAIF, 23 март 2011. Посетен на 23 март 2011.
  91. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 16:00 JST on 25 March. // JAIF, 25 март 2011. Посетен на 25 март 2011.
  92. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 25 March. // JAIF, 25 март 2011. Посетен на 25 март 2011.
  93. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 26 March. // JAIF, 26 март 2011. Посетен на 26 март 2011.
  94. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 10:00 JST on 27 March. // JAIF, 27 март 2011. Посетен на 27 март 2011.
  95. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 28 March. // JAIF, 28 март 2011. Посетен на 28 март 2011.
  96. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 29 March. // JAIF, 29 март 2011. Посетен на 29 март 2011.
  97. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 30 March. // JAIF, 30 март 2011. Посетен на 30 март 2011.
  98. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 31 March. // JAIF, 31 март 2011. Посетен на 31 март 2011.
  99. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 1 April. // JAIF, 1 април 2011. Посетен на 1 април 2011.
  100. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 18:00 JST on 2 April. // JAIF, 2 април 2011. Посетен на 2 април 2011.
  101. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 18:00 JST on 3 April. // JAIF, 3 април 2011. Посетен на 3 април 2011.
  102. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 21:00 JST on 4 April. // JAIF, 4 април 2011. Посетен на 4 април 2011.
  103. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 5 April. // JAIF, 5 април 2011. Посетен на 5 април 2011.
  104. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 7 April. // JAIF, 7 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  105. Status of nuclear power plants in Fukushima as of 20:00 JST on 8 April. // JAIF, 8 април 2011. Посетен на 8 април 2011.
  106. CNN: „Japan nuclear agency raises threat level“
  107. Roadmap towards Restoration from the Accident at Fukushima Daiichi Nuclear Power Station (pdf). // Tepco, 17 април 2011. Архивиран от оригинала на 17 април 2011. (на английски)
  108. AKW Fukushima: Japan will Sperrzone komplett abriegel. // Spiegel Online, 20 април 2011. Архивиран от оригинала на 23 април 2011. Посетен на 23 април 2011.
  109. Evacuation zone widened beyond 20 km from Fukushima nuclear plant. // Kyodo News, 22 април 2011. Архивиран от оригинала на 22 април 2011. Посетен на 22 април 2011. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Radioactive.svg Ядрени инциденти Radioactive.svg
INES 7 Flag of the Soviet Union.svg Чернобил (1986) · Flag of Japan.svg Фукушима (2011)
INES 6 Flag of the Soviet Union.svg Маяк (1957)
INES 5 Flag of Canada.svg Чолк ривър (1952)  · Flag of the United Kingdom.svg Уиндскейл (1957) · Flag of the United States.svg Санта Сузана (1959) · Flag of Switzerland.svg Люсенс (1969) · Flag of the United States.svg Три-Майл-Айлънд (1979)  · Flag of Brazil.svg Гояния (1987)
INES 4 Flag of the United States.svg Монроу (1966)  · Flag of the Soviet Union.svg Сосновий Бор (1974)  · Flag of the Czech Republic.svg Ясловске Бохунице (1977)  · Flag of the Soviet Union.svg Белоярск (1977)  · Flag of France.svg Сен-Лоран (1980)  · Flag of Japan.svg Токаимура (1999)  · Flag of Belgium.svg Фльорюс (2006)