Цушима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цушима
対馬
Aso Bay viewed from Mount Jo-2.jpg
Изглед към залива Асо.
Tsushima Island ISS034.jpg
Страна Flag of Japan.svg Япония
Адм. единица Нагасаки
Акватория Корейски проток
Площ 708,7 km²
Население (2006) 39 716 жители
56 души/km²
Най-висока точка Ятате – 649 m н.в.
Japan natural location map with side map of the Ryukyu Islands.jpg
34.4167° с. ш. 129.3333° и. д.
Местоположение в Япония
Цушима в Общомедия
Изглед към град Цушима.
Останки от пристанището на острова, построено през 1663 г.

Цушима (на японски: 対馬) е остров от Японския архипелаг, разположен в Корейския проток, по средата между главния японски остров Хоншу и Корейския полуостров.[1][2] Цушима е един непрекъснат остров до 1671 г., когато е прокопан канал, разделящ го на две, а през 1900 г. е прокопан още един канал, вече разделящ го на три части. Тези канали са прокарани през провлаците в централната му част. Към Цушима принадлежат още стотина по-малки островчета.

Островната група е около 70 km дълга и 15 km широка. Населението на Цушима е 34 000 души към 2013 г. Едноименният град Цушима, където живее по-голямата част от населението, се намира в южната част.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Цушима се намира на географска ширина приблизително по средата между японските острови Хоншу и Кюшу. Корейският проток се разделя на две при Цушима – по-широката част откъм Япония се нарича Цушимски проток. Двата канала, прокопани през 1671 г. и 1900 г., свързват дълбоко врязания залив Асо с източното крайбрежие на острова. Около Цушима са разпръснати над 100 малки островчета.

Цушима е най-близката японска територия до Корейския полуостров, намирайки се на около 50 km от Пусан.[4] При ясни метеорологични условия, хълмовете и планините на Корейския полуостров могат да се видят от високите северни части на острова. На 50 km югоизточно се намира най-близкото японско пристанище, на остров Ики.[5] Цушима и Ики заедно попадат в границите на квази-национален парк,[3] който е защитен от по-нататъшно развитие. Поради тази причина, около 89% от Цушима са покрити от естествена растителност.[6] Релефът е предимно планински.

Правителството на Япония администрира Цушима като цяла единица, въпреки изкуствените водни пътища, които го разделят. Северната му част е позната под името Каминошима (上島), а южната – Шимоношима (下島). И в двете части се намират по две планини. Най-високият връх на острова, Ятате (矢立山), се намира в северната част и има надморска височина 649 метра.[7]

Климатът е морски субтропичен и има силно влияние от мусонните ветрове. Средната годишна температура е 15,8 °C,[8] а средното количество годишни валежи е 2235 mm.[8] Най-високата измерена температура е 36,6 °C на 20 август 2013 г., а най-ниската е -8,6 °C през 1895 г.[9] Като цяло, валежите на Цушима са повече, отколкото на главните японски острови.

Климатични данни за Цушима
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 8,9 10,2 13,0 17,8 21,5 24,3 27,8 29,5 26,3 22,0 16,8 11,6 19,1
Средни минимални температури (°C) 2,2 3,1 6,1 10,0 14,0 18,0 22,9 23,8 20,5 14,9 9,3 4,4 12,4
Средни месечни валежи (mm) 77,4 93,4 159,2 193,3 231,9 331,5 367,4 301,7 235,1 97,8 93,6 53,0 2235
Източник: Japan Meteorological Agency[10]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Островът е обитаван от бенгалски котки, японски соболи, колоноци и гризачи.[11] През февруари 2017 г. на острова са открити видри. На острова се отбиват за почивка много прелетни птици. Отровната змия Gloydius tsushimaensis е ендемична за острова.

