Земетресение в регион Тохоку (2011)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Земетресение в регион Тохоку
Дим от рафинерията за петрол Sendai Nippon
38.322° с. ш. 142.369° и. д.
Дата11 март 2011 г.
Час14:46:23 местно време
Магнитуд9,0[1]
Дълбочина24,4 km
ЕпицентърСевероизточно крайбрежие на Япония
Продължителност6 минути
Цунамидо 40,5 m в Мияко, Ивате
Засегнати страни Япония
 САЩ (Калифорния, Вашингтон, Хаваи)
 Индонезия
Последствиянай-малко 28 400 загинали и изчезнали при земетресението и последвалото го цунами[2].
Земетресение в регион Тохоку в Общомедия

Земетресението в регион Тохоку от 2011 година (на японски: 東北地方太平洋沖地震 /тохоку-чихо таихеийо-оки джишин/ – „Земетресение в тохокуенски регион до крайбрежието на Тихия океан“) е най-силното земетресение в историята на Япония откакто се води статистика.[3] Започва в 05:46 UTC (14:46 местно време) на 11 март 2011 г. и достига магнитуд 9 – 9,1 MW. Епицентърът е в Тихия океан на около 130 km източно от град Сендай, регион Тохоку и на 373 km североизточно от Токио, а хипоцентърът е на 25 km дълбочина.

Токио след земетресението

Земетресението поражда цунами с височина достигаща до 10 m. Огромни райони в град Сендай, префектура Мияги, са разрушени и залети от цунамито. Вълната залива и град Камаиши в префектура Ивате на главния японски остров Хоншу. Два дни след първоначалния трус премиерът на Япония Наото Кан го обявява за „най-сериозното изпитание от Втората световна война насам“.[4]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Геофизика[редактиране | редактиране на кода]

Тектоничните плочи в близост до Япония, червената точка е Токио.

Земетресението измества основния остров Хоншу на Япония с 2,4 m[5] на запад и намалява времетраенето на денонощието с 1,6 μs.[6] По първоначални изчисления на НАСА Земната ос се е изместила с около 10 cm.[7] Според италианския институт по геофизика и вулканология (Istituto Nazionale di Geofisica e Vulcanologia) отклонението е 25 cm.[8][9]

По данни на USGS основният трус е предшестван от 36 силни труса с магнитуд между 4,6 и 7,2 степен, като първият (най-мощният) е регистриран още на 9 март в 02:45:20 UTC.

Два дни след земетресението вулканът Шинмоедаке на остров Кюшу се активизира отново след няколкоседмично затишие и започва да изхвърля пепел и скали. Не е ясно дали явлението е свързано със земетресението.[10]

Цунами[редактиране | редактиране на кода]

