Коджики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коджики
Kojiki
Shinpukuji-bon Kojiki (真福寺本古事記).png
Първо издание 713 г.
Flag of Japan.svg Япония
Коджики в Общомедия

Коджики (на японски: 古事記; по английската Система на Хепбърн – Kojiki) или „Записки за древните дела“, е една от трите свещени книги за шинтоизма, заедно с „Нихоншоки“ (на японски: 日本書紀, Nihonshoki) и „Куджики“ (на японски: 旧事紀, Kujiki), и е считана за най-древния писмен паметник на японската литература. Тя представлява сбор от японски митологични вярвания и исторически факти, който има за цел да проследи историята на Япония от създаването на архипелага до царуването на император Темму (на японски: 天武天皇, Temmu-tennō) (673 – 686).

История[редактиране | редактиране на кода]

В предговора към „Коджики“, съставителят О-но Ясумаро (на японски: 太安万宮, изписва се и 大安麿, Ō-no Yasumaro), посочва като година на написване 712 г. Смята се, че оригиналният текст не е открит. Най-старото известно копие е от 1372 г. и се съхранява в храма Шимпукуджи в дн. Нагоя. Съставянето на паметника е вдъхновено от император Темму, който разпраща хора из различните краища на страната, за да запишат устните предания на разказвачите (яп. 語り部, kataribe). По-късно, най-вероятно императрица Геммей (на японски: 元明天皇, Gemmei-tennō) (707 – 715), заръчва на О-но Ясумаро да препише и систематизира събраното. Целта на текста по всяка вероятност е да затвърди авторитета на все още младата японска държава, както в рамките на нейните граници, така и пред останлия свят, в частност могъщата Китайска империя.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

„Коджики“ се състои от три свитъка (на японски: , maki). В първия е обхваната ерата на боговете (на японски: 神代, shindai) – от Сътворението до началото на управлението на легендарния първи император на Япония, Джимму (на японски: 神武天皇, Jimmu-tennō). Вторият обхваща управлението на император Темму (660 г. пр.н.е. – 585 г. пр.н.е.), и стига до 15-ия император, Оджин (на японски: 応神天皇, Ōjin-tennō) (270 – 310). Тези първи два свитъка съдържат най-вече митове и легенди без да препращат към конкретни исторически лица и събития. Третият свитък покрива времето от края на управлението на император Оджин до управлението на 33-тия император, Темму. Той съдържа основно исторически разкрази и предания, както и сведения за действителни исторически личности и събития.

Освен повествователен текст „Коджики“ съдържа и 116 песни/поеми или ута (на японски: , uta). Тези ранни образци на собствено-японска поезия (на японски: 和歌, waka) съдържат характерните 5 и 7 сричкови строфични деления, които ще бъдат в основата на японската поезия занапред, включително и в известното по цял свят „хайку“(на японски: 俳句, haiku). Песните в „Коджики“ са записани по специфичен начин, наложен от употребата на китайски писмени знаци (на японски: 漢字, kanji), които по това време били единствено средство за записване на японски език. Самите знаци са използвани само с фонетичните си стойности, без да се използват като идеограми, т.е. без да запазват значението си от китайски език. Този начин на писане е известен под името Маньогана (на японски: 万葉仮名, Man'yōgana). За разлика от песните, текстът на останалата част от документа е написан в стил Хентай камбун (на японски: 変体漢文, Hentai kambun) или „модифициран камбун“. Това е стил на писане, който използва китайски език, но с променен синтаксис, за да съответства на спецификата на японския език.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Документът започва да се изучава сравнително късно – едва в началото на 18 век. Особено известен е трудът на Мотоори Норинага (на японски: 本居宣長, Motoori Norinaga), „Коджикиден“ (на японски: 古事記傳, Kojiki-den) или „Коментар върху Коджики“. Труд с обем 48 тома, отнел му повече от 30 години изследвания.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Калве, Робер „Японците: историята на един народ“. Рива (2005)
  • Цигова, Бойка „Пътят на словото в Япония“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (2006)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]