Кюшу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Регион Кюшу
Kyushumap-en.png

Кюшу (на японски 九州, което означава „девет области“, по английската Система на Хепбърн Kyūshū) е вторият по население (13,44 млн. души през 1995) и третият по площ (35 640 km2) остров в Япония. Името му идва от първоначалната административна уредба, когато островът е разделен на девет области.

Освен това Кюшу е името на един от 8-те региони на Япония. Към този регион спадат, освен самият остров, както и много други малки острови като напр. остров Цушима и островните групи Гото и Рюкю.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Остров Кюшу е третият по големина от 4-те основни японски острова. Неговата площ възлиза на 35 640 km², дължината му от север на юг е около 330 km, а най-голямата ширина – около 230 km. Той заема югозападната част на архипелага, като на изток и югоизток бреговете му се мият от водите на Тихия океан, на запад и северозапад – от водите на Източнокитайско море, а на североизток – от водите на Вътрешно Японско море. На север тесния (0,64 km) проток Шимоносеки (Камон) го отделя от остров Хоншу, на североизток протоците Хаясуи (13,2 km) и Бунго (30 km) – от остров Шикоку, а на юг протока Осуми (28,2 km) – от остров Танегашима (най-северния от островите Рюкю.[1]

Южните, западните, северозападните и североизточните му брегове са силно разчленени от многочислени заливи (Сибуси, Кагошима, Яцусиро, Шимабара, Татибана, Омура, Бепу, Усуки и др.), полуострови (Осуми, Сацумо, Кунисаки и др.) и крайбрежни острови (Косики, Нагасима, Амануса, Хирадо, Ики и др.). На запад от него е разположен архипелага Гото, а на северозапад – архипелага Цушима. Източното и югоизточното му крайбрежие е предимно праволинейно.[1]

Източните, централните и южните части на Кюшу са заети от средно високи планини, а северните и западните части – от възвишения и ниски планини. Ниски алувиални равнини са разположени предимно на запад и северозапад. Планините са изградени предимно от гранити, шисти и вулканични скали, а възвишенията и равнините – от пясъчници и конгломерати. В северозападната му част, в районите на селищата Тикуго, Миике и Хидзен се разработват най-големите в Япония каменовъглени находища. На острова има интензивна вулканична дейност, като по-известните вулкани са Асо (1592 m, най-активния вулкан в Япония), Кирисима (1700 m), Сакураджима, Ундзен и др. Най-високата точка на Кюшу е вулканският конус Кудзю (1788 m). Островът е със силна сеизмична дейност, като най-големите земетресения през 20-ти века са през 1909, 1961 и 1968 г. Поради засилената вулканична дейност Кюшу е богат на множество термални източници, като най-известните са около град Бепу в североизточната му част.[1]

Климатът е субтропичен, мусонен. Средната януарска температура в планините е около 0°С, а в крайбрежните равнини – 10°С. Средната юлска е съответно 15°С и 28°С. Годишната сума на валежите варира от 1600 до 3000 mm , с максимум през лятото. По време на зимния мусон се наблюдават чести застудявания. Характерно явление за Кюшу са тайфуните. Край бреговете на острова преминават топлите течения Куросио и Цушимско.[1]

Реките на острова са предимно планински, богати на хидроенергийни запаси, а водите им широко се използват за напояване. Най-големите реки са: Онга, Тикуго, Кикути, Сиракава, Мидори, Кума, Сендай (от басейна на Източнокитайско море); Оно (от басейна на Вътрешно Японско море); Гокасе, Мими, Хитоцусе, Ойодо (от басейна на Тихия океан).[1]

Склоновете на планините на височина до 850 m са покрити със субтропични вечнозелени гори съставени от вечнозелен дъб, камелия, магнолия и лиани. Нагоре следват листопадни и иглолистни гори, предимно от бор и криптомерия, а най-високите части са заети от храсти, пасища и пустеещи земи. Южните части на острова са обрасли с преходни мусонно-тропически гори с участието на палми, дървовидни папрати, сагови палми и др.[1]

Произвеждат се земеделски продукти като ориз, чай, тютюн, картофи и соя. Освен това се осъществява производство на коприна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че тук се е зародила днешната японска цивилизация. Според древните и полумитологични хроники „Коджики“ и „Нихоншоки“, императорската династия идва от о-в Кюшу. Възможно е в северната част на острова да е съществувала древната държава Яматаикоку, спомената в китайски документи от 3 век, когато все още не съществува японска писменост. За тази държава се знае, че е била управлявана от императрица. От древността до днес Кюшу има по-развита търговия (в сравнение с другите големи острови) с държавите от Източна Азия поради чисто географски причини – по-близо се намира до континентална Азия.

На о-в Кюшу посрещат смъртта си рекордьорите Камато Хонго (116 години) и Юкичи Чуганджи (114 години).

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Регионът е разделен на осем префектури:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият град на Кюшу и с най-голямо значение за него е Фукуока (пристанище, индустрии и институции). Вторият по големина град е Китакюшу, където е развита тежката промишленост (стоманолеярен завод). Други важни градове са Омута (химическа промишленост), Нагасаки (пристанище, музей на атомната бомба), Кумамото и Кагошима.

Източници[редактиране | редактиране на кода]