Карта на цунамито
Преглед на амплитудата, час и място на движението на вълната цунами в Тихия океан
Място/Област/Щат Държава Координати Час амплитуда
Ханасаки, Немуро, Хокайдо Япония 43.3N 145.6E 06:56 1,83 m
Омаезаки, Хоншу Япония 34.6N 138.2E 08:18 1,42 m
Вайке САЩ 19.3N 166.6E 09:28 0,39 m
Наха, Окинава Япония 26.2N 127.7E 09:01 0,25 m
Сайпан САЩ 15.2N 145.7E 09:16 0,65 m
Тосашимицу, Шикоку Япония 32.8N 133.0E 09:46 0,84 m
Яп Микронезия 9.5N 138.1E 10:13 0,15 m
Адак, Аляска САЩ 51.9N 176.6W 10:34 0,35 m
Мидуей САЩ 28.2N 177.4W 10:48 1,27 m
Николски, Аляска САЩ 52.9N 168.9W 11:09 0,27 m
Куаджалин Маршалови острови 8.7N 167.7E 11:11 0,55 m
Легазпи Филипини 13.1N 123.8E 11:16 0,25 m
Шемия, Аляска САЩ 52.7N 174.1E 11:36 1,58 m
Науру Науру 0.5S 166.9E 11:56 0,20 m
Дъч Харбър, Аляска САЩ 53.9N 166.5W 12:04 0,41 m
Атол Джонстън САЩ 16.7N 169.5W 12:06 0,20 m
Бетио, Тарава Кирибати 1.4N 172.9E 12:25 0,21 m
о-в Сейнт Пол, Аляска САЩ 57.1N 170.3W 12:28 0,65 m
Барберс Пойнт, Хавай САЩ 21.3N 158.1W 13:08 0,70 m
Кахулуи, Мауи САЩ 20.9N 156.5W 13:27 1,74 m
Навиливили, Кауаи САЩ 22.0N 159.4W 13:43 0,76 m
Хило, Хавай САЩ 19.7N 155.1W 14:09 1,41 m
Хонолулу, Оаху САЩ 21.3N 157.9W 14:10 0,71 m
Каваихае, Хавай САЩ 20.0N 155.8W 14:13 1,22 m
Манус Папуа Нова Гвинея 2.0S 147.4E 14:25 0,93 m
Кантон Кирибати 2.8S 171.7W 14:25 0,05 m
Хониара Соломонови острови 9.4S 160.0E 14:36 0,26 m
Киритимати Кирибати 2.0N 157.5W 14:47 0,56 m
Уинтър Харбър, Британска Колумбия Канада 50.7N 128.3W 15:05 0,47 m
Субик бей Филипините 14.8N 120.3E 15:17 0,07 m
Ломбрум Папуа Нова Гвинея 2.0S 147.4E 15:29 1,04 m
Каумалапау, Хавай САЩ 20.8N 156.9W 15:31 0,91 m
Луганвил Вануату 15.5S 167.2E 15:37 0,54 m
Лангара Пойнт, Британска Колумбия Канада 54.2N 133.1W 15:39 0,52 m
Арена Коув, Калифорния САЩ 38.9N 123.7W 15:40 0,82 m
Вануату Вануату 17.8S 168.3E 15:42 0,69 m
Лаутока Фиджи 17.6S 177.4E 15:45 0,33 m
Чарлстън, Орегон САЩ 43.3N 124.3W 15:45 0,49 m
Хъмболд Бей САЩ 40.8N 124.2W 15:53 0,54 m
Паго Паго Американска Самоа 14.3S 170.7W 15:56 0,34 m
Порт Сан Лус, Калифорния САЩ 35.2N 120.8W 16:54 1,88 m
Кресент Сити, Калифорния САЩ 41.7N 124.2W 16:57 2,02 m
Порт Орфорд САЩ 42.7N 124.5W 17:24 1,85 m
Битунг Индонезия 0.4N 125.2E 17:27 0,26 m
Сан Франциско, Калифорния САЩ 37.8N 122.5W 17:49 0,64 m
Нукуалофа Тонга 21.1S 175.2W 17:51 0,37 m
Адак, Аляска САЩ 51.9N 176.6W 17:55 1,09 m
Пойнт Рейес, Калифорния САЩ 38.0N 123.0W 18:10 1,38 m
Раротонга Острови Кук 21.2S 159.8W 18:13 0,29 m
Рангироа Френска Полинезия 14.9S 147.7W 18:22 0,29 m
Папеете, Таити Френска Полинезия 17.5S 149.6W 18:22 0,39 m
Нуку Хива Френска Полинезия 8.9S 140.1W 18:24 1,48 m
Кабо Сан Лукас Мексико 22.9N 109.9W 19:06 0,22 m
Вестпойнт, Вашингтон САЩ 46.9N 124.1W 19:20 0,62 m
Норд Кейп Нова Зеландия 34.4S 173.0E 20:01 0,25 m
Ла Хоя, Калифорния САЩ 32.9N 117.3W 20:07 0,43 m
Монтерей Харбър, Калифорния САЩ 36.6N 121.9W 20:13 0,72 m
Рикитеа Френска Полинезия 23.1S 135.0W 20:14 0,21 m
Лос Анжелис, Калифорния САЩ 33.7N 118.3W 21:15 0,51 m
Сан Диего, Калифорния САЩ 32.7N 117.2W 21:31 0,51 m
Олд Харбър, Аляска САЩ 57.2N 153.3W 21:54 0,33 m
Лотин Пойнт Нова Зеландия 37.6S 178.2E 22:09 0,33 m
Кодиак, Аляска САЩ 57.7N 152.5W 22:11 0,28 m
Санта Моника, Калифорния САЩ 34.0N 118.5W 22:23 0,84 m
Уайтанги Нова Зеландия 43.9S 176.6W 22:30 0,67 m
Акапулко Мексико 16.8N 99.9W 22:54 0,77 m
Спринг Бей, Тазмания Австралия 42.5S 147.9E 22:59 0,19 m
Джаксън Бей Нова Зеландия 44.0S 168.6E 23:25 0,35 m
Санта Барбара, Калифорния САЩ 34.4N 119.7W 23:45 0,99 m
Балтра, Галапагоски острови Еквадор 0.4S 90.3W 23:54 0,82 m
Кепос Коста Рика 9.4N 84.2W 00:01 0,18 m
Крайстчърч Нова Зеландия 43.6S 172.8E 00:16 0,27 m
Оуенга Нова Зеландия 44.0S 176.4W 00:20 0,81 m
Санта Круз, Галапагоски острови Еквадор 0.7S 90.3W 00:38 1,77 m
Манзанило Мексико 19.1N 104.3W 01:17 1,45 m
Остеринсел Чили 27.2S 109.4W 01:24 0,73 m
Ла Либертад Еквадор 2.2S 80.9W 02:39 1,23 m
Атико Перу 16.2S 73.7W 04:05 0,33 m
Кокимбо Чили 30.0S 71.3W 04:38 1,46 m
Калао Перу 12.1S 77.2W 04:44 1,67 m
Калдера Чили 27.1S 70.8W 04:46 1,41 m
Талкахуано Чили 36.7S 73.1W 05:33 1,06 m
Сан Феликс Чили 26.3S 80.1W 05:36 0,51 m
Икуике Чили 20.2S 70.1W 05:44 0,72 m
Корал Чили 39.9S 73.4W 06:02 1,25 m
Арика Чили 18.5S 70.3W 06:19 1,25 m
Източници: NOAA PTWC Архив на оригинала от 2011-03-14 в Wayback Machine. & AWCTWC[неработеща препратка]. Всички данни за часовете са в UTC часови пояс. Часовете между 00:00 и 06:30 се отнасят за 12 март.

