Направо към съдържанието

Система на Хепбърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Системата на Хепбърн (ヘボン式 Hebon-shiki) е система за писане с латиница (ромаджи) на японски. Тя е въведена от преподобния Джеймс Къртис Хепбърн като транскрипция на японските звукове с латиница в неговия японско-английски речник, публикуван през 1867. Тази система понякога се нарича и Hyōjun-shiki (標準式) (стандартна система).

Оригиналният и преработените варианти на системата на Хепбърн остават най-популярният начин за транскрибиране на японски с латиница. На хората, които говорят английски той дава най-добрата представа за произношението на думите в съвременния японски. В Япония много млади хора научават латиницата при изучаване на английски и по тази причина възприемат системата на Хепбърн като доста удобна алтернатива на държавната латиница.

Системата на Хепбърн се основава на английската, а не на японската фонология и по тази причина среща известна съпротива в Япония. Конкретни стъпки са предприети от японското правителство, когато на 21 септември 1937 г. издава постановление за въвеждане на алтернативна система – т.нар. държавна латиница (Kunrei), за официални цели. По време на окупацията на Япония това постановление бива отменено от главнокомандващия на съюзническите сили. През 1954 това постановление, с леки корекции, бива отново издадено, но без значителен ефект.

През 1972 модифицирана система на Хепбърн бива кодифицирана като стандарт Z39.11 – 1972 на ANSI. През 1989 бива предложена като проектостандарт на ISO, но бива отхвърлена в полза на държавна латиница Kunrei, която именно се приема като международен стандарт ISO 3602. Впоследствие стандартът Z39.11 – 1972 бива отменен на 6 октомври 1994 г.

Въпреки това, макар че е без юридически статут, системата на Хепбърн на практика остава като стандарт. В Япония системата на Хепбърн (също така и модифицирана) се използва при писане на латиница на:

  • всички официални надписи (улични табели, пътни знаци, указателни табели и др.);
  • надписите в Японските железници и други транспортни средства (автобуси, метро, други железопътни системи, самолети и т.н.)
  • надписите и указателните табели в общински канцеларии и полицейски управления
  • надписите в храмове и атракционни заведения
  • вестници и телевизия
  • градовете и префектурите
  • публикациите на японското външно министерство
  • официалната туристическа информация, издадена от японското правителство, както и всички пътеводители за Япония (местни и чуждестранни)
  • изучаващите японски като чужд език обикновено научават системата на Хепбърн.

Характерни черти на системата на Хепбърн

[редактиране | редактиране на кода]

Основна черта на системата на Хепбърн е тази, че правописът се основава върху английската фонология. По-точно, там, където в съвременния японски е „нестабилна“ съгласна, в системата на Хепбърн тя се отразява според изговора, в съответствие с японското сричково писмо (кана), напр. し се пише shi, а не *si.

  • Когато he (へ) се използва като следлог, се пише като e.
  • Когато ha (は) се използва като следлог, се пише като wa.
  • Когато wo (を) се използва като следлог, се пише като o.
  • Дългите гласни o и u се обозначават с чертичка над буквата, напр. дългото o се пише ō.
  • В думи от японски или китайски произход, дългата гласна e се пише ei.
  • В думи от японски или китайски произход, дългата гласна i се пише ii.
  • В думи от чужд произход всички дълги гласни се обозначават с чертички над буквите.
  • Сричкообразуващото n (ん) се пише като n преди съгласни, но като n' преди гласна и y.
    • В оригиналната система на Хепбърн този звук се пише като m преди други лабиални съгласни. Тази конвенция отпада в усъвършенстваната система на Хепбърн.
  • Удвоените съгласни се отбелязват чрез удвояване на съгласна след っ, с изключение на shssh, chtch.

При обозначаване на дългите гласни ō и ū в системата на Хепбърн се наблюдават следните разновидности:

  • Tōkyō: обозначаване с чертичка над буквата (стандартно).
  • Tôkyô: обозначаване със знак за циркумфлекс (като заместител, излязло от употреба)
  • Tokyo: не се обозначава изобщо (обикновено във всички японски думи, заети в английски).
  • Tohkyoh: обозначаване с „h“. Тази разновидност е позната още и като „паспортен Хепбърн“, тъй като японското външно министерство е одобрило (но не изисква) тази употреба в паспортите [1].
  • Toukyou: писане на знака от хирагана ō като ou и на ū като uu. Това понякога се нарича система уапуро, понеже така се въвежда текст на японски в текстов редактор (do purosessā) чрез клавиатура с латиница.

За думи от чужд произход обикновено се използват удвоени гласни, вместо чертички над буквите, напр. paatii за パーティー (от англ. „party“, парти) вместо pātī.

Някои лингвисти се противопоставят на използването на системата на Хепбърн, защото тя не предава правилно японските фонетични структури, окончания или свързващи думи. Поддръжниците изтъкват като довод това, че системата на Хепбърн не е предназначена за лингвистично средство, и че за такива цели трябва да се използва международната фонетична азбука (IPA).

Модифицирана срещу оригинална система на Хепбърн

[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналната версия на системата на Хепбърн предава сричкообразуващото n ん като m пред съгласните p, b и m. Модифицираната система на Хепбърн, възприета и от Конгресната библиотека винаги предава сричкообразуващото n като n.

Таблици, представящи системата на Хепбърн

[редактиране | редактиране на кода]
aiueo (ya)(yu)(yo)
kakikukeko きゃ kya きゅ kyu きょ kyo
sasisuseso しゃ sya しゅ syu しょ syo
tatituteto ちゃ tya ちゅ tyu ちょ tyo
naninuneno にゃ nya にゅ nyu にょ nyo
hahihuheho ひゃ hya ひゅ hyu ひょ hyo
mamimumemo みゃ mya みゅ myu みょ myo
yayuyo
rarirurero りゃ rya りゅ ryu りょ ryo
wawiwewo
n
gagigugego ぎゃ gya ぎゅ gyu ぎょ gyo
zazizuzezo じゃ zya じゅ zyu じょ zyo
dadidudedo
babibubebo びゃ bya びゅ byu びょ byo
papipupepo ぴゃ pya ぴゅ pyu ぴょ pyo

Знаците в червено са излезли от употреба в съвременния японски.

aiueo
kakikukeko キャ kya キュ kyu キョ kyo
sasisuseso シャ sya シュ syu ショ syo
tatituteto チャ tya チュ tyu チョ tyo
naninuneno ニャ nya ニュ nyu ニョ nyo
hahihuheho ヒャ hya ヒュ hyu ヒョ hyo
mamimumemo ミャ mya ミュ myu ミョ myo
yayuyo
rarirurero リャ rya リュ ryu リョ ryo
wawiwewo
n
gagigugego ギャ gya ギュ gyu ギョ gyo
zadizuzezo ジャ dya ジュ dyu ジョ dyo
dadidudedo
babibubebo ビャ bya ビュ byu ビョ byo
papipupepo ピャ pya ピュ pyu ピョ pyo

Знаците в червено са излезли от употреба в съвременния японски.


  1. www.seikatubunka.metro.tokyo.jp, архив на оригинала от 5 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111205110946/http://www.seikatubunka.metro.tokyo.jp/hebon/, посетен на 16 февруари 2005