Във водите близо до острова се намира най-северният коралов риф в света, включващ най-вече студоустойчивите каменисти корали Favia.[12]

Горите, които покриват по-голямата част от Цушима, включват широколистни и вечнозелени дървета, иглолистни дървета и листопадни дървета.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Главният развива отрасъл е риболовът. Той е съсредоточен в улова на калмари покрай източното крайбрежие на Цушима. През последните години се развива третичния сектор, главно покрай южнокорейските туристи. Туристическият поток се увеличава стремглаво след откриването на бърза фериботна връзка с близкия корейски град Пусан през 1999 г. Островът се обслужва от летище, осъществяващо връзка с Нагасаки и Фукуока. То е отворено през 1957 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

В япоснката митология, Цушима е един от осемте първоначални острова, създадени от шинтоистките божества Изанаги и Изанами. Археологическите находки сочат, че Цушима е бил населен през периода Джомон (японската праистория). Китайски текст от 3 век споменава, че на острова има повече от хиляда домакинства. Тъй като островът почти не разполага с годни за обработване земи, островитяните се изхранват чрез риболов и търговия.

От началото на 6 век Цушима е официално провинция на Япония. През 7 век на него са стационирани гранични войски и е построена крепостта Канеда. Към 13 век островът е окупиран от японски пирати. През 1510 г. местните търговци организират въстание срещу пиратите, но то е потушено. Към края на 16 век японците нахлуват в Корея (по това време управлявана от Чосон), а Цушима играе ролята на главна военноморска база по време на нападението. До 1603 г. на него са изпращани много корейски военнопленници. Около 1663 г. на острова е построена корабостроителница, останките от които стоят и до днес.

До периода Мейджи Цушима представлява граница между Япония и Корея и зависи силно от търговията с Корея, а институциите и системите за търговия на острова наподобяват повече корейските, отколкото японските. Островитяните говорят на местен диалект на японския и споделят същите обичаи, социална структура и икономически отношения като японците.[13]

През 1861 г. Руската империя се опитва да установи своя база на острова, но начинанието им е прекъснато от намесата на Великобритания. През 1872 г. Цушима става част от префектура Негасаки.

По време на Руско-японска война, руският Балтийски флот под командването на адмирал Зиновий Рожественски пътува от Балтийско море до Източна Азия в продължение на почти година, само за да бъде унищожен от силите на японския адмирал Того Хейхачиро в битката при Цушима (27 – 28 май 1905 г.).

В периода 1948 – 1949 г. на съседния корейски остров Чеджу-до се надига комунистическо въстание, но е смазано от корейските антикомунистически сили, което кара много жители на острова да потърсят убежище на Цушима. През 1950 г. правителството на Южна Корея се опитва да упражни суверенитета си върху острова, но на следващата година той е законно предаден на Япония от САЩ.[14][15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. MapQuest on Tsushima Island's coordinates.
  2. location of Tsushima.
  3. а б Info on Tsushima Shi
  4. Google Maps. // Посетен на 2 май 2008.
  5. Google Maps. // Посетен на 2 май 2008.
  6. Asahi.com article on Tsushima
  7. ((ja)) 国土交通省国土地理院 九州地方測量部「長崎県山岳標高」 Архив на оригинала от 2008-01-15 в Wayback Machine. – Kyushu Regional Survay Department, Geographical Survay Institute, Ministry of Land, Infrastructure, Transport and Tourism in Japan
  8. а б Meteorologic data in Izuhara (厳原), Tsushima by Japan Meteorological Agency
  9. Meteorologic data in Izuhara (厳原), Tsushima by Japan Meteorological Agency – most ~ 10th largest value on record
  10. Izuhara 1981 – 2010. // JMA. Посетен на 21 януари 2012.
  11. Tatara, M. и др. Comparative analyses on food habits of Japanese marten, Siberian weasel and leopard cat in the Tsushima islands, Japan. // Ecological Research 9 (1). 1994. DOI:10.1007/BF02347247. с. 99 – 107.
  12. Hiroya Yamano et al., in the on-line journal Geology, 12 July 2012, reported by Joost DeVries at Reefbuilders and at Advanced Aquarist
  13. Lewis, J.B. Frontier contact between Chosŏn Korea and Tokugawa Japan, page 33. [1]
  14. "U.S. State Department, Report from the Office of Intelligence Research: Korea´s Recent Claim to the Island of Tsushima (prepared on March 30, 1950)"
  15. "Memorandum of Conversation, by the Officer in Charge of Korean Affairs in the Office of Northeast Asian Affairs (Emmons)," Архив на оригинала от 2018-10-07 в Wayback Machine.