Поражения[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на трите засегнати АЕЦ спрямо епицентъра

Атомни електроцентрали[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от земетресението атомните електроцентрали в Онагава, Фукушима и Токай са се изключили автоматично. Най-тежко са повредени двете АЕЦ във Фукушима.

Последствията от цунамито северно от Сендай

Фукушима I[редактиране | редактиране на кода]

След като АЕЦ са изключени, охладителните им системи трябва да продължат да работят, тъй като ядрените реакции не могат да бъдат преустановени мигновено. Охладителните системи се захранват от електрическата мрежа, но тя е повредена от земетресението. В АЕЦ Фукушима I предвидените за такива случаи поддържащи дизелови генератори отказват, тъй като са повредени от цунамито.[11] Девет часа по-късно пристигат няколко мобилни генератора.[12] Междувременно обаче налягането и температурата се покачват над допустимите стойности.

На 12 март 15:30 ч. местно време възниква експлозия в АЕЦ Фукушима I.[13] Разрушени са поддържащи структури на първи реактор. Според японското правителство радиационните нива са ниски и не е повреден куполът, предпазващ от изтичане на радиация.[14] Японската агенция за ядрена безопасност оценява инцидента с 4 (от максимум 7) по Международната скала за ядрени събития.[14]

Фукушима II[редактиране | редактиране на кода]

Онагава[редактиране | редактиране на кода]

Токай[редактиране | редактиране на кода]

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Експлозията в нефтената рафинерия Космо Оил, 11 март

Потвърдените жертви са най-малко 1353, а над 10 000 се считат за безследно изчезнали само в префектура Мияги.

Основната причина за жертвите е вълната, заляла Сендай и околните градове след първоначалния трус, но значителни щети са нанесени както от срутили се сгради, така и от пожари, избухнали след изтичане на природен газ. Само в района на крайбрежната ивица в Сендай са намерени между 200 и 300 тела.[15]

Един човек е отнесен от вълна, докато се опитва да спаси други хора в провинция Папуа в Индонезия.[16]

25-годишен мъж загива близо до устието на река Кламат в окръг Дел Нортей, Калифорния, докато се опитва да направи снимки на вълните в тесен залив.[17]

Оценка на икономическите щети[редактиране | редактиране на кода]

Според специалистите на Голдман Сакс и на Световната банка, сумата за покриване на щетите от земетресението надхвърля 200 милиарда евро, без да се отчитат загубите на компаниите и последиците от ядрената авария в АЕЦ „Фукушима“. Сумата е 4,5 процента от брутния вътрешен продукт на Япония и надхвърля разходите по възстановяването от земетресението в Кобе през 1995 г. (70 милиарда евро), което дотогава се изчисляваше от икономистите като най-унищожително.[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. USGS WPhase Moment Solution NEAR EAST COAST OF HONSHU, JAPAN // United States Geological Survey (USGS). Посетен на 13 март 2011.
  2. 10 години трусове предстоят на Япония
  3. Европейско-средиземноморски сеизмологичен център – информация за земетресението
  4. Earthquake and tsunami 'Japan's worst crisis since second world war'
  5. Earthquake Shifts Japan Islands and Earth Axis // The World Reporter. 12 март 2011. Архивиран от оригинала на 2011-03-15. Посетен на 13 март 2011.
  6. Berliner Morgenpost. Erdbeben in Japan hat den Tag verkürzt // Енциклопедия на Нещата. 13 март 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-11. Посетен на 13 март 2011.
  7. Вестник Марица. Земната ос се измести с 10 см след труса в Япония // 11 март 2011. Посетен на 11 март 2011.[неработеща препратка]Списание Шпигел. Starker Ruck: Japan-Beben verschiebt Erdachse // 12 март 2011. Посетен на 12 март 2011.
  8. Montreal Gazette. Japan's quake shifts earth's axis by 25 cm // 13 март 2011. Архивиран от оригинала на 2011-03-15. Посетен на 13 март 2011.
  9. Експлозия в АЕЦ, засегната от земетресението в Япония, mediapool.bg, 12 март 2011
  10. Volcano in southern Japan resumes eruptions, Уошингтън Поуст, 13 март 2011
  11. IAEA: Japan Earthquake Update (2030 CET)
  12. World Nuclear News – Massive earthquake hits Japan (update 8)
  13. BBC News – Timeline: Japan power plant crisis
  14. а б Reuters – Quake-hit Japan nuclear plant faces fresh threat, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924151733/http://www.reuters.com/article/2011/03/12/us-japan-quake-idUSTRE72A0SS20110312, посетен на 2011-03-13 
  15. BBC News – As it happened: Japan earthquake on Friday Хронология на събитията.
  16. Jakarta Globe – Japan Tsunami Strikes Indonesia, One Confirmed Dead
  17. Fox News – NorCal man drowns trying to photograph tsunami // Архивиран от оригинала на 2011-07-07. Посетен на 2011-03-12.
  18. Земетресението в Япония е най-скъпото природно бедствие, архив на оригинала от 26 март 2011, https://web.archive.org/web/20110326065805/http://asia.actualno.com/news_340474.html, посетен на 2011-03-24 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Новини на живо[редактиране | редактиране на кода]